Акт от 17.01.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237 гр. Велико

Търново, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ при секретаря Д.С..и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно

НАХД № 10305/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите /РД – Русе към КЗП/, срещу Решение № 443 от 09.10.2019 г. по НАХД № 1206 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 2019-0046477/ 27.06.2019 г. на директора на РД – Русе към КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, кв.

„Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, за извършено в условията на повторност административно нарушение по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, и на основание чл. 231, вр. с чл. 222а от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се мотиви, че дори и стоката /мобилен апарат/ да е предмет на лизинг, то следва да се има предвид, че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13q т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случай на неизправност – и правото на рекламация, на което кореспондира неотменното задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, твърди че защитата на правната сфера на потребителя е въздигната в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Касаторът подчертава, че не следва законовите разпоредби да се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, което по същество изключва възможността в обхвата на чл. 113 от ЗЗП да попада само договорът за продажба. От съда се иска да отмени обжалваното решение на РС – Велико Търново и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РД - Русе към КЗП. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба –

„Теленор България“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура –

В. Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и не страда от пороци, представляващи касационни основания за неговата отмяна, а по същество – че административнонаказващите норми са санкционни и като такива не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. С тези мотиви предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл.

218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 13.02.2018 г. е бил сключен договор за лизинг между „Теленор България“ ЕАД и потребителя Й.Д.Д., по силата на който дружеството предало на потребителя вещ - мобилен телефон „Samsung Galaxy J7“, срещу задължение на последния да заплати договорената лизингова цена, с възможност след заплащане на цената да придобие собствеността, с договор за изкупуване на устройството. На 12.01.2019 г., потребителят е предявил рекламация пред търговеца - поради петно на дисплея, за което бил издаден Протокол за приемане на устройството № 50203559/ 12.01.2019 г., в който били посочени като особени белези – петно от лявата страна на екрана. Устройството било изпратено в централен сервиз на „Теленор“, където бил отказан гаранционен ремонт, поради следи от механично повреден дисплей. Била предложена цена за смяна на дисплея - 220 лв., видно от сервизен протокол от 21.01.2019 година. Потребителят Д. подала жалба по електронен път до КЗП на 14.02.2019 г., с основно оплакване за неспазване срока на гаранционно обслужване. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт № К-0046477 от 26.03.2019 г., издаден от Т.К.Н., ***, срещу „Теленор България“ ЕАД, за това че при направена проверка на 15.02.2019 г., в магазин в гр.Велико Търново, ул. „Оборище“ № 18, по повод постъпила жалба от потребител и извършена рекламация е установено, че от 12.01.2019 г. до 12.02.2019 г., търговецът не е привел стоката /мобилен телефон „Samsung J7“/ в съответствие с договора за продажба, в едномесечен срок от предявяването на рекламацията, в нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Въз основа на съставения акт, от директора на РД на КЗП, със седалище в гр. Русе е издадено наказателно постановление НП № 2019-0046477 от 27.06.2019 година.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Т.К.Н.и М.С.З.. В производството пред въззивната инстанция санкционираното лице е навело твърдения за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. С обжалваното решение Районен съд – Велико Търново, е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон. При анализа на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тълкуван самостоятелно и системно - във връзка със задължението на продавача да предаде на потребителя стоката в съответствие с договора за продажба /чл. 105 от ЗЗП/ и уреденото в следващите разпоредби производство по рекламация, съдът е достигнал до извод, че това задължение касае само продажбата, като правна сделка и способ за прехвърляне на право на собственост. Тъй като в случая се касае за договор за лизинг, съдът е приел, че за него не намира приложение разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Развил е съображения, че отношенията възникнали по договора за лизинг се уреждат от клаузите на самия договор и общите условия на търговеца, като по отношение на гаранцията и рекламациите следва да важат договорките, като източник на правото за уреждане на отношенията между страните. Въз основа на тези изводи въззивния съд е отменил процесното наказателно постановление.

Постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба, с оплакванията, формулирани в нея, е основателна.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП компетентност. АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете чл. 34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. посочване на момента на извършване на нарушението. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и НП са редовно връчени на „Теленор България“ ЕАД. Не са налице нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност.

По същество и след преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд – Велико Търново за неправилно. Извършеното от „Теленор България“ ЕАД деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, изразяващо се в неспазване на установеното в посочената норма задължение на продавача, при предявяване на рекламация от потребителя, да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията. Не могат в тази връзка, да бъдат споделени развитите от въззивния съд доводи, че в случая са налице отношения по договор за лизинг, който е разновидност на договора за наем и за него не намира приложение разпоредбата на чл.113, ал. 2 от ЗЗП. Фактът, че е налице договор за лизинг, а не договор за покупко-продажба, не променя качеството и предназначението на стоката като потребителска, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Независимо от вида на договора, за предлагащия стоката е налице задължение тя да съответства на определени характеристики, за които страните са се договорили, като без значение за защита правата на потребителя е дали същият е придобил право на собственост върху стоката. В тази връзка следва да се отбележи, че в Глава пета, Раздел II от ЗЗП, озаглавен „Гаранция на потребителската стока“, законодателят употребява както понятието „продавач“, така и понятието „търговец“, очевидно без да провежда някакво принципно разграничение помежду им /напр. чл. 117, ал. 1 от ЗЗП/. Тази нормотворческа непрецизност не може да бъде тълкувана във вреда на потребителите, доколкото самата цел на конкретния закон е именно защитата на техните основни права, вкл. право на защита при предоставянето на гаранции за стоките /чл. 1, ал. 2 от ЗЗП/. От друга страна разпоредбите на чл. 113 от ЗЗП нямат санкционен характер, за да бъде изключено а приори тяхно тълкуване, съответстващо в най-голяма степен на разума на закона и да се налага ограничително такова. Единодушно е разбирането, че лизингополучателят също притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в този смисъл Решение № 312 от 20.11.2019 г. на АС - Шумен по к.а.н.д. № 208 от 2019 г., Решение от 17.01.2017 г. на АС - Русе по к.а.н.д. № 401 от 2016 г. и други/.

Едновременно с това разпоредбата на чл.

113, ал. 2 от ЗЗП въвежда едномесечен срок за изпълнение на задължението от търговеца. В рамките на този срок същият дължи и произнасяне по направената рекламация, като не може да се вменява в задължение на потребителя, той ежедневно, в рамките на този едномесечен срок за удовлетворяване на рекламацията, да посещава търговеца, за да провери дали междувременно телефонът му не е ремонтиран. В тежест на търговеца е, за да се освободи от неблагоприятните последици, които законът свързва с неудовлетворяването на рекламацията в едномесечен срок от заявяването й, да положи обичайно присъщите усилия да информира потребителя за резултатът от предявената рекламация.

Безспорно в случая, не са представени годни и убедителни доказателства в тази посока, като представеният сервизен протокол /без печат и подпис/ не е достатъчен, за да се обоснове вина на потребителя. Нещо повече, дори въпросният протокол да е станал достояние на търговеца в посочения по-горе срок, последният очевидно не е намерил за необходимо да уведоми потребителя или да предприеме каквито и да било други действия в тази посока. Обстоятелството, че търговецът не е създал организация по спазване изискванията на ЗЗП в собствения си търговски обект, не може да се вменява във вина на потребителите.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31811aba-4af2-42b2-8e1b-356f5d4f6226