Определение № 3268 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3268 гр. София, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. И. П. от гр. ***, чрез процесуалния представител адвокат А. Ж. срещу определение № 11098 от 15.07.2024 г. по гр.д. № 4000/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 4 състав, с което производството по делото е прекратено в частта относно предявения от него насрещен отрицателен установителен иск.

Според жалбоподателя определението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на закона и отказ от правосъдие и лишаване от достъп до съд.

Съдът неправилно преценил правно фактическата обстановка и предмета на преюдициалните искови претенции, за да не допусне до разглеждане иска за погасяване по давност на претендираното от ищците право на собственост

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответниците по частната жалба А. С. Ш. и К. С. Х., двамата от гр. ***, чрез пълномощника адвокат Д. С., я оспорват като неоснователна.

Съдът правилно приел, че предявения от жалбоподателя насрещен отрицателен установителен иск е недопустим поради идентичния предмет на спора - в главния иск с правно основание чл. 108 от ЗС се съдържали две искания : да бъде установено притежаването от ищците на право на собственост върху имота и осъждане на ответника да предаде владението. Освен това жалбопоподателят нямал 1 правен интерес от предявяването на отрицателния иск, тъй като в молбата ясно и категорично заявил „не владея и не претендирам, че съм собственик на процесния имот“, и никъде не твърдял да е титуляр на други права върху имота.

Молбата е частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът съобрази следното.

Производството по гр.д. № 4000/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 4 състав е образувано по искова молба с вх. № 98 790/ 7.04.2023 г. на Софийския районен съд, с която А. С. Ш. и К. С. Х., двамата от гр. ***, предявили срещу И. М. П., Е. Д. П. и С.

И. П., тримата от гр. ***, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на по 3/ 8 идеални части за всеки един от ищците от недвижим имот апартамент в гр. ***, бул. „***“ № 17, на втори надпартерен етаж, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, слугинска стая, килер, гардеробно и черно антре, с площ от 160 кв.м.

С вх. № 69 723/ 18.06.2024 г. на Софийския градски съд е заведен насрещен отрицателен инцидентен установителен иск, предявен на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от С. И. П. срещу А. С. Ш. и К. С. Х. за установяване на погасяване по давност на правото на собственост на ответниците.

С обжалваното определение съдът приел, че предявяването на насрещен отрицателен установителен иск едновременно с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е недопустимо, тъй С. П. не твърдял да е собственик на имота или да го владее, поради което нямал правен интерес от воденето на иска.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на определението за неоснователни.

-3-

Същината на спора в производството по ревандикационния иск е съсредоточена в отговора на въпроса на коя от страните принадлежи правото на собственост върху недвижимия имот, като предмет на изследване е наличието, респ. липсата на всяко едно от заявените от тях 2 основания, на което претендират да са носители на субективното право.

Съгласно разясненията в т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК искът с правно основание чл. 108 от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита - да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху имота, като на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението.

Следователно сезираният с молбата съд има задължението да обсъди всички правопораждащши и правоизключващи факти, на които се позовават страните, и които имат отношение към установяването на правото на собственост върху спорната вещ. В този смисъл предявяването от ответник по ревандикационния иск на насрещен установителен иск, с който се отрича правото на ищците, е безпредметно.

От друга страна задължителна предпоставка за предявяването на иск, с който се отрича субективно право на насрещната страна, е наличието на правен интерес от воденето на иска.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес и следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

В настоящия случай в молбата си предявилият насрещния иск ясно е заявил „не владея и не претендирам, че съм собственик на процесния недвижим имот“, като в обстоятелствената част на молбата не се съдържат твърдения, от които може да се направи извод, че той претендира да е титуляр на други права върху имота. След като самият ищец не твърди наличието на свое защитимо право, липсата на правен интерес от воденето на иска е очевидна.

В обобщение на казаното до тук настоящият състав на въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е приложил правилно процесуалната норма и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от С. И. П. от гр.*** срещу определение № 11098 от 15.07.2024г. по гр.д. № 4000/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 4 състав, с което производството по делото е прекратено в частта относно предявения от него насрещен отрицателен установителен иск.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4