Решение № 261928 от 19.03.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 19.03.2021 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение І-13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 6819 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът Р.Н.М. с ЕГН: ********** твърди в подадената искова молба, че на 18.11.2015 год. е сключил с ответника “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874 в САЩ, Договор за управление на парични средства, по силата на който на 23.11.2015 г. е превел по банков път по сметка на дружеството сумата от 1 300 000 лева. На

25.11.2015 г. е предал в брой на лицето Д.Г.

, в качеството на представляващ ответното дружество, допълнително сумата от 135 000 евро.

По силата на договора ответното дружество е следвало след получаване на горните суми да работи с тях и да ги управлява и след една година да му ги върне заедно с лихва от 30%.

Въпреки горната уговорка ответното дружество му е превело сума в общ размер от 600 000 лв. - на 22.06.2016 г. сумата 400 000 лв. и на 24.04.2017 г. още

200 000 лв., като в платежните нареждания като основание е било посочено „по договор“. Липсата на уточнение какво точно е погасено с горните две частични плащания налага погасяването да се приеме за извършено по правилата на чл.76 ЗЗД, а именно погасяват се първо дължимите договорни лихви и след това главницата. При това положение с горните плащанията са погасени договорна лихва за двете изтекли тримесечия (от 23.11.2015 г. до 23.05.2016 г.), които са били изискуеми - 2 по 97 500 лева (30% от 1 300 000 лева, разделени на 12 месеца и умножени по 3 месеца) - общо 195 000 лева и част от главницата от 1 300 000 лева - размер на частта

205 000 лева.

С второто плащане в размер на

200 000 лева са погасени Договорна лихва за периода от 24.05.2016 г. до

23.11.2016 г. (6 месеца) - в размер на 164 250 лева и частично законна лихва върху главницата от 1 095 000 лева, за периода

23.12.2016 г. до 23.04.2017 г. - в размер на 35 750 лв.

При това положение и липса на каквито и да е други плащания от страна на ответното дружество към датата на исковата молба последното дължи на ищеца по силата на горния договор връщане на суми от левовото задължение 1 095 000 лева и законна лихва за времето от 24.04.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер на 118 625 лева. Ответникът дължи също и сумата от 1 358.33 лева представляваща неплатена част от мораторна лихва върху неизплатената главница, за периода от 23.12.2016 г. до 23.04.2017 г.

По валутното задължение, по което изобщо няма извършено погасяване дължи главница в размер на 135 000 евро (равняваща се на

264 037,05 лева по фиксинга на БНБ), договорна лихва в размер на 30% върху главницата за периода от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г., в размер на 40 500 евро (равняваща се на 79 211,12 лева по фиксинга на БНБ) и законова лихва върху главницата, считано от 26.12.2016 г. до 18.05.2018 г. в размер на 14 437,95 евро .

Моли съда постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати посочените по-горе суми ведно със законна лихва върху главниците за периода от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874 в САЩ не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Негов представител- Д. Ч.Г. е подавал по делото само писмени изявления свързани с обжалване на допуснатото от съда обезпечение на исковете, а също и други с които се е разграничавал от качеството на представител на дружеството за България.

Със становището си от 27.03.2019 год. е оспорил претенцията по същество,оспорвайки всички доказателства представени от ищеца.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е приложен като писмено доказателства Договор за управление на парични средства от 18.11.2015 г., от която е видно, че Р.Н.М. с ЕГН: ********** наречен

„инвеститор“ се е задължил да предостави на дружеството “Ю.И.Л.“ АД регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874 в САЩ представлявано от Д.Г. в брой или по банкова сметка ***о или левовата й равностойност за срок от 12 месеца от датата на постъпването на паричните средства. Уговорено е възнаграждение за инвеститора в размер на 30% годишна лихва изчислена на база от 360 дни,като плащането на лихвата е уговорено на тримесечна база след постъпване на средствата/1.5.4./.

Предоставената сума следвало да се върне в 30 дневен срок след изтичане срока на договора,т.е. до 18.12.2016 год.Съгласно 1.7. договора влиза в сила от момента на предаването на паричните средства.

От представеното платежно нареждане от 23.11.2015 г. се установява банков превод нареден от ищеца за сумата от 1 300 000 лева по банкова сметка

№ BG98PIRB80681602609026 на ответното дружество.

Представена е разписка подписана за “Ю.И..“ АД от Д.Г., сочеща че на 25.11.2015 год. е получил от Р.Н.М. сума от 135 000 евро-остатък в доплащането по Договор за управление на парични средства от 18.11.2015 г.

От платежни нареждания от

22.06.2016 г. и от

24.04.2017 г. се установява, че по банкова сметка *** “Ю.И..“ съответно суми в размер на 200 000 лв. и 400 000 лв.

Представено е Удостоверение за актуално състояние на Ю.И.ЛТД, както и регистрация на търговското представителство в България под наименованието Ю.И.Л. с представител Д. Ч.Г..

По делото е прието заключение по назначената ССЕ,което съдът възприема като обективно и професионално,от което се устаовява,че при главница от 1 095 000 лева,размера на лихвата за периода от 24.04.2017 г. до 18.05.2018 г. е 118 625 лв., а мораторната лихва за периода от 23.12.2016 г. до 23.04.2017 г. върху 1

095 000 лева е 37 108.33 лева.

Лихвата върху главницата от 135

000 евро, е в размер на

40 500 за периода от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г. и 19087.50 евро за периода от 26.12.2016 г. до 18.05.2018 г.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на дължими по Договор от

18.11.2015 год. за управление на парични средства.

Ответник по делото е търговско дружество регистрирано в чужда държава-САЩ, но е прието, че Софийски градски съд е международно компетентен да се произнесе по предявените искове. Съдебните книжа са връчвани на дружеството чрез неговия официален представител в България,въпреки опитите на последния да отказва получаването им.

Според съда предвид същността на процесния договор в действителност става въпрос за обикновен договор за заем на парична сума с уговорка да бъде върната със съответно възнаграждение обективизирано в договорен процент лихва.

По делото е установено,че въз основа на сключен между страните договор в гр.София, ищецът е предоставил на ответното дружество чрез банков превод от 23.11.2015 год. за временно управление/ползване сумата от 1 300 000 лв.,а чрез представителя му за България на 25.11.2015 год. още 135 000 евро /264 037.05 лева/. Горното се установява от копие от банков превод и писмена разписка от Д.Г.. Тези писмени доказателства и други към исковата молба са връчени на ответното дружество, чрез представителството му в България, на официално регистриран адрес на това представителство на 27.11.2018 год. и срока за оспорване истинността на тези доказателства е изтекъл на 27.12.2018 год. Ето защо оспорването на доказателствата /общо и бланкетно/ заявено в становището от 27.03.2019 год. е преклудирано-чл.133 ГПК и съдът не го обсъжда.

Съгласно уговореното в договора от 18.11.2015 год. ответното дружество е следвало да върне горните суми най-късно до 25.11.2016 год. Освен това е дължало на всяко тримесечие плащане на договорна лихва в размер на 30% върху главницата.

Установено е и връщане на част от сумата – общо

600 000 лв.,без указание какво точно погасява тя. При това положение тази сума е погасила по поредността на чл.76,ал.2 ЗЗД първо дължимите договорни лихви/по тримесечия/ и след пълното погасяване част от главницата. С оглед твърденията и изчисленията в исковата молба, чиято техническа коректност с едно изключение /законната мораторна лихва върху евровото задължение начислена след настъпване на неговата изискуемост е в размер по-голям от претендираното по исковата молба/се потвърждава от ССЕ,поради което съдът ги възприема.

Съдът не възприема за основателни възраженията на ответното дружество относно неоснователността на претенциите,аргументирани с това,че няма данни за произхода на сумите,които ищецът е дал по договора,а също,че е имало забрана втората сума с оглед размера й да се плаща в брой.Тези обстоятелства са ирелевантни за конкретния спор,тъй като дали и как ищецът се е снабдил със сумите по договора е без значение,а разплащане в кеш над нормативно допустим размер не води до недействителност на съответното плащане,а евентуално до административна санкция.

С оглед на гореизложеното исковите претенции за връщане на дадените за управление/в заем като главница от 1 095 000 лв./ при отчетеното по-горе частично погасяване/ и 135 000 евро, част от договорната лихва по левовото задължение в размер на 1358.33 лв. и целия размер на законната мораторна лихва в размер на 118 625 лв.,както и договорна лихва по евровото задължение от 40 500 евро и законна мораторна лихва в размер на 14 437.95 евро,са основателни и следва да се уважат,медно със законната лихва върху главниците от датата следваща тази на исковата молба до окончателното изплащане на главните вземания.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 105 124 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса , възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното Софийски градски съд

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874 в САЩ Щат Делауеър DE ********, ****, офис 403-А чрез Д. Ч.Г. да заплати на Р.Н.М. с ЕГН: ********** *** чрез адв. И.Й. въз основа на Договор за управление на парични средства от 18.11.2015 г. следните суми:

-на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД главница в размер на сумата от 1 095 000 лева и 135 000 евро, заедно със законната лихва върху тези суми считано от 23.05.2018 год. до окончателното им изплащане;