Решение № 1328 от 17.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330201094 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015203/08.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Г.

Г. с ЕГН ********** на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за отсъствието на нарушение поради липсата на ясно обозначаване къде е тротоара. В допълнение посочва, че при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушената норма не забранява някакво поведение, а въвежда такова правило, както и че не е отразено необходимото според нормата отстояние от 2 метра от страна на сградите, т.е. липсва описание на обстоятелствата около нарушението. Посочва се, че нарушителят не е създавал пречки, поради което е могло да бъде предупреден, т.е. възразява се по приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Претендират се сторените разноски. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се допълва, че не е посочена масата на автомобила, отстоянието от сградите, по оста на движение и дали има определени то администрацията или собственика на пътя места за престой и паркиране.

Въззиваемата страна е взела становище по жалбата и постановлението с писмото, с което преписката е изпратена на съда. Намира обжалвания акт за законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната 1 съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“ с рег. № *** е собственост на ***. На 26.11.2020 г. лекият автомобил бил ползван от жалбоподателя В.Г.. Вечерта жалбоподателят бил паркирал автомобила с целия обем на тротоара на ***. По улицата преминал *** З.Т. – ****, тъй като след скорошното ремонтиране на улицата доста често били получавани сигнали от граждани за паркирани на тротоара автомобили.

Забелязал паркирания автомобил, но доколкото предположил, че е възможно да е на живущ в района, който го е спрял поради временна необходимост от разтоварване на багаж. След около 40 мин., около 20:25 ч. *** отново преминал по улицата като забелязал същия този автомобил паркиран на същото място. При това положение Т. решил да наложи глоба с фиш, за което съставил съответния документ с № 0002359057 от 26.11.2020 г. за сумата от 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 178е от ЗДвП. На автомобила залепил уведомление за наложената глоба с фиш. За така наложеното наказание било депозирано в 7-дневен срок от залепването й възражение с вх. № 237200-14119/04.12.2020 г., с което била оспорена наложена глоба.

По този повод бил съставен АУАН бл. № 516134 от 10.12.2020 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя. Последният получил екземпляр от акта и го подписал с възражения, че фактическата обстановка не съответства на описанието и престоят на автомобила бил на пътната настилка. Било му разяснено правото, че в 3-дневен срок може да подаде писмено възражение. В подадена декларация до компетентния държавен орган жалбоподателят Г. декларирал, че на въпросната дата той бил ползвателят на автомобила.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 178е от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за извършеното нарушение.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля

З.Т. актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, писмено възражение с вх. № 23720014119/04.12.2020 г., фиш с глоба № 0002359057 от 26.11.2020 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя, че той е съставил глобата с фиш и акта, тъй като към онзи момент колегата му. Спомня си поводът, за който е извършван обход на процесната улица, забелязания автомобил, повторния обход, продължаващия престой на автомобила и налагането на глоба с фиш. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви, последователни и подробни, поради което съдът им се довери изцяло и ги прие за достоверни. Показанията му не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна 2 жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация. В тази връзка от страна на жалбоподателя не се твърдят различни обстоятелства по извършването на нарушението, т.е. друга фактическа обстановка от посочената в постановлението, а единствено, че на мястото на нарушението не е имало изграден тротоар, включително че същият не бил обособен като такъв поради идентичността на настилката му с пътната, както и поради липсата на различно ниво от пътя. Тези обстоятелства обаче не се установяват по делото, нито се ангажираха доказателства за установяването им. Напротив, от разпита на свидетеля се установява наличието на тротоар по смисъла на закона, включително и скорошния ремонт на улицата. Подробно свидетелят уточни пред съда, че тротоарната настилка е била изградена от павета, както и че поради конструктивни решения и наличието на гаражи в този участък е бил изграден по този начин и е бил скосен, но категорично заявява, че има бордюр. Затова и съдът не прие възраженията в тази част за основателни.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Дадена е правна квалификация на нарушението. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, свидетели и нарушителя, съставен е в присъствието на последния.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за движение, осигуряващи безпрепятствено движение по пътищата и на пешеходците, свързано с паркирането на автомобилите.

Не може да се подкрепи виждането за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с описанието на нарушението и по-конкретно масата на автомобила, дали по оста на движение, какво е отстоянието от сградите и дали в участъка има места определени от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Нормата, за която е повдигнато обвинение за извършване на нарушение, предписва какво следва да бъде законосъобразното правило за поведение, като посочва 3 какви са условията, за да се допусне паркиране на автомобили на тротоара.

Действително предпоставките са тези, които са посочени от представителя на жалбоподателя. Но отсъствието на която и да е от тях, би представлявало основание за ангажиране на отговорност на нарушителите, т.е. условията са предвидени за правомерното поведение. За девиантно такова следва да се приеме неизпълнението на всички или на което и да е едно от тях. Затова при преценката им съдът счита, че преди всичко следва да бъде преценявано именно обстоятелството дали мястото, на което е било паркирано съответното МПС е било такова определено от собственика на пътя или администрацията. Едва след това могат и следва да бъдат преценявани масата, отстоянието и позиционирането на автомобила. При това положение след като е възможно и напълно логично, която и предпоставка да отсъства, да бъде само тя отразена от фактическа страна в актовете на административнонаказателното производство. В контекста на изложеното е достатъчно, ако актосъставителят е приел, че липсва разрешение от администрацията или собственика на пътя да бъде паркирано на тротоара, само това обстоятелство да бъде включено в описанието на нарушението.

Затова и описано по този начин поведението на жалбоподателя, съдът намира за пълно, ясно и конкретно, без да е необходимо допълнително описание, като не се нарушава правото му защита. Не е необходимо от фактическа страна да бъде включвано обстоятелството дали на пътя е имало въобще места, определени за спиране от администрацията или собственика на пътя, тъй като това не е съставомерен елемент на нарушението. Същото следва да се установява и твърди от самия жалбоподател и то че именно мястото, на което е била паркирана колата му е такова, в каквато връзка не се направиха никакви възражения.

Правилно е посочена като нарушена правната норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Както вече се посочи, тя предписва правомерното и търсеното от водачите на МПС поведение. В този смисъл тя представлява хипотезата и диспозицията на нормата, доколкото при определените условия водачите следва да имат посоченото поведение.

Такова е и тяхното задължение – да паркират на тротоарите именно при наличието на тези условия. След като не изпълнят това си задължение, т.е. липсват условията и въпреки това те осъществят такова поведение, следва да се приложи санкцията на правната норма. В този аспект се проява забранителния характер на разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, която регламентира неизпълнение на задължението да не се спира върху тротоарите, освен в предвидените от закона случай, и последващата му санкция.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите,само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.