Решение № 991 от 09.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер

Година 2020 Град

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд петнадесети състав

На втори юни Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ

ЦУЦАКОВА

Секретар : РАДОСТИНА И. като разгледа докладваното от съдията АНД № 305 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "А.Х." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от представлявано от управителя Д. Б. Б.

/към датата на депозиране на жалбата/, срещу Наказателно постановление №03-011760/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ , на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лв.

С жалбата се възразява срещу връчването на НП по реда на чл. 58, от ЗАНН, твърди се, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Визира се, че управителят не е запознат със съдържанието на съставения АУАН и не е имал възможност да направи възражения или да представя документи в срока по чл. 44 от ЗАНН и че при явяването му в Областна дирекция Инспекция по труда Варна на 02.12.2019 г. му е било отказано да се запознае с административно-наказателната преписка и да получи издадените АУАН и Наказателно постановления, като в заключение се иска отмяна на НП и алтернативно да се намали наложената на санкцията до предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание въз.дружество не се представлява, тъй като не е открит представляващ на известните по делото адреси.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2019г.служители на Дирекция

ИТ – Варна , сред които и св.К.Д., по повод постъпили сигнали за нарушения на трудовото законодателство и конкретно за неизплатени трудови възнаграждения., извършили проверка на „ А.Х. ” ЕООД. Дружеството към този момент било представлявано от А. Г., Д. Б. и И. И. и стопанисвало проверения обект- хотел „Орхидея“, намиращ се в кк „Чайка“. В хода на проверката до работодателя била изготвена призовка, с която за 27.03.2019г. била насрочена документална проверка. На 27.03.2019г. били представени изисканите от Д „ИТ“ документи, като след проверка на същите било установено , че на П.Й.Р., назначен на длъжност „спасител” в хотела, не е било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за м.12.2018г. То било начислено и било в размер на 395,75лв., но не било изплатено.

Предвид горното били издадени предписания, отразени в протокол №ПР1909985/09.04.2019г., като в точка 4 от протокола било отразено, че работодателят в срок до 07.05.2019г. следва да заплати договореното трудово възнаграждение на работникът Р. за извършената работа за месец декември 2018г.. Протоколът с дадените предписания, едно сред които и горепосоченото, бил изпратен по седалището на дружеството, но бил върнат с отбелязване „непотърсено”. Предвид горното процесният протокол бил поставен на таблото за съобщения в сградата на Д”ИТ” на 03.05.2019г. и бил свален на 13.05.2019г. на основание чл.61 ал.3 от АПК и било прието, че протоколът се счита за връчен след изтчане на 7 дневен срок от поставяне на съобщението на таблото за обявите на Д”ИТ” и в интернет страницата на ИА”ГИТ”.

През месец юни 2019г. св. Д., извършила последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „"А.Х." ЕООД, ЕИК ********* във връзка с дадените с горепосочения протокол предписания. На 06.06.2019г. тя и нейни колеги посетили седалището на дружеството – к.к.“Чайка-3“, х-л „Орхидея“, оставили призовка и изискали документи по спазване на трудовото законодателство във връзка с дадените предписания. Призовката била връчена на лицето Ц.И.- технически сътрудник в дружеството, с указание, че исканите документи следва да бъдат депозирани в Д“ИТ“-Варна на 11.06.2019г. Доказателства за извършено плащане на работната заплата на Р. за м.декември 2018г., респективно за изпълнение на предписание №4 не постъпили.

Предвид горното св.Д. приела, че възз. дружество е допуснало нарушение на трудовото законодателство, поради което на 26.06.2019г. тя изготвила покана изх.№19060857/26.06.2019г. до дружеството чрез неговите управители, за явяване на 15.07.2019г. в 09.00ч. в Д“ИТ“-Варна за съставяне на АУАН. Поканата била изпратена по седалището на дружеството,но същата се върнала с отбелязване –„непотърсена“. Поканата била публикувана на 19.07.2019г. на интернет страницата на ИТ и била поставена на таблото за съобщения в Д“ИТ“-Варна, като била свалена на 26.07.2019г..

На 26.07.2019г. св.Д. констатирала, че представляващите и управляващи „"А.Х." ЕООД не са се явили за съставяне на АУАН, поради което на 29.07.2019г. св.Д. съставила АУАН бл.№03-011760 срещу дружеството за това, че дружеството е не е изпълнило задължително предписание на контролен орган дадено с протокол №ПР1909985/09.04.2019г.да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м.12.2018г. на лицето Р., работещ на длъжност „спасител“ съгласно чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, със срок на изпълнение 07.05.2019г. АУАН бил съставен в отсъствието на представляващите дружеството и не им бил предявен и връчен. По седалището на дружеството било изпратено едно писмо с обратна разписка, чрез неговия управител Д. Б., с която го уведомявали, че са съставени множество АУАН срещу дружеството, в това число и АУАН бл.№03-011760, като ведно с писмото били изпратени и АУАН. Писмото с обратна разписка било върнато в цялост в Д“ИТ“ с отбелязване , че пратката е непотърсена.

Предвид горното била предприета процедура по чл. 416, ал.3 от КТ , като на

21.08.2019г. като АУАН бл.№03-011760 бил публикуван на интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за връчен след изтичане на

7-дневен срок от поставянето на съобщението.

На 04.09.2019 г. административно наказващия орган издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел фактическите и правните констатации на актосътавителя Д. и наложил на въззивното дружество административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв.

В с.з. бе разпитан св.Р., от показанията на който се установи, че същият е престирал работна сила за санкционираното дружество единствено до месец септември 2018г. и след 30.09.2018г. не се е явявал на работа, въпреки, че работодателят го е уведомил, че му плаща осигуровки, тъй като желае да го задържи като работник.

Установи се, че в действителност има регистрирано уведомление за сключен трудов договор с работника и след месец септември 2018г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, предписания, протоколи за публикуване на съобщения призовки, съобщения, заповеди, ведомости и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира показанията на св.К.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства събрани по делото.

Съдът кредитира и показанията на св.Р., тъй като същите са искрени, непротиворечиви, логични и ако в действителност същият е престирал работна сила за санкционираното дружество и не му е било изплатено възнаграждение е нелогично да твърди обратното, а и доказателства, че реално през месец декември 2018г. св.Р. е престирал работна сила по делото не са ангажирани.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, тъй като са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП и че са били налице предпоставките за приложение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН..

Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената процедура. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата, отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице и от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция и едва след изтичане на този срок и при липса на жалба НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено.

Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, така и че новият му адрес е неизвестен.

Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл.

58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органът не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне,отбелязването е че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Отбелязването, че "пратката не е потърсена " не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.