Решение № 1399 от 29.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330101209 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците М. И. А., ЕГН **********, Р. С. А., ЕГН **********, И. Д.

Я., ЕГН ********** и Ш. С. А., ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия С. А. А., ЕГН **********, са предявили срещу ответника „ФРИГОПАН“ ООД, ЕИК **** обективно съединени частични искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: сумата от общо 450 000 лева, частично от 850 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на наследодателя им, настъпила на 1.07.2020 г., вследствие на трудова злополука, претърпяна на същата дата, ведно със законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 1.07.2022г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и евентуален иск против ответника „ТЕРМОПАН 2020“ЕООД, ЕИК ***** за същите суми и на същото основание. Претендират се разноски.

Ищците твърдят, че на 01.07.2020 год. при трудова злополука е починал наследодателя им С.А. А., който се явява син на ищцата М., баща на 1 ищците Р. и Ш. и фактически съпруг на ищцата И., от което събитие ищците са търпели и продължават да търпят неимуществени вреди.

Излага се в исковата молба, че починалият наследодател А. към датата на смъртта му - 01.07.2020 г. е имал валидно ТПО с първия ответник „Фригопан“ ООД, като там това лице е работило повече от 15 години, като през цялото времетраене на трудовия договор е изпълнявал дейности по *******, като от 20.05.2020 г. заедно с други работници от това дружество започнал работа по обект в с. М.. По време на работата, около 11,30 часа на 1.07.2020г., наследодателят им паднал от покрива на сградата, където се монтирали панелите на на земята от 6 метра височина, вследствие на което настъпила и смъртта му. С Разпореждане на ТП на НОИ – П0 злополуката със С. А. била приета за трудова. Механизмът на причиняване на трудовата злополука бил следният – на 01.07.2020 г. в 11,30 часа, С. А., заедно с още двама работници при преместване на един от термопанелите на покрива на металната конструкция на обект складова база в с. М., на височина от 6 м., встъпил встрани като попаднал на празно пространство и пропаднал от покрива на земята. Според ищците причини за настъпване на трудовата злополука били необезопасяването на работниците, липсата на защитни съоръжения и предпазни колани, непровеждането на задължителен инструктаж, преди започване на работата на строителния обект.

По заявения евентуален иск срещу ответника „Термопан 2020“ ЕООД ищците излагат подобни твърдения, като сочат, че към 1.07.2020 г. между „Фригопан“ ООД като възложител и „Термопан 2020“ ЕООД като изпълнител е имало договор за извършване на строително-монтажни работи на строителен обект в с. М..

Постъпил е отговор от „Фригопан“ ООД, с който са оспорили конституирането им като ответник в процеса, доколкото към датата на трудовата злополука не е съществувало трудово правоотношение между С. А. и „Фригопан“ ООД.

Твърдят, че е налице влязло в сила решение на адм. съд, с което било установено съществуването на трудово правоотношение между починалия С.

А. и „Термопан 2020“ ЕООД, като така бил окончателно решен въпроса относно това кой е бил работодателя на С. А. към момента на настъпване на трудовата злополука.

2

Излагат, че съгласно разпоредбата на член 302 ГПК решението на ВАС било задължително за гражданския съд и молят да бъде признат за безспорен факта по силата на чл. 302 ГПК, че към 01.07.2020 г. между С. А. и „Темропан 2020“ ЕООД е съществувал валиден трудов договор.

Заявяват, че не оспорват извършеното възлагане от страна на „Фригопан“ ООД на „Термопан 2020“ ЕООД н а доставка на материали и извършване на СМР, изразяващи се в монтаж на термопанели на обект на „Фригопан“ ООД в с. Милево.

Не оспорват настъпилата със С.А. на 01.07.2020 г. трудова злополука, причинно-следствената връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на С. А.; че ищцата М. е******на починалия, а ищците Р. и Ш. са негови деца. Оспорват фактическото съжителство между починалия С. А. и ищцата И. Я. към момента на смъртта на А..

Оспорват твърдението, че починалият А. е бил работник във „Фригопан“ ООД с над 15 г. трудов стаж, през което време е изпълнявал и дейността „*******“.

Оспорват твърдението на ищците, че към 01.07.2020 г. трудовото правоотношение между „Фригопан“ ООД и починалия не е било прекратено.

Оспорват се твърдените от ищците неимуществени вреди като характер, интензитет и размер; ккато и това че след смъртта на А. всеки един от тях развил остро душевно разстройство.

О с п о р в а т като преживени от ищците негативните дълбоко стресиращи и депресиращи изживявания. Твърдят, че между починалия А. и „Термопан 2020“ ЕООД е наличен валиден трудов договор от 01.07.2020 г.

Твърди се, че заявените от ищците проблеми във връзка с менталното им здраве са съществували и преди смъртта на А..

Твърди се, че починалият А. е проявил груба небрежност в резултат на която е настъпила и смъртта му.

Постъпил е отговор от ответника „Темропан 2020“ ЕООД, с к ойто не се оспорва, че между „Термопан 2020“ ЕООД и „Фригопан“ ООД съществува договор за доставка на материали и извършване на строително-монтажни работи на обект на „Фригопан“ ООД - складова база за земеделска продукция в с. М..

3

Не оспорват настъпилата със С. А. трудова злополука , причинноследствената връзка между трудовата злополука и смъртта на починалия, родствената връзка между починалия и ищците М., Р. и Ш. А.

Оспорват фактическото съжителство между починалия и И. Я. към момента на смъртта на А..

Оспорват твърдението за наличие на трудово правоотношение между С. А. и „Фригопан“ ООД към 01.07.2020 г.

Оспорват търпените от ищците неимуществени вреди, вида, размера и интензивността им, както и развитието на остро душевно разстройство от всеки един от ищците в следствие на смъртта на починалия.

Твърдят, че между „Термопан 2020“ ЕООД и С. А. е бил налице валиден трудов договор.

Сочат, че с Постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение от 03.08.2020 г., издадено на осн. чл. 405 А, ал. 2 от КТ от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. П. било обявено съществуването на трудово правоотношение между С. А. и „Термопан 2020“ ЕООД, с читано от 01.07.2020 г.. Това Постановление не било обжалвано и е влязло в сила.

Факти и обстоятелства, които да се признават: Че с починалия С. А.

А. е настъпила трудова злополука, в резултат на която е причинена и неговата смърт; че М. А. е майка на починалия С. А.; че Р. и Ш. са деца на починалия; че Ш. е поставена под пълно запрещение; че ****** в обекта в с. М. са били изпълнявани от „Термопан 2020“ ЕООД при възлагане от „Фригопан“ ООД .

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

По главните искове срещу Фригопан ООД.

За да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо всяка от ищците да установи, че са материално легитимирани, като най-близки на починалия да получат обезщетение за неим. вреди; че починалият е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на трудовите задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до смърт на 4 наследодателя на ищците, както и че същите са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя близък и роднина, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

При доказване на тези обстоятелства от страна на ищците в тежест на ответника Фригопан ООД е да установи твърденията си, че починалия не е негов работник; че от страна на починалия е налице съпричиняване в резултат на проявена от същия груба небрежност; че претендираните обезщетения са прекомерно завишени и несъответстващи на търпените болки и страдания; че ищцата И. не е живяла във фактическо съпружеско съжителство с починалия.

С тълкувателно решение от 2018 година бе прието, че освен лицата от най-близкия семеен и родствен кръг, могат да бъдат обезщетени и други лица извън този кръг в случаите на житейски ситуации когато между починалия и това лице е съществувала особена близост, и има създадена поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпените неим. вреди.

Между страните не е налице спор, че ищцата М. А. е ****на починалия С.А.; че ищците Р. и Ш. са **** на починалия и че ищцата Ш. е поставена под пълно запрещение.

По делото са разпитани свидетели на ищеца, от които се установява, че И. и починалия са живели съвместно в дух на разбирателство като мъж и жена повече от 20 години. Починалият се грижел както за И., така и за общите им деца Р. и Ш. и майка му М.. Всички те живеели заедно, разчитали на грижите и осигурените от него финанси, които получавал от работата си.

Последният им осигурявал сигурност, стабилност, топлина и обич.

От събраните по делото доказателства – срочен трудов договор № ********г., ДС № *******. към трудов договор се установява, че между ответника Фригопан ООД и починалия е съществувало ТПО, считано от 2005 година.

В представено от ответника по делото ЛТД на починалия А. е налична подписана молба от работника за прекратяване на ТПО, считано от 1.07.2020г. по взаимно съгласие, който подпис е оспорен от ищците, с твърдението, че това не е подписано от наследодателя им.

5

От изслушаните две графологически експертизи – единична и тройна, които съдът цени като компетентно изготвени и обективни, е установено, че молбата за прекратяване не е подписана от С. А.. Съдът приема, че оспорването на истинността /автентичността/ на частния документ е доказано и документът е неистински /по арг. от член 194, ал. 2 ГПК/. След като частният документ не е подписан от лицето, което го е издало, същият не може да служи като доказателство, че изявлението за прекратяване е направено от това лице. Налага се извода, че изявление от починалия за прекратяване на ТПО няма, като така не е изпълнен фактическия състав на член 325, ал. 1, т. 1 от КТ, ето защо следва да се приеме, че е било налице съществуващо ТПО между Фригопан ООД и С. А. към момента на трудовата злополука. Ответникът се брани с доводите, че по обуславящия въпрос има ли трудово правоотношение между Фригопан и Сашо А., съответно между Термопан и С. И. имало влязло в сила решение на адм. съд, постановено по адм. дело № 3192/2020г., както бил налице и влязъл в сила адм. акт – постановление на Инспекцията по труда от 3.08.2020г., с което било обявено съществуването на трудово правоотношение между починалия А. и Термопан 2020 ЕООД, считано от 1.07.2020г., който не бил обжалван. Счита, че влязлото в сила решение по адм. спор има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда материалноправния спор, относно установените в адм. спор и обуславящи гражданското правоотношение факти- като съществуващото между „Термопан 2020“ ЕООД и починалия наследодател ТПО, който въпрос не можел да бъде пререшаван от гражданския съд, поради настъпилата СПН.

Тези доводи не се споделят от настоящия състав по следните по-долу изложени съображения:

Съгласно член 17, ал. 1 ГПК съдът е компетентен да взема становище по всички въпроси, които имат значение при решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. А според член 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на адм. актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Под валидност в ГПК се разбира нищожност по смисъла на адм. право. Когато с влязло в сила решение на адм. или друг съд е установено, че даден адм. акт е влязъл в сила или въпросът е решен по същество от съда и със съдебното решение е 6 заместен адм. акт, то решението на адм. съд се ползва със СПН и гражданския съд е длъжен да го зачете. В този смисъл е разпоредбата на член 302 от ГПК.