Решение № 137 от 08.08.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 247/2024
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, предл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.7, ал.1, т.4, б. а) · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Ямбол, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200247 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по Л. С. Л. от гр. Ямбол против НП № 8514/16.02.2024 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от същия закон вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал.1, т.3, б. б) от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, препятстващи установяването по безспорен начин на твърдяното деяние и изразяващи се в това, че АНО не е обсъдил възможността за приложение на чл.8, ал.5 вр. чл.14, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал.1, т.3, б. б) от Наредбата. Развити са доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН и са наведени оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание.
1
Жалбоподателят, редовно призован, участва лично в с.з., като поддържа искането за отмЯ. на НП. В допълнение към доводите в жалбата изтъква, че наложеното наказание е непосилно за него, тъй като не работи и живее в с.
Бояджик, където се грижи за болните си родители.
Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.
Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Към 16.01.2024г. жалбоподателят работел като шофьор в „Евро 2007“ ЕООД – гр. Ямбол и при изпълнение на трудовите си функции управлявал т.а.
„Мерцедес“, с рег. № **** с прикачено към него полуремарке с три оси, с рег.
№ ****.
Около 11:29 часа на горепосочената дата, при движението си по път ІI53, около км. 159 и на около 500 м. преди разклона за път I-7, бил спрян за проверка от служители на АПИ – свидетелите М. и А.. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят превозва фракция и било предприето измерване на управляваното превозно средство с електронна везна модел РW10 № К0200011 и ролетка 1301/18 (5 м.). При измерване масата на превозното средство се установило, че същото е с натоварване на задвижващата единична ос 12.200 тона, и при измерено разстояние между осите от 1,40 м, сумата от натоварването на ос на тройната от на полуремкето е 27,100 тона. При тези констатации проверяващите счели, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал., ал.1, т.3, б. б) от Наредба № 11/2001г. на МРРБ и му съставили АУАН № 0009840/16.01.2024 г.
Впоследствие – на 16.02.2024г., въз основа акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, както от показанията на свидетелите М. и А., така и от писмените доказателства, съдържащи се в приетата по делото административнонаказателна преписка. По същество, отразените в акта и в НП фактически положения, които се възприемат и от съда, не се оспорват от 2 страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.
НП подлежи на отмЯ. на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение.
Както се посочи, с оспореното НП жалбоподателят е санкциониран за управление на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ, представляващо състав от ППС по чл.3 от същата.
Разпоредбата на чл.3 обаче, препраща към чл.6 и чл.7 от наредбата, като според чл. 6, ал. 1, т. 3, б. а), състав от ППС с пет оси, каквото се твърди, че е управлявал жалбоподателя, следва да има допустима максимална маса от 40 тона, тъй като установеното в чл.7, ал.1 допустимо максимално натоварване на ос за ППС важи само за случаите, в които ППС има допустима максимална маса по чл. 6 от наредбата. Отделно, от съдържанието на чл.7, ал.1 от наредбата е видно, че посочените в нея стойности на натоварване, освен с допустимата максимална маса на ППС, се свързват и с окачването на превозното средство, като касаят ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. Т.е., в конкретния случай липсата на факти в АУАН и в НП за допустимата максимална маса на управляваното от жалбоподателя ППС и неговото окачване, препятства извършването на преценка за обективна съставомерност на деянието и затова представлява основание за отмЯ. на НП.
Съответно, този изход на делото влече неоснователност на искането на АНО за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
3
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8514/16.02.2024 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение пътищата, на Л. С.
Л. от гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № ****, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал.1, т.3, б. б) от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4