Решение № 235 от 01.10.2020, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 235

01.10.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Дафинка Т. Чакърова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500279 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Р. А. С. , депозирана чрез пълномощника адв. Красимир Гочев, срещу Решение №63 от 29.04.2020година, постановено по гр.д.№189/2019година по описа на Златоградски районен съд, с което е признато на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС , че А. Л. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Неделино, *** е собственик на ограниченото вещно право на ползване на площ от 10 кв. м., представляваща реална част от имот УПИ ** по плана на град Неделино, обозначена на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, изготвено от инж. Денка Стоева, при граници и съседи на север улична регулация ул. Александър Стамболийски; на изток югоизток*; на юг и югозапад река Неделинска; на запад северозапад **, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години,като комбинирана скица № 1 към съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Денка Стоева е неразделна част от решението.

С въззивната жалба и подадените в срока за обжалване две допълнения 1 към нея е направено пространно оплакване, че атакуваното решение е процесуално недопустимо или алтернативно неправилно и се иска окръжният съд да обезсили атакувания съдебен акт и прекрати производството по делото, а ако за това не намери основание - да го отмени като неправилно, като отхвърли предявеният граждански иск.Претендират се и направените разноски за двете инстанции.

Относно процесуална недопустимост се поддържа, че няма правен интерес от завеждане на настоящия иск защото в един и същи ден - 13. 08.

2019 г. в ЗРС са заведени исковата молба по настоящето гр. д. и исковата молба на Р.С. срещу ищеца по настоящето дело по предявен иск чл. 109 от 3С за изнасяне от имота й на процесния преносим обект - бръснарския павилион на ищеца.

Относно твърдяната неправилност на атакувания съдебен акт се излагат пространни оплаквания, че съдът е установил правилно главния юридически факт от решаващо значение относно сключен договор между ищеца и М.М.

(сега покойница) за ползване около десет кв.м земна площ в имота й, съсобствен с около 50 души. На следващо място поддържа, че друг е въпросът дали това е договор за вещно право на ползване, както приема съдът или пък договор за възмездно ползване на земна площ, както твърди жалбоподателката. Районният съд приема, че между посочените страни е имало договор, касаещ правото на ползване на ищеца върху процеснага земна площ. Излага оплакване,че районен съд не е направил налагащите с е правни изводи от този главен юридически факт, установен по делото, тъй като наличието на договор оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС, че ищецът е държал вещта за себе си и доказва, че я е държал за другиго.Позовава се на становището на проф.Витали Таджер и твърди,че правилният юридически извод, който се налага и моли окръжният съд да направи е, че ищецът не е могъл дори и да е искал това да държи вещта като своя, понеже я е получил на правно основание-договор. Развива оплакване,че районен съд не е направил друг налагащ се юридически извод от иначе правилно установения от него ЮФ,че между Д. и М. е имало договор за земната площ, предмет на делото и уговорени престации на ищеца, които той е дължал на своя съкотрагент действия по полагане на грижи, купуване на лекарства и храни, физическа помощ в стопанисването на земеделските земи на М.(косене, прибиране и превоз на сено),който въпрос е безспорен по делото, приет от 2 съда при отделяне спорното от безспорното и доказан от разпитаните по делото 3 ма свидетели (съдебен протокол от 19. 12. 2019 г. по делото), защото възмездният характер на договора - размяната на насрещните престации по него досежно ползваната земна площ правят невъзможно нейното държание да се превърне във владение, тъй като след смъртта на М. и свързаното с това прекратяване на договора между страните по него, ищецът би могъл вече да обърне държането на земната площ във владение, но и да го е направил - не е придобил по давност вещното право на ползване върху въпросните 10 кв., тъй като от смъртта на М. и свързаното с този тъжен ЮФ прекратяване на договора не са изтекли 10 години-починала е на 30.06.2015година, какъвто правен извод съдът не е направил и това му е попречило правилно да реши делото.

Според жалбоподателя едно ограничено вещно право на ползване не може да бъде обект на придобивно давностно владение, понеже до края на давностното владение такова вещно право не съществува, то още не е възникнало и районният съд отбягва възражението,че тая вещ изобщо я няма, тъй като ползваното място не е оградено, не е обособено от парцела, в който е съсобствени и въобще необособеното по някакъв начин място на ползване на един преместваем обект - павилион, будна, количка, тарга, навес и др. не е вещ, поради което случая въобще няма владение, същият е преместваема вещ не е строеж, даже не е временен строеж –чл.5 6 от ЗУТ, поради което счита, че не е възможно да е изтекъл приетият от районен съд изтекъл давностен срок в периода от 2001година до 2011година,тъй като К.Б. и К.Д. през 2010година са завели иск за съдебна делба, което вещно правно действие смущава спокойното владение и едва след извършване делбата с решение №66 от 07.06.2013година смутеното владение отново би могло да стане спокойно и поради това Д.не би могъл да придобие по давност ограниченото ВПП едва през 2020година, ако въобще е могъл да го осъществява за себе си.

Твърди също смущаване на владение с издаване административните актове за образуване парцелите,отредени за имота-заповед №477 от 24.10.2012година на кмета на Неделино и последвалата поправителна заповед, изпълнително дело №298/2016година, по което е взискател жалбоподателката и е извършен в нейна полза въвод във владение.

В подаденото в срок допълнение на въззивна жалба се поддържа оплакване,че е доказано по делото,че до 30.06.2015година ищецът е 3 изпълнявал задълженията си по възмездния двустранен устен договор с М.М. и до тази дата ползването на имота се дефинира като обикновено държане,не и като придобивно давностно владение.Твърди също,че не са доказан от ищеца елементите на фактическия състав на вещното право на ползване в чл.56 и 57 от ЗС, поради което без никакво основание ЗРС приема,че в продължение на двадесет години е получавал граждански плодове от процесната площ,чрез извършване на място бръснарски услуги. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е установено да е получавал добиви от земната площ, а извършването на бръснаро-фризьорски услуги не е добив от вещ по смисъла на чл.56 от ЗС. Не е доказано и изискването вещта да не се променя съществено, с поставянето на павилион без изрично писмено съгласие на съсобствениците на парцела и без писмено разрешение на Общината,не просто предназначението на въпросните 10 кв.м, а и на целия парцел УПИ **о ЗРП на гр.Неделино е драстично променено и то неправомерно от ищеца.Вещното право да се декларира, а това значи да се плащат ДНИ и ТБОданък недвижими имоти и такси битови отпадъци, а вещта се застрахова, които изисквания не са доказани по делото.Ищецът който според съда през 2011година е придобил вещното право на ползване не е декларирал такова по чл.14 от ЗМДТ,не е плащал ДНИ и ТБО, не е застраховал земната площ.

Плащането на патентно право не е ДНИ-това е плащане за получени доходи,каквото е плащането по ДОД, то не е плащане за недвижим имот и битови отпадъци,поради което твърди,че атакуваното решение подлежи на отменяне, ако районният съдът приеме,че е процесуално допустимо.

С второ допълнение към въззивната жалба вх.№954 от

01.06.2020година,депозирано чрез пълномощника на Р.С.адв.Т.Ненов, се присъединява към въззивната жалба и първото допълнение към нея,поддържа всички изтъкнати аргументи, както от правна страна предвид убедителната им подкрепа и с цитати от изтъкнати представители на правната теория, така и от гледна точка на житейската логика и елементарното здравомислие.

Поддържа наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията и наличието на основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК е довело до неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение на материалния закон и необоснованост.

4

Поддържа още,че при първото запознаване с материалите по вече висящото дело установява наличието на такова предварително произнасяне на съдията по съществото на спора още с доклада по делото. В съдебното заседание, проведено на 19.12.2019 г. с определение на стр.11 от протокола за заседанието е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване „обстоятелството, че за учреденото право на ползване, ищецът се е задължил да издържа и гледа М. С. М. до нейната смърт".

Развива оплакване при безспорно установените факти за полагани от ищеца грижи за М.М. в определен обем, спорният въпрос в частност е дали е била постигната еднократна устна уговорка за поемане от ищеца на задължение за издръжка и гледане, която макар да не е в предвидената от закона форма и да е поета само спрямо един от няколкото съсобственици на имота все пак би могла да постави началото на давностно владение, както и или е налице уговорка за периодично предоставяне на две насрещни престации, с която се установява държане по силата на възмездни отношения, наподобяващи договор за наем с плащане в натура чрез полаганите от ищеца грижи за съсобственичката М.

Направено е оплакване за погрешен и непълен доклад,в резултат от проявената предубеденост на съдията първоинстанционният съд. Твърди се,че съдът не само не е дал указания на ответницата да предприеме процесуални действия за установяване на твърдяната периодичност и възмездност на отношенията, а е отказал да допусне свидетелски показания на посочени от ответницата свидетели. Пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад е нарушение на съдопроизводствените правила.

По въпроса за преклузията се поддържа още,че в обжалваното решение съдът без да излага мотиви приема, че всичко извършено по делото от защитата на ответницата след срока по чл.131 ГПК е преклудирано, което не е така,тъй като преклузията по чл.133 ГПК се отнася само до изрично посочените в разпоредбата процесуални действия във връзка с предявяване на насрещен иск, привличане на трето лице, както и относно несвоевременно въведени релевантни за спора факти, но не се отнася за възможността на ответника да се брани с посочване на чисто правни съображения срещу посочените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, без да сочи нови факти и доказателства.

5

В случая както адв. Гочев, така и адв.Ненов, заявяват възражение за приложимост на императивна правна норма - чл.202 ЗУТ, което по принцип не се преклудира. Направено е и оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че ищецът, въпреки безспорно установената нищожност на договора за учредяване на вещно право на ползване, който А.Д. заявява в исковата молба, че е сключил с неговата леля - М.М., надлежно е придобил владението върху процесния имот, което ищецът бил упражнявал съгласно законово установените условия, а именно като владението било явно, непрекъснато и необезпокоявано, продължило повече от 20 г. В подкрепа на мотивите си за постановеното решение, Златоградският районен съд също е кредитирал и дадените по делото свидетелски показания, бегло е разграничил теоретичните различия между правните институти на владението и държането, а също от фактическа страна е приел за установено, че А.Д. предоставял фризьорско-бръснарски услуги в процесния имот (павилион), плащал данъците за това, а законосъобразността на поставянето на павилиона на посоченото място в конкретното дело не била от значение.