Присъда № 681 от 22.11.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 681, постановена на 22.11.2024г. по НЧХД № 14 174/2023г. по описа на СРС, НО 111 – ти н.с.

Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от В. Г. Л. против хх., с ЕГН:

**********, хх, с която е обвинен за това, че на 04.01.2023 г. в град София, умишлено и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на дясната челно слепоочна област на главата, както и вбито субхондрално счупване на главичката на дясната лъчева кост на ръката, обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с което е осъществил състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител В. Л. се явява лично и чрез упълномощения си повереник поддържа обвинението в тъжбата. Предлага на съда да признае подсъдимия К. И. за виновен по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства по недвусмислен начин се подкрепя изложената фактическа обстановка като се доказват причинените на пострадалата телесни увреждания, получени в следствие на удари. Моли да бъде наложен максималният размер на предвиденото наказание.

Защитникът на К. И. предлага да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение, а в условията на алтернативност, ако бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Също така алтернативно възражение предлага на съда да приложи института на реторсия като не накаже подсъдимия. Излага своите подробни аргументи за недоказаност на повдигнатото обвинение.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият К. И. заявява, че не удрял тъжителката, а самият той е бил обект на агресия от нейна страна, получавайки шамар, поради което и иска да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият хх.

На 04.01.2023 г., около 17:30 ч., в град София В. Г. Л. се прибирала от работа, като слязла на автобусната спирка на хх. Насочвайки се към хх, в който живее, случайно се срещнала с подсъдимия К. И. и неговата приятелка свидетелката хх. След като се доближили един до друг, подсъдимият К. И. извикал името на тъжителката. Тя се спряла, а той отишъл до нея с цел да проведе разговор с нея по повод стара вражда между нея и неговата майка свидетелката хх. След като подсъдимият предупредил тъжителката да не злослови по адрес на неговата майка, между двамата възникнал словесен конфликт, вследствие на който подсъдимият изпаднал в по – изразено емоционално състояние, хванал я за десния лакът, обърнал я и я ударил с глава в дясното слепоочие, при което свидетелката паднала, опитала се да стане, но И. продължил да я удря, като я обиждал и заплашвал. Поведението му било възприето от возещия се в автобус, преминаващ покрай блок ххсвидетел хх 1 който, като правостоящ в него забелязал, как подсъдимият рита тъжителката.

Същото поведение на подсъдимия към тъжителката било видяло и от хх, която отишла до въпросната спирка на автобуса. Свидетелката възприела непосредствено как подсъдимият удря глава на пострадалата, която паднала на земята и той започнал да я рита. След като я удрял подсъдимият И., заедно с неговата приятелка хх, съпроводили пострадалата до тях, където и отворил вратата, а от дома и излязла нейната дъщеря свидетелката хх Тя въвела майка си в тях, като впоследствие отишли и пуснали заявление до Началника на 06 РУ - СДВР. Докато пишела свидетелката забелязала, че ръката на майка и я боли и била видимо подута.

Тъжителката отишла и на преглед в УМБАЛ ,,Александровска“ и се снабдила със съдебно медицинско удостоверение и допълнително съдебно медицинско удостоверение. Бил и издаден и амбулаторен лист, в които документи били отразени получените от подсъдимия травматични увреждания.

По случая било образувано досъдебно производство с Постановление на прокурор при СРП от 03.0.2023г. В хода на проведеното разследване било установено, че получените от пострадалата увреждания покриват признаците на лека телесна повреда, което обусловило първоначалното спиране, а впоследствие и прекратяване на досъдебно производство № 268/2023г. по описа на 06 РУ – СДВР, поради преследване на деянието по частен характер.

Пострадалата В. Г. Л. депозирала нарочна тъжба пред СРС.

Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена и доказана от обясненията на подсъдимия К. И., показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – хх., както и от приложените по делото и приети от съда експертизи и писмени доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият К. И. признава, че на посочените в тъжбата дата и място действително е бил на спирката на блок ,,хх“, заедно с неговата приятелка хх. Също така потвърждава твърдяното обстоятелство, че се е срещнал с тъжителката и е провел разговор с нея по повод злословенето от нейна страна по адрес на неговата майка. Същевременно отрича да е нанасял каквито и да било удари по В. Л. като твърди единствено, че тя е започнала да го обижда, ударила му шамар, а той я наплюл. В сходен смисъл с твърденията на подсъдимия са и показанията на свидетелката хх. В разпита си пред съда тя заявява, че е имало словесен конфликт между подсъдимия и тъжителката, че тя го е обиждала и ударила шамар, но той в нито един момент не я е удрял и тя в нито един момент не е падала на земята. Свидетелката заявява, че В. Л. е взела двете си чанти, с които е била и е влязла през входната врата в блока, където живее.

Съдът кредитира като частично достоверни наведените в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката хх твърдения относно описаното в тъжбата изпълнително деяние. Изложените факти и обстоятелства, касаещи времето и мястото на възникналото събитие с участието на тъжителката, както и възникналия словесен конфликт не намират опровержение и от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Същевременно обаче съдът не възприема твърденията на двете лица И. и хх че подсъдимият 2 не е нанасял удари с глава и ритници по главата е тялото на пострадалата. В противовес на изложеното от тях са на първо място показанията на двамата свидетели – очевидци на случилото се хх. При техните твърдения в съдебно заседание от 20.05.2024г. се доказва, че подсъдимият е нанесъл удар с глава по главата на Л., вследствие на което тя паднала на земята, а той започнал да я рита. Неговото поведение било възприето и от двамата очевидци, които признават, че познават и двете страни в конфликта и няма как да бъдат заблудено относно авторството на извършеното. Показанията им са напълно еднопосочни, логични и изцяло потвърждаващи се от изложените в тъжбата и първоначалния сигнал до полицията твърдения от пострадалата. Налице са данни от напълно незаинтересовани от изхода на делото лица, които няма как да бъдат уличени в безпристрастност към която и да е от страните по делото.

От друга страна съдът възприема като правдиви показанията на свидетелката хх – майка на подсъдимия. Тя не е била свидетел на случилото се с тъжителката, но косвено признава че между нея и пострадалата има възникнал конфликт по повод съжителстване на свидетелката с бившия зет на Л.. В показанията си разпитаното лице пресъздава фактите и обстоятелствата такива, каквито са и били преразказани от подсъдимия по повод възникналия с тъжителката конфликт, което се потвърждава и от непосредствените му обяснения пред съда. Същевременно от разпита на свидетелката хх – дъщеря на тъжителката В. Л. частично се потвърждават показанията на свидетелите хх. Пред съда Д. признава, че е видяла как подсъдимият обижда майка и че по време, когато тя била с нея в 06 РУ – СДВР по повод пускането на жалба срещу подсъдимия, ръката я е боляла и била видимо подута.

В подкрепа на изложеното и като потвърждение на кредитираните показания на свидетелите хх е и заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице, както и от разпита му в съдебно заседание е, че на тъжителката са били причинени травматични увреждания, които добре отговарят да са получени какво вследствие на удар по главата и нанасяне на ритници по тялото, така и при падането, вследствие на получения удар. Изложените констатации и изводи на вещото лице намират потвърждение и от приложената по делото медицинска документация, касаеща получените увреждания от пострадалата.

В случая несъмнено е налице наличие на травматични увреждания, получени по механизма на удари и падане на земята, които по недвусмислен начин потвърждават изложените факти в показанията на свидетелите хх и същевременно опровергават твърденията на подсъдимия и свидетелката хх са липсата на каквито и да било нанесени удари по нея. Същевременно по наказателното производство беше допусната Комплексна психолого – психиатрична експертиза на подсъдимия, от чието заключение се доказва, че към момента на възникване на инцидента, той е бил в състояние на патологичен или физиологичен афект, а в по – изразено емоционално състояние, което по всяка вероятност е било допринесено и от поведението на пострадалата. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените експертизи за обективни и верни. Същите не са били обектна оспорване от страните и не будят съмнение относно тяхната обоснованост и правилност.

3

При проведените разпити вещите лица аргументирано са поддържали и защитили установените от тях обстоятелства, поради което и следва да бъдат възприети като правдиви.

При възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си, подсъдимият К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за извършено чрез действие. Подсъдимият е нанесъл удар с глава в главата на пострадалата, вследствие на което тя паднала на земята и продължил да я удря по тялото чрез ритници. Посочените в писмените доказателства и доказателствени средства увреждания по тъжителката отговарят добре на описаното в тъжбата и възприетите от свидетелите – очевидци и нейната дъщеря поражения по главата, ръката и тялото и.

От субективна страна деянието е извършено виновно при формата на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал факта, че нанасянето на удар в областта на главата неминуемо ще доведе до получаване на травматично увреждане, което е било допълнително получено и от последващите ритници по тялото на пострадалата.

Съдът не счита, че в случая е налице т.нар институт на реторсия, тъй като по делото не са ангажирани доказателства пострадалата да е нанесла удари по подсъдимия. Дори и да се приеме противното, в случая се твърди, че деецът е получил шамар от тъжителката, което покрива признаците на чл.130, ал.2 от НК. Освен липсата на данни в тази насока, в случая пострадалата е получила травматични увреждания, покриващи признаците на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. За да бъде приложен института на чл.130, ал.3 от НК следва пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда. Съобразно Тълкувателно Решение № 51 от 16.IX.1989г. , по н.д.№ 51/89г. на ОСНК на ВС реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК, какъвто не е настоящия случай. По делото и от частност от заключението на вещите лиза по изготвената КППЕ не се доказва подсъдимият да е извършил престъплението в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалата с тежка обида и удар с шамар, което да обуслови преквалификацията на деянието по чл.132 т.3 от НК.

Предвид изложеното съдът прие, че обвинението по отношение подсъдимия хх е доказано и с това основание го обяви за виновен за извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като към момента на деянието е бил пълнолетен, максимумът на наложеното наказание за причиняване на лека телесна повреда е лишаване от свобода до две години или пробация, а и видно от справката за съдимост на подсъдимия деецът не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е 4 бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на НК.