Решение № 239 от 27.04.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 316/2022
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1 и 5 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.5 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Ямбол, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500316 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. С. ЕГН **********, подадена чрез адв.М.Г. против Решение №260/26.05.2022 г., постановено по гр.д.№166/2022 г. по описа на ЯРС, в частта му с която съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.**** - приземен етаж на съпруга С. И. С..
С атакуваното решение, в необжалваните части, първоинстанционният съд е прекратил гражданския брак между страните, на осн. чл.49, ал.1 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен; обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът; постановил е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име - С.; осъдил е С. И. С. да заплати на В. Д. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 625 лв., както и да заплати сумата от 25 лв. - държавна такса по сметка на ЯРС.
Във въззивната жалба са заявени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и опороченост поради нарушение на процесуалния закон на решението в обжалваната част. Твърди се, че първостепенния съд е игнорирал многобройните доказателства, установяващи влошено здравословно състояние на въззивницата, сред които епикризи от проведено лечение на остра и изострена хронична недостатъчност без механична вентилация, неинсулинозависим захарен диабет, злокачествено новообразувание на яйчника, хипертонична болест. Акцентира се върху доказателствената стойност на част от включените в доказателствената маса писмени документи - Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89/05.02.2009 г. и Решение №248/17.09.2021 г. по гр.д. №2547/2021г. на ЯРС, с което са наложени мерки за защита в полза на въззивницата, като въззиваемият е отстранен от семейното жилище за срок от 12 месеца. Според въззивницата тези писмени доказателства, в съчетание с фактическото твърдение, че въззиваемият е устроен и живее в имот, собственост на една от дъщерите на 1 страните, обуславят неправилност в първоинстанционната преценка за по-голямата жилищна нужда на въззиваемия. Твърди се още, че първостепенният съд е пренебрегнал интензитета на значително по-утежненото здравословно състояние на въззивницата, която на 18.04.2022 г. е претърпяла мозъчен инсулт, удостоверен в Епикриза с изх.
№2752/22.04.2022 г., което обективно състояние е повлияло негативно върху функцията на вестибуларния й апарат по начин, затрудняващ изкачването на стълби. В тази връзка е заявено твърдение, че семейното жилище, разположено в приземен етаж, предоставяло специални условия, отговарящи на обременения здравен статус на В.С.. За неотговаряща на обективната реалност е посочена фактическата констатация на първата инстанция, според която никой от двамата съпрузи не е собственик на друго жилище, годно за обитаване, т.к. този извод не кореспондира с приобщените документи. В подкрепа на несъгласието си с изводите на първостепенния съд, въззивницата излага, че в обжалваното решение неоправдано е неглижирано виновното поведение на въззиваемия за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като не са изследвани задълбочено и всестранно доказателствата, относими към въпроса за възможността В. С. да живее заедно със семейството на дъщеря й Д.Н.. Изложени са и оплаквания за липса на доказателства и немотивираност на формирания от съда извод за непригодност за жилищни нужди на вилната сграда в местността ****, където е адресно регистриран С. С.. В заключение е заявена претенция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което ползването на семейното жилище в гр.**** - приземен етаж да бъде предоставено на В. С., както и да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображенията и допълнителните такива, заявени в писмени бележки.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. И. С.
ЕГН **********, депозиран чрез пълномощника му адв. М. Х. от ЯАК, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Посочва, че формираният в обжалваното решение извод за по-голяма жилищна нужда на съпруга С. е съобразен с критериите, вложени в разпоредбата на чл.56, ал.5 СК и се основава на обективна оценка на всички релевантни факти и събрани доказателства, в т.ч. и медицинските документи на въззивницата. Заявени са твърдения, че ЯРС правилно е отчел, че за въззивницата полага грижи нейната дъщеря в обитавания от тях апартамент на втория жилищен етаж, че страните не са собственици на друго жилище, годно за обитаване, както и че обитаваната от С. вилна сграда на практика представлява барака, непригодена за жилищни нужди. Изложени са и твърдения относно влошеното здравословно състояние на въззиваемия С. С., ежеседмичната необходимост от закупуване на лекарства и прегледи в гр.Ямбол, липсата на медицински пункт, на аптека, както и на редовен транспорт до гр.Ямбол във вилната зона, в която той живее. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част. В алтернативност, при условие, че въззивната инстанция намери за неправилно обжалваното решение, отправя искане на осн. чл.57, ал.1 СК за определяне на месечен наем в размер на 250 лв., който въззивницата В. С. следва да заплаща на въззиваемия С.. Мотивира допустимостта и основателността на това искане с тезата, че същото въвежда претенция от категорията на въпросите, разрешими в производството по спорна съдебна администрация и допустимостта му касае всеки етап на исковия процес, включително до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Претендира и за присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени пред въззивната инстанция. В о.с.з. заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба се поддържа по изложените в отговора съображенията.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, относими към атакуваната част от първоинстанционното решение, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
2
Не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ***** год. Страните нямат от брака си ненавършили пълнолетие деца.
Представено е копие от решение на ЯРС от 17.09.2021 год., с което са постановени мерки за защита по отношение на ищцата, като ответникът С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, отстранен е от семейното жилище, находящо се в гр.**** за срок от 12 месеца, забранено му е да приближава ищцата, обитаваното от нея жилище, местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
Ищцата е представила още многобройни писмени доказателства, касаещи здравословното й състояние – епикризи по повод проведено лечение през различни периоди от време на остра и изострена хронична недостатъчност без механична вентилация, на неинсулиновозависим захарен диабет, на злокачествено новообразувание на яйчника, на хипертонична болест, мозъчен инфаркт.
Ответникът е представил копие от НА за дарение на недвижим имот №89/05.02.2009 год., видно от който заедно с ищцата са дарили на дъщеря си Д.С.Н. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ: 165/247 ид.части от застроено и незастроено дворно място, заедно с целия втори етаж, целия приземен етаж и гараж, като дарителите са запазили правото на ползване върху имота заедно и поотделно до края на живота си. Прието е и копие от Справка за лице от Служба по вписванията, от което се установява, че по време на брака си страните са придобили собствеността върху еднофамилна вилна сграда с площ 17 кв.м. в м.****
Ответникът също е представил писмени доказателства, от които се установява, че е във влошено здравословно състояние, като страда от хипертонична болест, бил е на лечение през 2020 г. и 2021 год. в следствие диагностика и за лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромбоза. От съдържанието на приложеното СМУ №502/2016 год. се установява, че при преглед на ответника от съдебен медик са се установили увреждания, които по негови твърдения са нанесени от дъщеря му.
По делото е приета в цялост преписка №771/2022 год. на РП – Ямбол, образувана по жалба на С. И. С., приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.04.2022 год.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.С. посочва, че е съседка на страните, включително от 2012 год. поддържа приятелски отношения с тях и най – вече с дъщеря им Д.. Ищцата ходела в тях, за да се грижи за майката на свидетелката.
Сутрин винаги идвала разтревожена, че съпругът й я тормози и насилва още от 2012 год. Те живеели в отделни стаи, но той търсел сексуална връзка с нея, а тя не искала, т.к. имала заболявания. Това й споделяла ищцата, включително веднъж запретнала дрехите си и показала задните си части, които били с цвят патладжан от самия секс. Имало случаи, когато свидетелката посещавала дъщерята на страните на втория етаж и чувала ругатни и обиди от страна на С. към В.. Отначало В. и С. били всички заедно с младото семейство и се хранели заедно, но после дъщерята се отделила. Знаела, че на * имат някакво място, което не знаела какво е, за друго жилище не знаела да имат. В. боледувала често. От зетя и дъщерята знаела, че те я гледат повече. От ищцата знаела, че С. я е водил на лекар. След операцията за нея основно се грижела дъщеря й. Свидетелката не познава другата дъщеря на страните, не я е срещала лично, т.к. двете сестри били в някакви отношения и не се събирали. Св. И.а – дъщеря на страните посочва, че баща й се грижел за майка й. Преди пет години живяла за няколко месеца при тях на етажа. Тогава живеели нормално. Майка й го обгрижвала, той се грижел за сметки, пазарувал, ако се налагало я водел на лекар. Общо взето се грижели за цялото домакинство, включително и за това на сестра й. Счита, че в дъното на всичко е сестра й. Проблемите били от 2016 год., когато сестра й имала спор с баща й и го пребила.
Предната година пребила и свидетелката. Майка й се поддавала на влиянието на сестра й и 3 оттам дошли проблемите. Когато го пребила, баща й живял три месеца при нея и после се върнал при тях. Сестра й се пренесла със семейството си на втория етаж. После свидетелката чула, че съпругът й останал без работа и пак започнали да притискат баща й за пари. Преди три години, когато майка й била насочена за сърдечна операция баща й я завел. После преди две години била много зле, наложило се да ходи в Бургас в хематология и пак баща й я завел. Свидетелката не знаела за психически и физически тормоз, майка й не се била оплаквала. Вилата, където баща и бил към момента била по-скоро барака, да отидеш лятото да си свършиш нещо. Къщата била голяма, един вход със стълбище нагоре. Свидетелката не си говорела със сестра си и семейството й, откакто станали тези неща с баща й. Сестра й забранявала на майка й да контактува с нея, не я била виждала от две години. Говорели по телефона, когато майка й можела, т.к. сестра й я тормозела, проверявала контактите й.
Преди около 10 години, се събирали на семейни празници. На 1 януари преди три години свидетелката последно ходила там. Не познавала другата свидетелка по делото и не знаела да са приятели. Свидетелката посочва, че причините да не си говорят със сестра си не били свързани с делото. Не се отказвала от нито един от родителите си, но й забранявали контакти с майка й. По време на брака си страните живеели на един етаж, но в различни стаи. Докато живяла при родителите си не е била свидетел на сексуално насилие, спяла в една стая с майка си. Дори една вечер видяла през нощта майка си в стаята на баща си.
Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/317ddbba-3dfd-4353-b979-f7c3777ac2ad