Решение № 5313 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5313 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.ова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка С.ова Въззивно гражданско дело № 20231100502768 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.11.2022 г. по гр.дело № 38891/21 г., СРС, ГО, 36 състав е признал за установено по отношение на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България” КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че “У.Е.У. Кфт“ ЛТД дължи на Ц. К. Т., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1, сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен полет, ведно със законната лихва от 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11459/2021 г. по описа на CPC, 1 ГО, 36 състав. Осъдил е „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц. К. Т. , ЕГН 1

**********, със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1 сумата в размер от 635 лева, представляваща разноски за исковото производство и 25 лева разноски в заповедното производство. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК *******, да заплати на адв. С. Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство и сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника “У.Е.У. Кфт“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, *******, сграда Б, Н-1103 Будапеща Унгария, чрез пълномощника адвокат К. И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, офис 5 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че по делото са приети две СТЕ, според които полет W 6 4355 от 26.02.2018 г. от летище София до летище Фиумичино, който е продходен полет на процесния, не е можел излети около един час от летище София, тъй като пистата на летище София се е почиствала. След това са били наложени два СЛОТА, с които се бил дал нов час за излитане на полета от София за Фиумичино с 3 часа закъснение. В резултат на наложените слотове от Евроконтрол, ответникът не е имал право да оперира полет W 6 4355 от София за Фиумичино по разписание. Ответникът е имал право да осъществи полета от София само в определения му часови слот, тоест четири часа по-късно от първоначалното време. Ето защо, не се приема заключението на съда, че причина за отмяната на полета са лошите метеорологични условия на летище София. Лошите метеорологични условия на летище Фиумичино са причината Евроконтрол да наложи СЛОТ на ответника за излитането на полета, а наложените СЛОТОВЕ са извън контрола на въздушния превозвач.

Ответникът не е можел да оперира полета от София до Фиумичино до 10 часа местно време от гр. София. Причината не е пряко лошите метеорологични условия на летище София, а забраната на Евроконтрол. Налагането на нов слот с нов час на излитане е реално налагане на забрана на въздушния превозвач да излети в по-ранен час. Не се приема и мотива на съда, че ответникът не е взел всички разумни мерки за преодоляването на 2 извънредните обстоятелства. Ответникът не е имал право да пренебрегне забраната за излитане от летище София преди 10:00 часа на 26.02.2018 г. наложена от Евроконтрол. Действително, авиопревозвачите имат възможност да извършат полети не само с притежавани от тях самолети. В настоящия случай, въздушният превозвач е разполагал с въздухоплавателно средство и същото е изчаквало около 3-4 часа на летище София, за да изпълни полетите от София до Фиумичино и обратно. Екпертизите по делото са установили по безсъмнен начин, че СЛОТОВЕТЕ са наложени за полета на ответника от София за Фиумичино непосредствено преди полета. Ответникът не е имало възможност да предполага, че Евроконтрол ще наложи СЛОТ с нов час на излитане, за да има време да ангажира друг самолет, дори и на друга авиокомпания, който да превози пътниците на двата полета. В случая не се касае за проблем на въздухоплавателното средство и липса на такова, а се касае за сложни метеоролочни условия на летището на кацане, които са наложили регулации от Евроконтрол. По делото е установено, че процесният самолет е имал други назначени полети за изпълнение след полетите от София до Фиумичино и обратно. Съгласно тълкувателно решение по дело N2 С294/2010 на Съда на ЕС не може да се изисква от въздушните превозвачи да правят непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието към даден момент.

СРС неправилно е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по чл.135, ал.1 Закона за гражданското въздухоплаване.

Съдът неправилно е приел, че липсват специални норми, които да уреждат погасителната давност по отношение на исковете по чл.7 от Регламент (ЕО) 261 от 2004 г. Регламент (ЕО) 261 от 2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителната давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 22.11.2012 г. по дело на Съда на ЕС С -139/11 год., приложимо е националното право на държавата - членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Следователно, приложим материален закон в конкретния случай е българският закон. Правилата, отнасящи се до въздушните превози на пътници и товари се уреждат от Закона за гражданското въздухоплаване, който като специален закон, уреждащ конкретната правна материя, в това число и погасителната давност, изключва приложението на общия закон, в случая Закона за задълженията и договорите, уреждащ общия ред за прилагането на института на погасителната давност.

Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за гражданското въздухоплаване, 3 която е била в сила към датата на подаване на исковата молба „Правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок , а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението , от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза." Отговорността на въздушния превозвач е договорна и намира приложение погасителната давност уредена в чл.135 от ЗГВ, който е специален нормативен акт спрямо общия ЗЗД и неговите норми намират приложение при договори за превоз с въздушен транспорт.

Разпоредбата на чл.135 от ЗГВ е императивна и е установена в публичен интерес и предвижда по-кратка погасителна давност при международни превози с въздухоплавателно средство. Позовавайки се на специалната норма на чл.135 от ЗГВ, двегодишната давност е започнала да тече от деня, в който самолетът е бил отменен е погасен по давност преди завеждане на съдебното производство. Искът по настоящото дело е предявен след изтичане на двегодишната погасителна давност. При тези данни следва да се приеме, че са били налице всички предпоставки за освобождаване на Авиокомпания У.Е.У. от отговорност за заплащане на обезщетение по чл.7, пар.1 на Регламент № 261 от 2004 г. за процесния полет, поради изтекла погасителна давност на иска .

Моли да бъде отменено процесното решени, като бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/ищец Ц. К. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“******* *******, чрез пълномощника по делото адвокат С. Д., със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1 от Смолянска адвокатска колегия оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в 4 необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. от Ц. К. Т. срещу „У.Е.У.

Кфт.” - клон България за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отмяна на полет W 6 4356 по направление летище Фиумичино Рим- София, предвиден за изпълнение на 26.02.2018г., ведно със законната лихва от 25.02.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 11459/2021 г. по описа на СРС, 36-ви състав.

Ищецът Ц. К. Т. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет W6 4356 по направление летище Фиумичино Рим - София, предвиден за изпълнение на 26.02.2018г. с час н излитане 8:40 и час на кацане 11:45 ч. местно време София. Сочи, че в деня на полета се е явила навреме и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Малко след настъпване на часа за излитане процесният полет бил отменен, като ищцата не била информирана за причината за отмяната.

Същата е поканила ответника да й заплати обезщетение за отменения полет.

Твърди, че в разменената с ответника извънсъдебна кореспонденция последният потвърждавал отмяната на процесния полет. С оглед липсата на възражения от страна на ответника се сочи, че ищцата надлежно е изпълнила задължението си да заплати уговорената за превоза цена. Към настоящия момент твърди, че ответникът не е изплатил дължимото обезщетение, поради което счита, че са налице предпоставките по чл. 7 от Регламент 261/2004 за ангажиране отговорността на ответника да й заплати следващото се обезщетение в размер на 250 евро за отмяна на процесния полет.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете в цялост. Релевирано е възражение, че правото на иск за това вземане е погасено по давност, като погасителната давността за това вземане се определя по реда на чл. 135 от ЗГВ. Сочи, че е налице 5 обстоятелство изключващо ангажиране на отговорността му като превозвач, доколкото са налице извънредни обстоятелства - лоши метеорологични условия на летище София, които са възпрепятствали излитането на самолета от София. Така се е забавило излитането на самолета от София, а в последствие на ответника е бил наложен слот от Евроконтрол за четири часа за летище Фиумичино, поради лоши метеорологични условия и на това летище. Съвкупността от тези две обстоятелства е наложила отмяната на полетите на въздухоплавателно средство HA-LXD за 26.02.2018г., с което са изпълнявани полети W6 4355 и W6 4356.