Решение № 2777 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11410/2022
- Вид
- Решение № 2777
- Подписан
- 04.06.2025
- Състав
- Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 19, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 2777 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330111410 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.
Ищцата И. С. К. е предявила срещу ответника Р. С. П. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗН, кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за прогласяване за нищожно, евентуално – признаване за недействително на саморъчно завещание от ..........., извършено от М.... С....
П.......... починала на ............., в полза на б..... Р. С. П., респ. за признаване за установено, че последният не е собственик на никакво основание на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № ..........., представляващ жилище-апартамент № ...., находящ се в гр. П........... ж.к.
„Т............, ведно с принадлежащото му избено помещение № ............(поначало искът за нищожност на завещанието е бил заведен в отделно производство по гр. дело № 11410/2022 г. по описа на ПдРС, като същото с определение № .................... по цитираното дело е съединено с настоящото на основание чл.
213 от ГПК.)
Ищцата К. твърди, че на ......... починала б........... – М.... С..... П...........
Ищцата била единствен наследник по закон на починалата – дъщеря на нейния единствен с.... С....К........... Ответникът Р. П. бил б.... на М.......... Приживе, на ............., последната, заедно със с...... И.н С.... К..........(поч. на ...........), сключила с трети неучастващи по делото лица – Й.... Д... и П.......... Д., договор за издръжка и гледане с предмет самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № ............... представляващ жилище – а........ ведно с 1 принадлежащото му избено помещение № ............ Понеже счела, че приобретателите не изпълняват договора, М..... завела иск за развалянето му по съдебен ред. В хода на висящия процес – на .... М........... съставила завет за апартамента в полза на своя б... Р.. Във въззивното производство М..... починала и на нейно място по реда на чл. 227 от ГПК била конституирана наследницата й И. К.. С решение № 87/09.07.2021 г. по гр. дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г.о., договорът за издръжка и гледане бил развален до ¾ ид. части, а за останалата ¼ ид. част останал в сила. През юли ... заветникът Р. информирал ищцата И. по т... че е собственик на апартамента по силата на завещанието, а в обявяването на същото тя се уверила и от направена справка в ....... Ищцата оспорва правото на собственост на ответника върху завещания имот изцяло. Счита, че завещанието е нищожно поради това, че не е спазена формата по чл. 25 от ЗН – не е написано и подписано от завещателката. Счита, че заветът не е произвел действие, защото правото на собственост върху апартамента не се е намирало в патримониума на завещателката към момента на открИ.не на наследството, респ. налице била хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗН. Намира, че ефектът на развалянето на договора за издръжка и гледане по съдебен ред следвало да настъпи в правната сфера на наследника по закон И.
К., а не в полза на заветника Р. П.. Твърди, че Р. П... не притежава право на собственост върху имота. Иска се от съда да уважи предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П., в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че действително е проведен успешно иск за разваляне на договора за издръжка и гледане от 2016 г. за ¾ ид. части. Оспорват се доводите на ищцата, че завещателката не била собственик на завещания апартамент към момента на смъртта си: доколкото развалянето на договора за издръжка и гледане имало обратно действие, то с влизането в сила на решението на ВКС ¾ ид. ч от имота се върнали в патримониума на М... П... за които заветът произвел действие. За останалата ¼ ид. част не произвел такова. Оспорва се твърдението, че завещанието не е писано и подписано от М...... Иска се от съда да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
М.... П.... е починала като вдовица на ...г., а нейният с.....г И....К.... е починал на .....г. И двамата са починали след с... С... К.... (поч. на ...........г.), поради което по заместване се наследяват от своята в... И. К. (ищцата по делото). Ответникът Р. П. е б... на покойната М....
На 03.12.1990 г. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти И.н К...., по време на б... с М... П.........., е придобил апартамент № ........., находящ се в гр. П......... ж. к. „Т.........., ведно с принадлежащото му мазе № ..........., поради което за имота възникнала съсобственост между тях в режим на съпружеска имуществена общност. Това жилище е идентично със СОС с кадастрален идентификатор № ......... с принадлежностите му, така както е описан в приложената по делото схема № ............. издадена от СГКК – гр. Пловдив.
2
На .... М.... и И......са прехвърлили на трети неучастващи по делото лица Й... Д.... и П... Д. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху апартамента (в нотариалния акт като приобретател е посочена само Д.а, но по това време тя е била омъжена Д., поради което той придобИ. също право на собственост върху имота). Този договор за издръжка и гледане е развален поради неизпълнение (по иск първоначално заведен от М... П..., която починала в хода на въззивното производството и била заместена в процеса от наследницата си И. К.) с влязло в сила решение № 87 от 09.07.2021 г. по гр. дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о., за ¾ ид. части от имота, а за останалата ¼ ид. част от имота договорът е оставен в сила с мотИ., че М... П..... не е била активно легитимирана да иска развалянето на договора в цялост, защото за ¼ ид. част това право е принадлежало на наследника на починалия й преди завеждане на делото съпруг И.... К.... – И. К..
По изложените факти и обстоятелства страните не спорят, а за тях са представени и писмени доказателства и съдебни актове, находящи се на л. 613 и л. 15-22 от делото.
По делото е представено саморъчно завещание, съдържащо изявление в следния смисъл (букв. цит.): „Днес 23-01-2019 г. Доло подписаната М...
С.....П........... егн ********** с настоящото завещавам на своя б....Р. С. П. гр.
П... егн **********… Следния свои недвижим имот - апартамент № ... намира се в гр. П.......... жк ...........в жилищна сграда“. Към момента на смъртта си М.... П.... е притежавала и друго имущество – в качеството й на наследник на с......... И..... К.... е придобила ид. части от възстановени му в качеството на наследник на С...К............., земеделски земи (л. 25-30 от делото).
Завещанието, следователно, е частно по характер (чл. 16, ал. 1 от ЗН) – обстоятелство, по което страните не спорят.
Спорен между страните е въпросът за действителността на представеното завещание. Тя се оспорва на две плоскости – то да е нищожно поради липса на форма или то да е недействително по смисъла на специалната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗН.
По иска за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ от ЗН:
Съгласно чл. 42, б. „б“ от ЗН, саморъчното завещание е нищожно, когато при съставянето му не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
По въпроса, дали оспореното завещание отговаря на изискванията на чл.
25, ал. 1 от ЗН да е изписано и подписано ръкописно лично от завещателя, отговор е даден от вещите лица по изготвените три заключения на съдебнопочерковата експертиза.
Вещото лице М. С. е категорично в извода си, че ръкописният текст и подписа върху представеното завещание са изпълнени от М.... П........
(заключение, находящо се на л. 111-113 от делото и изслушване в открито заседание на 17.01.2024 г.). Вещото лице С. С. дава заключение, че ръкописният текст и подписа в процесното завещание са вероятно изпълнени от М... П.... (заключение на л. 172-177 от делото), като при изслушването си в открито заседание на 13.01.2025 г. пояснява, че причината да не даде категоричен извод е недостатъчността на сравнителния материал, с който се е снабдил. Изготвеното трето и последно заключение по СПочЕ от вещото лице С., поради обстоятелството че по делото е постъпил допълнителен 3 сравнителен материал от почерка на М... П....., е вече категорично, че тя е написала саморъчно процесното завещание, но доколкото експертът, въпреки усилията си, не е могъл да се снабди с допълнителен сравнителен материал от подписа на М.., отново дава само вероятен извод за полагане на подписа под завещанието от същата (заключение, находящо се на л. 203-210 от делото, и изслушване на вещото лице в открито заседание на 13.04.2025 г.).
Съдът намира, че при съобразяване на изводите на експертите поотделно и в съвкупност, следва да се приеме за установено, че завещанието е написано и подписано саморъчно от М... С.... П....
Неоснователни са оспорванията на ищеца, почИ.щи на доводи от съдебната практика. Това е така, доколкото решенията на ВКС, на които се позовава същият, в които е прието, че изводът за вероятност посоченото като завещател лице да е писало и подписало саморъчното завещание, не е достатъчен за признаването му за действително, са постановени при различна фактическа обстановка от процесната: по гр. дела № 5065/2008 г. и № 106/2002 г. се е касаело до установено вмешателство на трети лица при изготвянето на завещанието, каквото в случая не се твърди да има, не се и установява от събраните доказателства да е имало, а по гр. дело № 65/2012 г. при съвкупна преценка на доказателствата е прието, че оспорваното завещание е действително.
В настоящия случай, от една страна, по делото е налице първо заключение, което дава категоричен извод за автентичността на завещанието, т.е. последващите заключения са в подкрепа на този извод и не се касае до противоречие в доказателствените материали по делото, което да предизвика съмнения у съда относно верността на експертните изводи. От друга страна, категорично се установява, че невъзможността на втория назначен експерт да даде категоричен извод относно подписа в завещанието е породена единствено от липсата на достатъчен сравнителен материал, а не от това, че според наличния сравнителен материал подписът е вероятно неавтентичен.
Завещанието съдържа изискуемите съгласно Закона за наследството реквизити – посочена е датата на съставянето му, посочени са имената на завещателя, недвусмислено е посочено завещателното разпореждане, както и личността на облагодетелствания, положеният подпис се намира след датата на съставяне на завещанието. Въз основа на всичко изложено тук и по-горе, явно е, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е спазена, а предявеният иск за нищожност на процесното завещание следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за недействителност на завещанието по чл. 19, ал. 1 от ЗН:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗН: „ Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при открИ.не на наследството.“ Разпоредбата намира приложение в случая, доколкото няма спор, че процесното завещание е частно, т. е. представлява завет.
Тезата на ищеца за недействителност на завещанието на това основание почИ. на разбирането му, че по време на съставянето на завета М....
П............не е била собственик на завещаното жилище, доколкото го е прехвърлила с договор за издръжка и гледане на неучастващи по делото лица, а едва през.........., след смъртта й, този договор е развален, като ефектът от 4 развалянето настъпил в полза на ищцата в качеството й на наследник по закон, а не в този на заветника.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Договорът за издръжка и гледане не е такъв за периодично или продължително изпълнение, доколкото само една от двете насрещни престации се характеризира с продължителност – издръжката и гледането, а престацията на обещателя – да направи приобретателя собственик, се изпълнява еднократно; поради което и развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие (в този смисъл е трайната практика на ВС и ВКС, изразена напр. в решение № 2482 от 24.X.1974 г. по гр. д. № 1852/74 г., I г. о., решение № 179 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2014 г., I г. о., ГК, и др.). Тоест, с влизането в сила на решение № 87/09.07.2021 г. по гр. дело № 2240/2020 г. на ВКС, I I I г. о. за разваляне на сключения през 2016 г. от М............... с неучастващи по делото лица договор за издръжка и гледане с предмет правата върху процесния апартамент до размера на ¾ ид. части, тази квота от правото на собственост върху него се в върнала с обратна сила в патримониума на завещателката. Счита се, че тя не го е напускала изобщо (в този смисъл е напр. решение № 535 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2009 г., IV г. о.). В патримониума на М.... П..... са се намирали, следователно, ¾ ид. части от правото на собственост върху апартамента и принадлежностите му и към момента на съставяне на завещанието в полза на Р. П. на .........., както и към открИ.нето на наследството на покойната на 27.05.2019 г. Заветът за ¾ ид. части от имота е действителен и поражда действие.