Разпореждане № 64401 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64401 гр. С., 02.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110110181 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., чрез пълномощника му юр. С. К..

Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против М. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумата от 1 693,71 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 95,04 лв.

(деветдесет и пет лева и четири стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 27.12.2021 г.до 30.05.2022 г., в) 262,32 лв. (двеста шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки) – договорна неустойка за периода от 27.12.2021 г. до 30.05.2022 г., г) 86,35 лв. (осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до 01.02.2023 г. и д) 250 лв. (двеста и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.11.2022 г. , както и за сумата от 293,87 лв. (двеста деветдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем № 612340, сключен на 27.12.2021 г. между ЮЛ и М. Р. Г., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 1 000 лв., която заемополучателят се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 11 погасителни вноски в срок до 30.05.2022 г.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. С. К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и частично основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на ЮЛ – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.

1

Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в ***, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е основателно за вземанията за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл.

127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. К., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за предмет главница, законна и договорна лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на компенсаторна неустойка и неустойка за забава. Видно е от съдържанието на приложения договор за паричен заем, че длъжникът М. Г. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите към него общи условия, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът намира, че исканията за заплащане на тези суми се основават на неравноправни клаузи. Според съда, уговорките по чл. 6 и чл. 11 от Договора вр. с Тарифата за таксите на ЮЛ попадат в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Съгласно горепосочените клаузи се предвижда правото на кредитора да получи неустойка за неизпълнение на задължение и мораторна неустойка при забава на плащане. Тези уговорки задължават потребителя да заплати необосновано високи обезщетения за неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията си по договора. Обезщетението, неустойката или други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт неизпълнение на задължение на страна по договор, следва да имат за цел репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното неоснователно обогатяване. Видно от заявлението, акцесорните претенции за заплащане на мораторна и компенсаторна неустойки е в размер на повече от 1/2 от предоставената в заем парична сума. Ето защо, съдът приема, че искането за заплащане на неустойки и разходи за събиране на вземането се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.

Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумата, представляваща компенсаторна и мораторна неустойки, следва да бъде отхвърлено и на основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ – С. против М. Г. за претендираните главница, договорна и законна лихви.

На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за 2 юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.

Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв. Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-голямата част от юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.

Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумата от 1 181,39 лв. (хиляда сто осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки ), дължима въз основа на договор за паричен заем № 612340, сключен на 27.12.2021 г. между ЮЛ и М. Р. Г. , от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 95,04 лв. (деветдесет и пет лева и четири стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 27.12.2021 г.до 30.05.2022 г. и в) 86,35 лв. (осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до 01.02.2023 г., както и за сумата от 58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от заявлението и след намаляване на размера на 3 юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумата от 512,32 лв. (петстотин и дванадесет лева и тридесет и две стотинки), претендирана въз основа на договор за паричен заем № 612340, сключен на 27.12.2021 г. между ЮЛ и М. Р. Г., от която а) 262,32 лв. (двеста шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки) – договорна неустойка за периода от 27.12.2021 г. до 30.05.2022 г. и б) 250 лв. (двеста и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.11.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 235,37 лв. (двеста тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), съразмерно на отхвърлената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление.

УКАЗВА на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на М. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, да заплати на заявителя сумата от 512,32 лв. (петстотин и дванадесет лева и тридесет и две стотинки), претендирана въз основа на договор за паричен заем № 612340, сключен на 27.12.2021 г. между ЮЛ и М. Р. Г., от която а) 262,32 лв. (двеста шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки) – договорна неустойка за периода от 27.12.2021 г. до 30.05.2022 г. и б) 250 лв. (двеста и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.11.2022 г., като довнесе държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева).

Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.