Протокол № 490 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 490 гр. Варна, 30.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900575 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 16:09 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Ново Финанс“ ООД , представляван от управителя Б.П., редовно уведомен, представлява се от адв. Д. Т. , редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „Дом – И.Р.“ , представляван от И.В.Р., редовно уведомен, представлява се от адв. Св. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Хр. Ст. , редовно уведомен, явява се лично, депозирал заключение в срока по реда на чл. 199 от ГПК ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С Ъ Д Ъ Т констатира, че производството по делото е отложено за събиране на допуснати доказателства и изслушване на вещото лице по изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 14496/17.06.2022 г. на 1 допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

Адв. Т.: Нямам възражение по изслушването на заключението на вещото лице.

Адв. Н.: Нямам възражение по изслушване на заключението.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Р. Хр. Ст. , 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.

291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Р.С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. Т.:

В. л. С.: На страница 3, точка 4, на първият ред, таблицата е изчисляване на редовна лихва. Посоченият размер на главница, вместо 196 000.00 лева, следва да се чете 143 400.00 лева. Вторият ред вече е 196 000.00 лева. Това вече е коректно. Това е главницата, която е получена, както от ЕТ „Дом – И.Р.“ на 21.12.2018 г., така е и сумата на „Кредит Комерс“ ЕАД съобразно договора, както са описани в точка 1 от задачите. Тъй като точка 4 е да се изчисли размера на дължимата лихва, считано от датата на предоставяне на заемните средства, те не са предоставени изцяло на 21–ви декември. На 21.12.2018 г. е предоставена само част от сумата. Разликата до 196 000.00 лева е предоставена на 28–ми декември. В тази връзка изчислението е направено на два реда. Когато се съберат двете суми за лихва – 1 796.67 лева и 490.00, не се получава 2 450.00 лева.

Ако се приеме, че към началото на договора главницата е 196 000.00 лева, т.е. без разбивката за 28 –ми декември, тогава за първия период, с падежния период от 21.01.2019 г., лихвата би била 2 450.00 лева, а не както е изчислена от мен 2 286.67 лева.

Разминаването в исковата молба, при изчисленията на ищеца по отношение на редовната лихва по Договор № 327, който е с главница 4 000.00 лева, причината за разминаването между изчисленията в исковата молба и 2 това което аз съм посочил в заключението е факта, че ищецът е изчислил лихвата като е взел предвид, че годината е 360 дни. След това е установил колко е лихвата за един ден и е умножил тази стойност по броя на реалните дни до 23.11.2020 година. Оттам идва разликата. Моите изчисления са по погасителен план, така както погасителният план е представен по делото. И по двата договора изчисленията за редовна лихва са аналогични в исковата молба. Има разминаване, както по първия, така и по втория договор. По първия договор има и друго разминаване, което се дължи на обстоятелството, че аз съм изчислил в първи ред лихва върху по – малка дължима сума, на база на усвояването. Изчислил съм го като съм съобразил, че е ограничението на извънредното положение е приложимо и по отношение на юридически лица.

Ако се приеме, че периодът на извънредното положение е по – къс / не до 15–ти юли, а до 15 –ти май, както е посочено в исковата молба/, то изчисленията от тяхна страна, относно наказателната лихва, са коректни. Аз съм изчислявал, че краят е 15–ти юли. Математическото изражение на изчисленията направени в исковата молба, за наказателна лихва, са коректни съобразно периодът, който е приложен в исковата молба.

Математическите изчисления, които ищецът е направил в исковата си молба, в случай че приемем, че изчисленията трябва да се базират на основание 360 дни, единичната стойност за един ден, умножено по броя на дните, са коректни, както са посочени в исковата молба, както и при усвоено главница от 196 000.00 лева, в началото на периода.

Адв. Н.: Нямам въпроси към вещото лице.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва задачите на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и е от значение за изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза към доказателствата по търговско дело № 575/2021 г. на ОС – Варна.

СЪДЪТ, докладва Справка – декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.

3 представена със съдебно – счетоводната експертиза, за сумата от 600.00 /шестстотин/ лева.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, за изготвяне на експертизата, което е в рамките на първоначално определения депозит.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 600.00 /шестстотин/ лева /изд. РКО – „ОББ“ от 13.04.2022 г./.

Адв. Т.: Във връзка с изложеното от вещото лице, по отношение на четвърта задача моля, да поставим допълнителни задачи на вещото лице, като направи изчисленията на база пълният размер на двете главници, за периода от датата на сключване на договорите до датата на тяхното прекратяване, без да взема предвид поотделно всяка една погасителна вноска, а за целия брой дни, за целия период.

Адв. Н.: Не оспорваме така изготвеното заключение. Считам, че въпросът от ищеца е допустим въпреки, че вещото лице потвърди устно, че изчисленията са правилни. Все пак, при експертиза следва да бъде посочено и начина на изчисляване и всичко подробно. Така, че с оглед направеното искане считам, че същото е допустимо. Ние нямаме допълнителни въпроси.

Не се противопоставям на това искане, като ние нямаме други въпроси.

По така направеното искане от процесуалния представител на ищцовата страна и с оглед становищата на страните, СЪДЪТ намира, че следва да допусне изготвяне на допълнително заключение по точка 4, като вещото лице отговори след като съобрази, че изчисленията следва да бъдат направени на база 360 дни годишно, единична стойност на лихвата за един ден, при съобразяване на реално ползвания кредит за посочения период и усвояване както сочи ищецът.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА /по искане на ищеца/ ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице, след като съобрази, че изчисленията следва да бъдат направени на база 360 дни годишно, единична стойност на лихвата за един ден, при съобразяване на реално ползвания кредит за посочения период и усвояване както сочи ищецът, 4 да даде заключение относно:

Какъв е размерът на дължимата лихва, съгласно чл.2.2. б. ,,ж"(2) и б."з" и по двата договора за заем /поотделно/, считано от датата на предоставяне на заемните средства до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 23.11.2020 г.? Какъв размер на дължимата лихва е погасен от внесените от длъжника вноски, какъв е остатъчният размер на дължимата и неплатена договорна лихва, от датата на настъпване на предсрочната изискуемост– 23.11.2020 г. и по двата договора за заем /поотделно/, както и считано от датата на забава в погасяването на дължима вноска до 23.11.2020 г. – за всеки един от двата договора поотделно?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 200.00 /двеста/ лева, платими от ищеца, в петдневен срок от днес, като в същия срок представят доказателства за извършеното плащане.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Р. Хр. Ст. , което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата, след представяне на доказателства за внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най – малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/29.05.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовата страна, че следващото съдебно заседание ще бъде последно за събиране на допуснатото доказателствено средство, на основание чл. 158 от ГПК.

СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 14561/20.06.2021 г. от адв.

Н., като със същата се прави искане, да се допусне до разпит втория свидетел, 5 при режим на довеждане, за установяване на потребителската цел на договорите, а не на търговската, както и за нарушаване от „Ново Финанс“ ООД на правата на потребителя.

Адв. Т.: Моля да не допускате разпит на свидетел. Аргументите ми за това са следните:

Във Ваше Протоколно определение № 268/13.04.2022 г., сте допуснали двама души свидетели на ответната страна, при режим на довеждане, за установяване на фактите и обстоятелствата, че в периода от 2011 година до настоящия момент, ответникът не е осъществявал търговска дейност.

Поисканото с тази молба, на първо място противоречи на фактите и обстоятелствата, които ответникът е искал за събиране на гласни доказателства. Така направено искането е преклудирано.

На второ място, свидетелят, който ответната страна води в днешно съдебно заседание, в предното съдебно заседание беше в съдебна зала.

Отделно от това е имал възможност да се запознае със свидетелските показания, които са дадени до момента.

В тази връзка смятам, че не следва да бъде допускан, защото показанията, които би дал този свидетел, ще поставят под съмнения достоверността на свидетеля. Показанията, които ще даде свидетелят са под съмнение, доколкото е присъствал на разпита на предния свидетел. Още повече, че е запознат с протокола и с разпита на предния свидетел.

Знам кой е свидетелят, защото го видях навън. Свидетелят е Витали В., който е син на И.Р.. В предното съдебно заседание, процесуалният представител каза, че това е гражданин. И с протоколното Ви определение от 13.04.2022 г., сте предупредили, че следващо съдебно заседание ще бъде последно за събиране на допуснатото доказателствено средство, на основание чл. 158 от ГПК, а това вече е трето съдебно заседание от тогава.

Адв. Н.: На първо място, съгласно ГПК дори и Витали В. / лицето, което искаме да бъде разпитано/ да е присъствал по време на разпит на предния свидетел, съгласно ГПК, това не е пречка да бъде разпитван свидетеля;

Второто което е – Витали В. не е бил в нито едно заседание по търговско дело № 575/2021 г., в залата;

6