Решение № 2872 от 29.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2872 гр. *, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110104392 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. С. С., ЕГН *, адрес: град *, район * срещу „* *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, район *, бул.

„*“ № * установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че В. С. С., ЕГН * не дължи изпълнение по изпълнително дело № 230/2013 г. и изпълнително дело № */2023 по описа на ЧСИ * относно вземания, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16778/2012 г. по описа на Районен съд - град * в полза на „*“ ЕАД, ЕИК *, вземанията по които са прехвърлени на „* *“ ЕООД с договор за цесия, както следва:

1026.08 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № */14.02.2008 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 507.35 лева – представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 31.10.2012 г., както и 262.68 лева, представляващи сторени разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба:

Въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16778/2012 г. по описа на Районен съд – град * е издаден изпълнителен лист в полза на „*“ ЕАД срещу длъжника В. С.. На 11.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 230/2013 г. по описа на ЧСИ *, а на 13.03.2013 г. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 27.03.2013 г. е наложен запор на притежаваното от ищеца и длъжник по изпълнителното дело МПС, а на 11.08.2016 г. е поискано от ответника да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, с оглед сключен договор за цесия с „*“ ЕАД. На 17.09.2020 е наложен 1 запор на банковите сметки на С. в „*“, „* *“ АД и „*“ АД. На 01.12.2020 г. е поискано справка за наличието на нови банкови сметки, на 03.06.2021 г. и на 05.07.2021 г. са постъпили суми от 113.23 лева от наложения запор на банковите сметки, а на 05.07.2022 г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемция. На 13.07.2022 е постановено прекратяване и на 01.06.2023 г. са вдигнати запорите. След налагането на запора на МПС не са поискани други изпълнителни действия в срок от 2 години като изпълнителното производство се е прекратило, поради настъпила перемция на 27.03.2015 г. и от този момент е започнала да тече нова давност като на 27.07.2020 г. същата е изтекла.

Поисканите изпълнителни действия след това не следва да се взимат под внимание. Новото изпълнително дело е образувано през 2023 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Заявява, че действително въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищцата са образувани изпълнително дело № */2023 г. и 230/2013 г. по описа на ЧСИ *. Твърди, че от 2013 г. до 26.06.2015 г. давността е спряла да тече. Заявява, че е поискало множество действия по събиране на вземането си, поради което многократно е прекъсвал давността, а за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност отново не е текла, тъй като е била спряна по силата на закона. Моли за отхвърляне на исковата претенция, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Безспорно между страните в производството е наличието на издадена заповед за изпълнение № 9128/19.11. 2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на Районен съд - град * и изпълнителен лист, издадени в полза на заявителя „*“ ЕАД срещу В. С. С., ЕГН ********** за сумата от 1026,08 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № */14.02.2008 г.; сумата от 507,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 31.10.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.11.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 262,68 лева, разноски по делото. Същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми. Тези факти не се оспорват от страните в производството, а и се установяват от представените и приети по делото писмени доказателства – изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16778/2012 г. по описа на Районен съд – град *.

От приобщеното изпълнително дело № 230/2013 г. по описа на ЧСИ *, с рег. № 716 и 2 район на действие Окръжен съд – град * се установява, че същото е образувано въз основа на молба на „*“ ЕАД, ЕИК *, депозирана на 11.02.2013 г. В последната е отправено искане за проучване на имущественото състояние на длъжника В. С. и обезпечаване събиране на задължението чрез налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от С. на 13.03.2013 г. По изпълнителното дело е наложен запор на л.а. „*“ с рег. № *, собственост на В. С. на 27.03.2013 г. На 11.08.2016 г. е отправено искане за конституиране на настоящия ответник като взискател по изпълнително дело № 230/2013 г. по описа на ЧСИ *, с рег. № 716 и район на действие Окръжен съд – град *, с оглед сключен договор за цесия на 23.02.2015 г. между него и „*“ ЕАД, ЕИК *. С молба от 07.08.2020 г. е поискано извършването на справка за наличното имущество на длъжника и за налагане на запор на откритото имущество. С постановление на съдебния изпълнител от 17.09.2020 г. е наложен запор върху всички настоящи сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на длъжника В. С. в следните банки „* *“, „* *“ АД, „* *“ АД, „*“ АД. Въз основа на наложените запори върху банкови сметки на длъжника, на 03.06.2021 г., е постъпила сумата от 113,23 лева, която е разпределена на 23.07.2021 г. С молба от 08.07.2022 г. е поискано прекратяване на изпълнително дело № 230/2013 г. по описа на ЧСИ *, с рег. № 716 и район на действие Окръжен съд – град *, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Молбата е уважена, видно от постановление на съдебния изпълнител от 13.07.2022 г. На 14.07.2022 г. е постъпила сумата от 78,77 лева, въз основа наложените запори на банкови сметки и същата е разпределена на 15.08.2022 г. На 20.10.2022 г. е разпоредено да се уведоми взискателят, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и да се вдигнат всички запори.

Приобщеното изпълнително дело № */2023 г. по описа на ЧСИ *, с рег. № 716 и район на действие Окръжен съд – град * е образувано по искане на „* *“ ЕООД, ЕИК *, видно от депозирана молба от 28.12.2023 г., като е отправено искане за проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори. С постановление от 16.01.2024 г. са наложени запори върху всички настоящи сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на длъжника В.

С. в следните банки, „* *“ АД, „* *“ АД, „*“ АД, „*“ АД, както и върху получавана от С. пенсия.

Спорно между страните в настоящото производството е дали правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Нормата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК посочва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Същото настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Такива изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или 3 възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В Тълкувателно решение № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В мотивите на същото е отразено, че следва да се съобрази, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, нямат право да влагат в нея различен смисъл. Правните субекти, които не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, също могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях, а ако не стори това - да оспорят постановените в нарушение на задължителното тълкуване актове по установения за това ред. По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Затова следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.

Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. С Тълкувателно 4 решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет на тълкуване с ППВС № 3/ 1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.