Решение № 595 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201992 по описа за 2026 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26-0273-000045 от 25.02.2026г., издадено от Началник РУ Хисар в ОД МВР – Пловдив, с което на И. С. М., ЕГН:********** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.12.2025г. около 17:39 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, с рег. №***, чужда собственост, по ул.

„Първа“ в с.„Долна махала“, обл.Пловдив до №20. На същия била извършена проверка от служители на РУ -. Хисар към ОДМВР – Пловдив, при която било установено, че регистрацията на товарния автомобил била служебно прекратена на 24.09.2025г. поради изтекъл срок на застраховката „Гражданска отговорност“. С оглед направените констатации, полицейските служители приели, че И. С. М. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което му бил съставен АУАН GA № 3454503/01.12.2025г. за посоченото нарушение. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения. Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция №25-0273-М000113/15.01.2026г., тъй като бил констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

На 14.01.2026г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите били препратени на наказващия орган, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на И. С. М., ЕГН:********** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля К. Т. Ч.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. Ч. потвърждава констатациите в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, 2 за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив е бил уведомен от ГФ за липсата на застраховка на 24.08.2025г.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл.11, ал.3 от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В този смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд – Пловдив, в която се сочи следното: „Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той 3 знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Налице е в случая хипотезата на чл.14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал.2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение №1676/16.10.2023г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело №1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, чието искане е уважено. Такава претенция е своевременно направена, като е представен договор за правна защита и съдействие от 16.03.2026г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 600 евро за процесуално представителство и обжалване на процесното наказателно постановление между жалбоподателя и адвокат Т. Т.. Предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна и като съобрази обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че е приключило в едно съдебно заседание, с разпит в качеството на свидетел единствено на актосъставител, съдът намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди възнаграждение ориентирано към минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това и счита, че следва да се определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 250 евро, който размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Присъждането на по-висок размер би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС. За пълнота следва да се посочи, че действително свободата на договарянето позволява страните по дела да уговарят и заплащат неограничени размери на адвокатските възнаграждения.

Това обаче не може да става за сметка на насрещната страна в спора. Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 250 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

В хода на съдебното производство са сторени разноски от бюджета на съда в размер на 10 евро, като с оглед изхода от спора същите следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

№26-0273-000045 от

25.02.2026г., издадено от Началник РУ Хисар в ОД МВР – Пловдив, с което на И. С. М., ЕГН:********** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М., ЕГН:********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 10 /десет/ евро, представляваща разноски на съдебна фаза.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5