Решение № 14 от 16.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000006 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. Н. Г. и от С. Н. Г. против решение № 88 от 19.10.2022 г., постановено по т.д. № 170 по описа за 2021 г. на Окръжен съд П., в частта с която:

- е отхвърлен предявеният от С. Н. Г. против „ЗК Л. и.“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение над присъдената сума от 26 666.67 лева до претендираните 40 000 лева, частично от 60 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от ПТП от 18.02.2021 г. по вина на И. В. Б., управлявал л. а. М. ** ***, рег. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

- е отхвърлен предявеният от С. Н. Г. против „ЗК Л. и.“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение над присъдената сума от 10 000 лева до претендираните 30 000 лева, за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от ПТП от 18.02.2021 г. по вина на И. В.

Б., управлявал л. а. М. ** ***, рег. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се изразява становище, че в обжалваната част 1 решението е неправилно, поради което се иска същото да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло, като на ищците се присъдят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от представителя на ответника „ЗК Л. и.“ АД, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - П. е образувано по предявени от С. Н. Г. и от С. Н. Г., против „ЗК Л. и.“ АД субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователни обезщетения както следва:

- на С. Н. Г. - сумата 40 000 лева, представляващи част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, настъпили от ПТП от 18.02.2021 г., причинено виновно от водача на л. а. М. ** ***, рег. № ** **** ** - И. В. Б., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

- на С. Н. Г. - сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 18.02.2021 г., причинено виновно от водача на л.а. М. ** ***, рег. № ** **** ** - И. В. Б., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 18.02.2021 г., около 12:00 часа, на път **-**, км. **+*** м. в посока от гр. В. към гара К., при управлението на лек автомобил „М. ** ***“ с рег. № ********, водачът И. В. Б. предприема изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, навлиза лентата за насрещно движение, удря се с приплъзване в насрещно движещия се л. а. „С. Г. В.“ с рег. № *******, управляван от Г. С. Г. с пътуващите в автомобила ищци, вследствие на което последният се завърта на пътното платно и се удря в друг насрещно движещ се лек автомобил „А. **“ с рег. № ********, управляван от М. П. Д..

За пътния инцидент било образувано досъдебното производство ** № **/**** г. на РУ МВР - В., пр. преписка № ***/**** г. на РП - П., което е било прекратено с постановление от 12.05.2022 г. поради смъртта на делинквента И. В. Б..

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „М.

** ***“ с рег. № ********, към деня на произшествието е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/***********, действаща от 06.03.2020 г. до 06.03.2021 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара ищците са получили различни травматични увреждания, както следва:

- ищецът С. Г. е получил контузия на главата и лявата ушна мида с кръвонасядания; неврит на слуховия нерв; разкъсно-контузна рана /РКР/ на 2 лявото ухо; кръвонасядания на страничната лява поясна област с малка РКР; кръвонасядания и травматични отоци по главата, лицето, шията, тялото и крайниците. Вследствие от травмата на лявото ухо, С. Г. е получил загуба на слуха на това ухо с 66 db, което води до наличие на практическа глухота.

- ищецът С. Г. е получил контузия на лява раменна става със сублуксация на акромиоклавикуларната става; контузия на лява мишница, дясна подбедрица и десен глезен; РКР по лицето и десния глезен кръвонасядания и травматични отоци по главата, лицето, шията, тялото и крайниците.

Установено е също, че вследствие от произшествието и двамата ищци са получили посттравматично стресово разстройство, изразяващо се потиснатост, напрегнатост, нарушен сън, сърцебиене, страх от пътуване в автомобил.

Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват както от заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, че получените от ищците травматични увреждания са им причинили различни по степен и интензитет болки и страдания.

Спорни са въпросите относно справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, включително и относно наличието на принос от самите пострадали за настъпването на тези вреди.

Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно определения размер на обезщетенията за неимуществените вреди се основават на възражението, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не се е съобразил с тежестта и продължителността на уврежданията на всеки от ищците.

Във връзка с изложените във въззивната жалба и в отговора оплаквания и възражения на страните, Апелативен съд Пловдив приема следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, възрастта на пострадалия, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е установено, че причинените на ищеца С. Г. травматични увреждания са били свързани с изпитване на интензивни болки и страдания, които са отшумявали за около три седмици т.е. за един сравнително кратък период. Настъпилото вследствие претърпяната травма на главата в областта на лявото ухо усложнение – загуба на слуха с 66 d b т.е. наличието на практическа глухота, несъмнено са влошили качеството на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени – затруднения в ежедневните дейности, при социални контакти и пр.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд П. се е съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от всеки от ищците болки и страдания, които са 3 определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на свидетелските показания.

При индивидуализацията на обезщетението на ищеца С. Г., първоинстанционният съд е съобразил установените относно здравословното състояние на тази пострадал факти и, отчитайки наличието на трайно и необратимо в пълна степен увреждане на слуха му, е определил по-висок размер на обезщетението, съобразен както с посочените по-горе критерии, така и със стандартите за размера на обезщетенията при болки и страдания от подобни травми, утвърдени в практиката на съдилищата. В тази насока, окръжният съд е взел предвид и съдържащата се в заключението на вещото лице д-р П. от състава на КАСМЕ прогноза за възможно частично възстановяване/подобряване на слуха на този ищец, след провеждане на съответно лечение през продължителен период от време.

Във въззивното производство, ищецът С. Г. е представил медицински документ за изследване на слуха, от чието съдържание се установява, че при проведеното на 09.12.2022 г. в МЦДП „В.“ ЕООД, гр. П. изследване, е установена загуба на слуха 51 dВ – на дясно ухо и 100 dВ – на ляво ухо.

Така установените новонастъпили обстоятелства относно степента на най-тежкото увреждане, претърпяно от ищеца С. Г. в значителна степен променят извода за тежестта, интензитета и трайността на това увреждане и произтичащите от това последици за пострадалия.

Според приетото и неоспорено заключение на КАСМЕ, състоянието на практическа глухота, с каквато първоначално е диагностициран този пострадал, е налице при намаление на слуха от 60 dВ до 90 dВ. Над този диапазон т.е. над 90 dВ, е налице пълна глухота или пълна липса на възприемане на слух, което не може да се компенсира дори посредством апаратура.

От изложеното следва, че макар според заключението /л.218/ пострадалият да е приемал постоянно предписаната му терапия, състоянието не само не се е подобрило, но дори се е влошило, като същият, за период от около три месеца след изготвяне на еспертизата, е загубил напълно слуха на лявото си ухо. Налице са значително по-тежки последици вследствие претърпяната от С. Г. травма при процесното ПТП, които обуславят и повисок размер на обезщетението.

Възстановяването на другия пострадал – С. Г., според заключението на КАСМЕ, е продължило също около 3 седмици. Единствената трайна последица за състоянието на този ищец е травмата на лявата акромиоклавикуларна става, вследствие от която, при промяна на времето, при физическа активност, респ. при претоварване, ще се усещат поносими болки. С оглед на това заключение, първоинстанционният съд обосновано е приел, че практически тези последици ще се отразят неблагоприятно върху трудоспособността на С. Г..

Съдът преценява като неоснователно съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че неправилно е прието наличието на съпричиняване на 4 вредоносния резултат от страна на пострадалите.

Категорично установено е, че С. Г. е пътувал в автомобила, в средата на задната седалка, без поставен обезопасителен колан, въпреки че автомобилът фабрично е бил оборудван с такива. Установен е и механизмът, по който са получени травмите – от удари в части в купето на катастрофиралия автомобил. Следователно, с поведението си в конкретния случай – пътувайки без поставен обезопасителен колан, в нарушение на изискването на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, С. Г. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – свободното и безконтролно движение на тялото и удари в части от купето на автомобила, както при първоначалния удар, така и при завъртането на автомобила и последващ удар във втория автомобил.

Същите аргументи са валидни в пълна степен и по отношение на приетото от първоинстанционния съд наличие на принос за претърпените вреди от страна на другия пострадал – С. Г.. Дори да се приеме твърдението му, въпреки че липсват доказателства по делото в тази насока, че при настъпване на произшествието той е бил с предпазен колан, който обаче е бил „много хлабав“, според заключението на КАСМЕ и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, това означава, че коланът е бил неизправен и реално не е могъл да обезопаси пасажера. Според експертите, при поставени колани, пътниците т.е. ищците не биха получили описаните за всеки от тях травми.

В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на този жалбоподател, че тъй като не бил собственик на колата и не отговарял за изправността на коланите, не бил налице принос от негова страна за настъпилите вреди. След като самият ищец е съобщил при прегледа му от вещото лице и няма спор относно възприятието му към момента на произшествието, че обезопасителният му колан е бил хлабав, не са били нужни специални знания, а обичаен житейски опит и здрав разум, за да прецени, че този колан е неизправен и не би ограничил движенията му в автомобила при една екстремна ситуация т.е., че коланът не би изпълнил предназначението си. Съобразно с тази преценка, ищецът би могъл да потърси друга възможност, като се премести на друго място в автомобила, например – на задната седалка, което да е снабдено с изправен обезопасителен колан. Като не е сторил това, С. Г. сам се поставил в рискова позиция, с което е допринесъл за настъпването вредите.