Решение № 260043 от 14.10.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260043 гр. Шумен, 14.10.2020 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ:

1. Т. Димитрова

2. мл.с. С. Стефанова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 248 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Мелон България „ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., чрез юрисконсулт С.Д.срещу решение № 366/23.06.2020 г. по гр.д. № 3043/2019 г. по описа на ШРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди извършените в заповедното и настоящото исково производство деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Д.С.А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. В. К. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица и процесуално допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „ Мелон България „ ЕАД сума в размер на 1 007.00 лева, от която 500.00 лева – главница, 373.33 лева – част от просрочена наказателна лихва, начислена на основание т.8 от договора за кредит /28% на годишна база/ за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 08.04.2019 г., 16.67 лева – законна лихва и 117.00 лева – такси и разноски на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на зявлението до окночателното й плащане, както и направените по делото разноски.

За да обоснове претенцията си ищецът е навел твърдения, че по силата на сключен между „ Първа инвестиционна банка „ АД и „ Мелон България „ ЕАД договор за прехвърляне на вземания / цесия / банката му прехвърлила свое вземане, заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности, по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../27.12.2007 г.. Прехвърленото вземание фигурира под № 138РКО-А-0437 от Приложение № 1, неразделна част от договора. Длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането от ЧСИ Я.Б., чрез залепване на уводомление на настоящия му адрес на 25.03.2019 г., но в рамките на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК същият не се е явил да получи документите, поради което на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК уведомлението се счита за връчено. Съгласно сключеният между банката и ответника договор, банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил банков кредит тип овърдрафт в размер на 500.00 лева. Съгласно чл.4 от договора длъжникът се е задължил да погасява кредита в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента на сключването му Общи условия на „ ПИБ „ АД. Въпреки поетите с договора задължения, същият не е извършвал плащания за погасяване на дълга от 12.08.2009 г., поради което ползваният от него банков кредит тип овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, на основание чл.27, б.“а“ от ОУ. За предсрочната изискуемост на кредита длъжникът е бил уведомен от ЧСИ Я.Б. чрез залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.03.2019 г., но не се е явил да получи документите в двесудмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК, с оглед на което уведомлението за предсрочна изискуемост се счита за връчено на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до него, навеждайки доводи за нередовно връчване на уведомлението от ЧСИ. Освен това е възразил, че вземането за главница е погасено по давност, тъй като съгласно ОУ падежът на задължението е пето число на съответния месец, като давностият срок започва да тече от следващия ден – 06.09.2009 г. и е изтекъл на 06.09.2014 г.. Поради погасяване вземането за главница, счита, че не се дължи и вземането за лихва – законна и наказателна. Позовал се и на нищожност на клаузата по чл.8 от договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави, на което основание е оспорил вземането за наказателна лихва в размер на 373.33 лева.

Първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите като искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил предявените от „ Мелон България „ ЕАД срещу Д.С.А., обективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500.00 лева, представляващи главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../ 27.12.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 373.33 лева – част от просрочена наказателна лихва начислена на основание т. 8 от Договора за кредит (28 % на годишна база) за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 08.04.2019 г.; 16.67 лева – законна лихва от 08.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 400.00 лева – деловодни разноски.

Видно от мотивите към решението, за да постанови горното, съдът е приел, че предявените вземания са погасени поради изтичане на тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящата инстанция намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Видно от мотивите и диспозитива на решението, първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска за установяване право на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 117.00 лева – такси и разноски на банката, дължими на основание цитирания договор за кредит, който пропуск обаче подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК и не е предмет на въззивна проверка в това производство.

Също, според настоящата инстанция правната квалификация на предявените положителни установителни искове е не по чл.422 от ГПК, а по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.1, от ГПК, което разминаване с квалификацията дадена от първоинстнационния съд обаче не представлява порок, имащ за правна последица недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл съобразно предявеното искане за правна защита, въз основа на установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства и, с оглед съвкупната преценка на всички относими доказателства.

По същество, съдът съобрази следното:

Въз основа на заявление от 15.08.2019 г., по ч.гр.д. № 2416/2019 г. по описа на ШРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за сумите от 500.00 лева – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../27.12.2007 г., във връзка с договор за прехвърляне на вземания / цесия / от 02.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.08.2019 г. до оканчателно изплащане на вземането, 373.33 лева – част от непогасена наказателна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 08.04.2019 г., 16.67 лева – законна лихва от 08.04.2019 г. до 15.08.2019 г. и 117.00 лева – такси и разноски на банката, както и 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК / преди изменението й с ДВ, бр.100/2019 г. / длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпъленние, в което е посочил, че през м. януари 2008 г. е върнал сумата, като се позовал и на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. С разпореждане от 13.09.2019 г. завповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви вземанията си по съдебен ред. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК същият е депозирал искова молба за установяване на вземанията, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти, съдът достига до извод, че предявените обективно съединени положителни установителни искове са допустими.

По съществото на спора: Между страните не се спори, че между Д.С.А. и „ Първа инвестиционна банка „ АД е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №..../27.12.2007 г., по силата на който банката е предоставила на ответника възможност да ползва кредит, тип овърдрафт в размер на 500.00 лева, като за целта му е осигурена международна кредитна карта с чип Visa Classic. В чл.3 от договора е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 12.10.2010 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката. В чл.4 - че ответникът се задължава да погасява усвоените суми в сроковете и по начините, предвидени в Общите условия. В чл.6 – че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45 дни, като, в случай, че до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху дебитното салдо. В чл.7 и чл.8 – че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: при безналични плащания на ПОС терминал - 16% и за всички останали транзакции - 18%. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. В чл.9 – че всички права и задължения на страните по договора във връзка с издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на предоставения овърдрафт се уреждат от Общите условия на ПИБ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, неразделна част от договора, а отношенията между страните във връзка с откриване и водене на банкови сметки – от Общите условия на ПИБ за откриване и водене на банкови сметки, неразделна част от договора. Съгласно т.18 от Общите условия към договора за кредит, длъжникът се задължава да погасява предоставения му кредит, като всеки месец, до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. Съгласно т.19 от ОУ, титулярът има право да погасява изцяло ползвания овърдрафт по всяко време от срока на действие на договора.

Съгласно чл.20 от ОУ, при прекратяване на договорните отношения между страните, независимо от причината за това, титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката и да осигури средства по нея за покриване на всички забавени във времето плащания. Съгласно т.23 от ОУ, оправомощеният държател има право да извършва раплащания с картата само до разрешения кредитен лимит съгласно договора. Съгласно т.24 от ОУ, ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от пет работни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, Банката има право да блокира всички, издадени към Сметката карти. Съгласно т.25 от ОУ, ако в дадения от Банката срок титулярът не погаси всички изискуеми задължения, Банката има право да деактивира картите, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми, и да прекрати едностранно договорните си отношения.