Решение № 6368 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6368 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100508562 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕЛПИДА ЕКО” ЕООД чрез адвокат П. срещу Решение № 20086835/06.04.2023г., постановено по гр. д. № 79936/2018г. по описа на Софийски районен съд, 71 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „АВАНГАРД БИЛД“ ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове е правно основание чл. 79, ал. 1 вр. е, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 24219 лв., представляваща непогасена главница по споразумение от 05.12.2017г.; сумата от 3000,44 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължения по споразумение от 05.12.2017 г. в уговорения срок, дължима за периода от 30.12.2017г. до 24.10.2018г.; и сумата от 2279,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.01.2018г. до 04.10.2018 г.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно кредитиране само на показания на ответников свидетел, който също бил заинтересован, тъй като е служител на дружество, собственост на управителя и собственик на капитала на ответника.

Счита, че е доказано изпълнение на задълженията му да ремонтира 1 контейнерите.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните и фактически и правни съображения:

По делото не се спори, че на 27.06.2017г. между „АВАНГАРД БИЛД“ ЕООД, като Възложител и „ЕЛПИДА ЕКО“ ЕООД, като Изпълнител е сключен Договор, с който изпълнителят се задължава да достави 700 бр. метални специализирани контейнери за битови отпадъци тип „Бобър“ с вместимост 1100л. срещу цена, която Възложителя се задължава да му заплати в размера и при условията, уговорени в договора.

Не се спори също и че с представеното споразумение от 05.12.2017г. страните са прекратили договора като е констатирано, че не са доставени 132 бр. от поръчаните контейнери и е уговорено, че те няма да се заплащат.

Със споразумението е постигнато съгласие, че има повредени поради несъответствие с изискванията по сключения договор контейнери (чл. 1, ал.3, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 3 от споразумението). Предвидено е те да бъдат описани и списък да се предостави на ищеца, който да ги отремонтира или подмени с нови. Представен е такъв списък от самият ищец на л. 10 и сл. от делото. Посочено е, че плащането на остатъка от цената се обуславя от изпълнение на задължението за ремонт или замяна на повредените контейнери с нови (чл. 6, т. 1 от споразумението).

Ищецът сам в исковата молба твърди съставянето на такъв списък, представя го и твърди, че на 21.12.2017г е отремонтирал контейнерите.

Сключения между страните договор за доставка е такъв за търговска продажба и за него намират приложение правилата на чл. 286 и сл. от ТЗ, както и общите правила на ЗЗД по чл. 193 -195.

Самото споразумение, както и исковата молба в тази си част съставляват признание на неизгоден за ищеца факт - доставка на вещи с недостатъци.

В този случай купувачът – ответник има възможностите по чл. 195, ал. 1 ЗЗД: да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата (за което няма данни, а от показанията на доведения от него свидетел Д. се установява, че контейнерите продължават да се ползват); да задържи вещта и да иска намаляване на цената (такова искане не се твърди и установява) или да отстрани недостатъците за 2 сметка на продавача.

В конкретния случай контейнерите се установява както се посочи от свидетелските показания и на двамата свидетели, че са задържани. Със споразумението е уговорено или да се ремонтират за сметка на продавача или да се подменят с нови. Следователно е ползвана последната от трите възможности за купувача по чл. 195, ал. 1, като обаче е предоставена на продава възможност да вместо да ги ремонтира да ги замени с нови без дефекти, което е допустимо съгласно установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето. Уговорено е, че ще се плати остатъка от цената по договора (която страните явно са определили след приспадане на стойността на недоставените контейнери) , но само при изпълнение на задължението за ремонт или замяна. Следователно макар да има срок за плащане на остатъка, то всъщност падежа на задължението на купувача да плати ще настъпи на 29.12.2017г., но ако се изпълни условието – да ремонтира или замени повредените контейнери.

Правилно следователно СРС е приел, че за да бъде уважен искът на ищецът за сумата по чл. 6, т. 1 от споразумението ищецът следва да докаже, че е отстранил недостатъците, защото фактът на ремонт или подмяна влече благоприятни за ищеца последици-поражда задължение за другата страна да плати. Това е предвиденото в споразумението условие, за да получи плащане на цената по споразумението (посочена в чл. 6, т. 1 от него).

Ответника изрично е оспорил твърдението за извършен ремонт на контейнерите.

За доказване на твърденията си ищецът е ангажирал свидетеля Б.К.. Този свидетел е сочил, че минимален процент от контейнерите били увредени и че имало огъване на рамената на капаците и то не било по причина производствени дефекти, а е твърдял, че машините на ответника са причината, като твърди и че ремонта бил изпълнен. Неговите показания в частта им за причините за дефектите и отстраняването им не са били кредитирани от СРС поради пряката му родствена връзка управителя на дружеството ищец (свидетеля е негов син) и тъй като е служител при дружеството.

Показанията на този свидетел противоречат на писмените признания на ищеца в самото споразумение, че е имало повредени контейнери поради несъответствие с изискванията по договора и с твърденията на ищеца в исковата молба, че повредите били отстранени (което имплицитно включва признание за наличие на повреди). С оглед и на изключително близката родствена връзка между собственика на капитала на ищцовото дружество, който е и негов управител и факта, че свидетеля е служител в това дружество и то на отговорна длъжност (контрол на качеството според показанията му) се налага извод, че се касае за семеен бизнес, при което и свидетеля може да се приеме за заинтерсован от изхода на делото и настоящият състав също не кредитира показанията му.

3

Ответниковия свидетел Д. от фирма „Комунал Инженеринг“, която оперира на територията на община Радомир по обществена поръчка за сметосъбиране, установява, че близо 80 % от доставените от Елпида Еко котейнери в рамките на два месеца са дали дефекти, като сами си ги отремонтирали. Според настоящият състав само обстоятелството, че той работи за дружество, което се управлява от В.Д. – управител и на ответника (понастоящем и собственик на капитала, а към разпита на свидетелясъдружник в това дружество) не следва да доведе до отричане на доказателствената стойност на показанията му, доколкото не се установяват други извънслужебни отношения или данни за заинтересованост от изхода на делото. От друга страна сочи, че контейнерите дават дефекти и се налага да се ремонтират непрекъснато, като сочи, че се чупят и кривят раменете им (дефект посочен и от св. на ищеца), а наличието на дефекти се признава както се посочи и в процесното споразумение.

Доколкото са налице недостатъци, които не са отстранени за ищеца не е настъпила изискуемост за задължението да заплати остатъка от цената на контейнерите -съгласно уговорката в споразумението и искът правилно е отхвърлен.

Предвид изхода по този иск исковете за неустойка за забава в плащането на цената и за изтекла мораторна лихва като акцесорни също правилно са били отхвърлени.

Решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има само въззиваемия ответник, който претендира 3612,00 лева за адвокат с включено ДДС, които следва да се присъдят.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20086835/06.04.2023г., постановено по гр. д. № 79936/2018г. по описа на Софийски районен съд, 71 с-в.

ОСЪЖДА „ЕЛПИДА ЕКО” ЕООД с ЕИК 101740392 и седалище и адрес на управление в Община Петрич; гр. Петрич, ул. ******** ДА ЗАПЛАТИ НА „АВАНГАРД БИЛД“ ЕООД, ЕИК 175293511 и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“ № 21 сумата от 3612,00 лева – разноски за адвокатски хонорара за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5