Решение № 125 от 03.04.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 125 /03.04 Година 2020 Град

Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На осемнадесети февруари

Година

2020

В публично заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Даниела Благоева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01806 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №429162-F430564/15.04.2019г., издадено от Л. Й. Д. - началник сектор „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, на ЕТ „****“, гр. Перник, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв., за това, че на 11.10.2018 г., в 16.10 часа, при извършена проверка в търговски обект – кафе – аперитив, находящ се в гр. Перник, ул. „****“ №*, стопанисван от ЕТ „****“, се установило, че при извършена контролна покупка от Р.Т. - инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, на 1 брой кафе и минерална вода, на обща стойност 2,00 лева, за която заплатил в брой, плащането е прието от И.Д. – сервитьор за сметка на ЕТ „****“, като не е издаден фискален касов бон от фискалното устройство в обекта – нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от С. Т. П., в качеството му на ЕТ „****“, чрез пълномощника – адв. М.Т., с която се оспорва процесуално-правната и материално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че са нарушени процесуални правила при издаването му, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, че административната санкция е наложена незаконосъобразно. На основание изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното производство позицията за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт се поддържа и допълва от пълномощника – адв. Г., който претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. К., изразява становище за неоснователност на възраженията за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като застъпва теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението за което е ангажирана имуществена отговорност на жалбоподателя е по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №F430564 от 23.10.2018г., съставен от свид. Р.Р.Т. – инспектор по приходите в сектор „Оперативни дейности“, дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София. Същият приел, че на 11.10.2018г., около 16.10 часа, при извършена проверка в търговски обект – кафе – аперитив, находящ се в гр.

Перник, ул. „****“ №*, стопанисван от ЕТ „****, свидетелят Я.Н.Я. – инспектор по приходите в същата дирекция, извършил контролна покупка - поръчал и заплатил 1 брой кафе и минерална вода, на обща стойност 2.00 лева, като плащането било прието от сервитьора в обекта – свид. И.

Х., без да издаде фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство - модел “Datecs DP-25 KL“ с индивидуален номер ***и номер на фискална памет ***, регистрирано в НАП.

Въз основа така направените констатации на 23.10.2018г. срещу търговеца – ЕТ „****“, в негово присъствие, било образувано административнонаказателно производство със съставяне на цитирания АУАН, като свидетелят Т. приел, че е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено след съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при което жалбоподателят не вписал обяснения и възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.

На 15.04.2019г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС ангажирал административнонаказателна отговорност на ЕТ за нарушението по-горе.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл.53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.

Отразените в

АУАН обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не обвързват съда. Те подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл.84 от ЗАНН.

В този контекст съдебният състав намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват еднозначно и по несъмнен начин обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.

Разпитаните в съдебното следствие свидетели – актосъставителят Р.Т. и Я.Я. потвърждават вмененото на търговеца нарушение, но съобщават противоречиви обстоятелства относно констатирането и извършването му, които не дават възможност по несъмнен начин да се установи действителната фактическа обстановка. Свидетелят Я. посочва, че лично е извършил контролната покупка като е влязъл в кафе-аперитива сам, поръчал е на бара две кафета, които заплатил на сервитьора, след което излязъл пред заведението, където се намирали свид. Т. и други двама техни колеги от отдел „Събиране“. Категоричен е, че платената от него сума е приета от сервитьора, но за продажбата не му е издадена фискална касова бележка. Свидетелят изяснява, че около 10 минути след излизането му от обекта, съвместно с останалите инспектори са влезли обратно, легитимирали са се и са предприели извършване на проверка.

Свид. Т. потвърждава, че първоначално в обекта е влязъл свид. Я. с цел да извърши контролна покупка, но за разлика от последния заявява, че той и колегите им от отдел „Събиране“ са го последвали докато все още се е намирал вътре в кафе-аперитива. Свидетелят съобщава, че за неиздаването на касова бележка за поръчаните две кафета ги е уведомил Я., но впоследствие и лично констатирали това в хода на предприетата проверка, тъй като от предоставената разпечатка от ФУ било видно, че тази поръчка не е била регистрирана на касовия апарат.

Изявленията на свидетелите в тази насока напълно съответстват на писмените доказателства - отпечатания от фискалното устройство междинен финансов отчет и КЛЕН отчет за 11.10.2018г., от съдържанието на които е видно, че действително не е налична отразена продажба в 16.10 часа на посочената дата. Останалите събрани доказателства не поставят под съмнение този факт, поради което съдът го приема за безспорно установен по делото.

Правното значение на този факт обаче, следва да бъде преценено в контекста на обстоятелствата, при които твърдяното нарушение е установено.

В обсъдените показания на двамата свидетели, установили нарушението – Т. и Я. се констатират съществени противоречия относно самото протичане на проверката.

Докато Я. описва фактическа обстановка на завършена контролна покупка /направена и изпълнена поръчка, извършено и прието плащане, и излизане от обекта с поръчаните стоки/, то свид. Т. установява друго - че собственото му влизане в обекта и легитимиране се е случило в момент, в който колегата му Я.Я. все още се е намирал до бара.

Показанията на актосъставителя, който не е бил очевидец на контролната покупка, пораждат основателно съмнение завършена ли е била същата, т.е., изпълнена ли е поръчката и прието ли е плащане, а именно тези обстоятелства предпоставят възникването на задължението за регистриране на продажбата по предвидения ред.

Свидетелката И.Х., допусната в това процесуално качество по искане на жалбоподателя, установява фактическа обстановка, близка до тази, очертана в показанията на свид. Т.. По тази причина показанията й не могат да бъдат отхвърлени с мотив заинтересованост и пристрастност, особено предвид обстоятелството, че трудовото й правоотношение с жалбоподателя е прекратено преди свидетелстването й по делото, т.е., отсъства мотив да цели утвърждаване на неверни, но изгодни за него обстоятелства поради служебна обвързаност. Показанията на Х. са равностоен източник на преки доказателствени факти, доколкото свидетелката е лицето, на чиито фактически действия и бездействия се основава административнонаказателното обвинение, дава сведения за релевантни за делото обстоятелства, има ясни спомени за тях, възпроизвежда ги подредено, уверено и с необходимата изчерпателност, поради което съдът не намира основания да не ги цени и в тяхното съдържание.

Свидетелката

И.Х. установява, че помни добре извършената проверка от служителите на НАП, тъй като се е случила в първия й работен ден, доказващо се от приетите в съдебното следствие трудов договор от 10.10.2018г. и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Посочва, че първоначално в заведението влязъл един от инспекторите, който поръчал кафе, което барманът направил, а малко след него поръчал и минерална вода. Твърди, че по вътрешната система маркирала поръчката, но не я приключила и не издала фискален бон, тъй като в момента, в който тръгнала към хладилния шкаф, за да извади допълнително поръчаната вода, в обекта влезли останалите длъжностни лица, които се легитимирали и започнали проверка. Свидетелката заявява, че още преди да сторят това разбрала, че „клиентът“ е контролен орган, тъй като забелязала подаден от него знак към останалите да влязат в обекта веднага след като поръчал минералната вода. Отрича да е приемала плащане от него по причина, че поръчката е била в процес на изпълнение в момента на намесата на придружаващите го служители на НАП.

В контекста на събраните гласни доказателствени средства съдът счита, че не е възможен несъмнен извод за осъществено съставомерно деяние по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални бележки са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. /на които липсва позоваване в акта и постановлението/, е регламентирано аналогично задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяко плащане, като отклонение от това задължение е предвидено за изчерпателно посочени хипотези, сред които процесният случай не е. Съгласно тези разпоредби задължението за издаване на фискална бележка възниква в момента на извършено и прието плащане по съответната продажба.

Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/317a0261-d5f6-4972-8464-4c6c91712d4e