Протоколно определение № 490 от 30.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 490 гр. ХАСКОВО, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. и прокурора З. Р. П.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600451 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В., се явява лично, доведен от органите на ОЗ “Охрана“ – Хасково и със служебния си защитник адв. И. Д..

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково се явява прокурорът З.

П..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ.Д.: Ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В.: Да се гледа делото.

Съдът, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на жалбоподателя Е.

М. В.:

Е. М. В. – на *** години, роден на *** г. в гр. ***, обл. ***, постоянен адрес: гр. ***, обл. ***, ул. „**, ***, *** гражданин, ***, неженен, 1 безработен, осъждан, ЕГН: **********.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ.Д.: Нямам искания за отводи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия процесуалните му права, с които той разполага в настоящото производство.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В.: Наясно съм с правата си.

Съдът докладва делото.

АДВ.Д.:Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В.: Поддържам подадената от защитника ми жалба. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Други доказателства няма да соча.

Съдът, като взе предвид, че страните не правят искане за събиране на нови доказателства, не представят такива, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна. Считам, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно. Намирам, че правилно са оценени събраните доказателства и именно те обосновават наличието на всички изискуеми от процесуалния закон предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към настоящия момент и към момента на извършване на процесното престъпление обвиняемият Е. В. е непълнолетен.

Не така стои въпросът обаче с неговите предходни осъждания.

2

Първоинстанционният прокурор считам, че е редно да отбележа, че не се е съобразил с ограничението на ал. 2 на чл. 29 от НК, а именно: при прилагане разпоредбите на опасен рецидив не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен и същият е обвинен за кражба, извършена в условията на опасен рецидив. В случая обаче дори и да приемем, че кражбата е извършена при условията на повторност безспорно и категорично считам, че са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Е. В.. От обремененото му съдебно минало може да се извлече реалната опасност същият да извърши друго престъпление. Спрямо обвиняемия има и висящо наказателно производство видно от справката представена по делото от Прокуратура на Р. България. Отделно от това считам, че при едно евентуално осъждане по повод настоящото престъпление, същият ще следа да изтърпи и наложеното му наказание ефективно, което е също една индиция за опасността обвиняемият Е. В. да се укрие. По делото не се съдържат обстоятелства от семеен или социален характер, от които да се обоснове невъзможността спрямо обвиняемия В. да бъде взета най-тежка мярка за неотклонение. Именно поради това считам, че съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и тази мярка в пълна степен ще гарантира поведението на обвиняемия да нерецидивира като прерасне в нова престъпна деятелност. В този смисъл Ви моля за вашия съдебен акт.

АДВ.Д.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че тази мярка за неотклонение е прекалено тежка за извършеното от него деяние. Обвиняемият Е. В. е направил пълни самопризнания за стореното веднага след извършването на деянието. Той има постоянен адрес на територията на Р.

България, а именно: гр. ***, обл. ***, ул. „***. Също така е посочил пред разследващите органи адрес за призоваване: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул.

„***, където пребивава постоянно. Поради тези причини считам, че така взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Е. В. е неоснователна, не съответства на извършеното деяние, поради което Ви моля да наложите една по-лека мярка, а именно: „домашен арест“, която напълно ще съответства на изискванията на закона, няма да попречи за разкриванене на обективната истина или за укриване на обвиняемия.

3

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В. /в своя защита/: Поддържам се към казаното от адв. Д..

ДАДЕ СЕ последна дума на жалбоподателя Е. М. В. .

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. В.: Искам най-леката мярка.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните, приема следното:

Производството е по чл.64 ал.7 и ал.8 от НПК.

С Определение № 46 / 23.06.2026 г., постановено по ч. н.д. № 201/2026 г. РС Димитровград е взел по отношение на Е. М. В., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 290/2026 г. по описа на РУ – Димитровград, мярка за неотклонение ,,задържане под стража‘‘.

Недоволен от постановеното определение е останал обвиняемият Е. М. В., който чрез защитника си адв. Д. обжалва в срок. Твърди,че взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ задържане под стража“ е прекалено тежка и не съответства на извършеното от него деяние и направените самопризнания. Твърди още,че има установен постоянен адрес, не се е укривал от разследващия орган и проявява критичност към извършеното деяние. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на РС Димитровград и вземе друга по-лека мярка за неотклонение, а именно „ задържане под стража“.

В съдебно заседание ОП Хасково оспорва подадената жалба.

Счита,че постановеното от РС Димитровград определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание обвиняемият поддържа искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание защитникът адв. Д. поддържа подадената частна жалба. Прави искане за определяне на мярка за неотклонение „ домашен арест“

Съдът, след като се запозна със събраните до момента доказателства на ДП, намира следното:

4

С Определение № 46 / 23.06.2026 г., постановено по ч. н.д. № 201/2026 г. РС Димитровград е взел по отношение на Е. М. В., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 290/2026 г. по описа на РУ – Димитровград, мярка за неотклонение ,,задържане под стража‘‘.

За да постанови атакувания съдебен акт РС Димитровград е приел, че от събраните до момента доказателства може да бъде направен извод за обосновано предположение,че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Съдът е приел,че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление предвид предходните му осъждания, липсата на трудова ангажираност и постоянни доходи. Съдът е приел,че опасността да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира и предвид на това,че обвинението е за извършено престъпление при условията на опасен рецидив.