Решение № 1564 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110217896 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. Р. срещу наказателно постановление /НП/ № ************************г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателят на основание чл. 174 ал. 1 т.4 ЗДвП е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не отразява действителното фактическо положение.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. М.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2025г. около 01:09 ч. жалбоподателят П. Р. управлявал моторно превозно средство „М.” , модел „**************“ с ДК № *********************, като се движел по бул. „Цар Борис 3-ти“ с посока на движение от ул. „Житница“ към бул. „Н. Петков“. На кръстовището образувано от бул. „Цар Борис 3-ти“ и ул. „Райска градина“ на водача бил подаден сигнал със СТОП-ПАЛКА от св. Ангелов – ст. Полицай, осъществяващ дейност съвместно с колегата си В. Г., но Р. не спрял управлението на превозното средство. Жалбоподателят бил спрян в последствие от друг екип. На място била установена самоличността на водача,като същият бил тестван с техническо средство „Дръг Тест 5 000“, като резултатът бил положителен за употреба на опиати. Жалбоподателят дал в последствие кръв и урина за извършване на изследване. Резултата от медицинското изследване не установил наличие на наркотични вещества в дадената за изследване кръв и урина. С постановление на СРП образуваното досъдебно производство било прекратено. След това свидетелят Геров съставил АУАН.

На 06.02.2025г. на П. Р. е съставен АУАН за нарушение на чл. 103 ЗДвП. В съставения АУАН били отразени и данни, касаещи личността на водача. Актът бил съставен в присъствието на свидетел. След това АУАН бил връчен на П. Р., който не въвел възражения в определеното за това място.

Въз основа на издадения акт, било издадено и наказателно постановление, с което при идентична фактическа обстановки и дадена правна квалификация на нарушенията на жалбоподателя са наложени административни наказания - „глоба” в размер на100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Видно от заповед на министъра на вътрешните работи началникът на АНД О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а А. Я. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното писмени доказателства, а именно: АУАН, справка за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи, постановление на СРП, показанията на разпитания в производството свидетел.

2

Съдът се довери на изложеното от свидетеля, тъй като същото е хронологично, последователно и ясно отчитащо факти, касаещи мястото на извършване на проверката, подаването на сигнал, последващо спиране на водача от друг екип. Същевременно в разказа не се открояват фактически противоречия с изведеното от писмените доказателства. Така цялата еднолинейност на доказателствения материал, даде основа на съда да приеме, че фактите, описани и в издадения УАН са достовери, поради което съдът кредитира и него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално лигитимирано лице, подадена е в предвидения срек срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред нстоящия съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на състава на административното нарушение по 103 ЗДвП. На водача е подаден сигнал за спиране от служител на МВР, не е спрял, а е продължил движението си, като е преминал, въпреки възприетия сигнал.

В съзнанието на Р. е имало представи по отношение на обстоятелствата, при които извършва нарушенията-представи, че му е подаден сигнал от служители на МВР, че следва да спре след сигнала, като въпреки тези представи е продължил управлението на превозното средство. В тази насока са показанията на св. Ангелов ясно отчитащ позиционирането при подаването на сигнала, липсата на странични фактори на пътното платно, които да правят обективно невъзможно възприемането на подадения сигнал.

Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания съгласно нормата на чл. 177 ал.1 т.4 ЗДвП е в рамките на законоустановеното и е адекватен на извършените нарушения. Нужно е да се отчете, че в процесната хипотеза се установява и наличието на данни за извършени редица нарушения на ЗДвП от водача.

В този смисъл размерът на администртаивните наказания не следва да се редуцира.

3

Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като точно и ясно са описан и бостоятелствата, при които се твърди да е извършено всяко едно нарушение.

Въведена е и съответната норма сочеща дължимото правило за поведение, респективно предвиждаща конкретното администартивно наказание.

Наказателното постановелние е издадено от компетентен орган. В този смисъл всички въведени от жаблоподателя доводи, касаещи незаконосъобразността на атакувания с жалбата акт съдът прие за неоснователни.

Извършеното административно нарушение не разкрива признаци на деяние, засягащо в по-ниска степен закриляните от правото общистевни отношения, отколкото други деяния от този вид, поради което съдът пире, че не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН.

С оглед изхода на производството П. Г. Р. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

**************************г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на П. Г. Р. на основание чл. 174 ал. 1 т.4 ЗДвП са наложено административни наказания: „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Г. Р. да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5