Протоколно определение № 227 от 29.07.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 227 гр. Варна, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Й. Лазарова

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Росица Ант. Тончева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова и прокурора С. Ив. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600255 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят К. К., редовно призован чрез Началника на ОСИН - Варна, явява се, воден от органите на РД „Охрана“ Варна и заедно с адв. В. С. Т. от АК - Варна, назначена като служебен защитник по ЗПП от фазата на досъдебното производство и приета от съда отпреди.

За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор С. К..

Преводач - В. Г. - редовно призована, явява се, назначена за преводач от Окръжен съд – Варна, чието участие продължава и пред настоящата инстанция.

Съдът предупреди преводача за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 НК и същият обеща да даде верен превод.

АДВ. Т.: Запознала съм се с материалите по делото. Да се даде ход на делото, нямам искания по доказателствата и не правя искания за отвод.

ЖАЛБ. К. К.: Няма пречки.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства.

Не правя искания за отвод.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Т.: Считам, че постановеното определение на ОС- Варна за налагане най-тежка мярка за неотклонение на обв. К. К. за неправилно и незаконосъобразно, предвид и изложените съображения в частната жалба. След задържането на обв. К. К. не са събрани доказателства, които допълнително да обосновават връзката му с инкриминираното обвинение. До настоящия момент няма събрани достатъчно доказателства по досъдебното производство /ДП/, от които може да се направи обосновано предположение, че обв. К. К. е извършил престъплението, за което е обвинен.

Първоначалното предположение за авторството не е надградено и не е подкрепено с други, достатъчни по обем и съдържание обвинителни доказателства, обосноваващи нуждата той да търпи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от материалите по ДП, не са налице доказателства за съпричастността му към деянието, за което е обвинен.

Предвид горното, считам, че целите на чл. 57 НПК по отношение на К. К. могат да бъдат постигнати и с налагане по-лека мярка за неотклонение предвид и обстоятелството, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, няма предхождащи или осъждания или други висящи дела. Предвид всичко казано, считам, че не са налице и основанията по чл. 63, ал. 1 и 2 НПК и няма опасност обв. К. К. да се укрие или да извърши друго престъпление, а явяването му пред разследващите органи, може да се осъществи и с налагане по-лека мярка за неотклонение.

Предвид изложеното ви моля да отмените протоколното определение от 13.07.2026 г. по ЧНД № 126/2026 г. по описа ОС - Варна като постановите по-лека мярка за неотклонение на К. К..

ЖАЛБ. К. К.: Аз не знам какво се случва и не знам в какво ме обвинявате. Не ми предоставиха нито информация, нищо. Знам 100 %, че полицията е намерила следи от кръв на стената. Също така знам, че и по-нататък има експертиза. Аз никъде не отивам, нито се укривам, не знам какво се е случило. Ако прокуратурата има доказателства, че аз някъде се укривам, някъде бягам или някакви други доказателства, нека ги предостави. Аз смятам, че не може да стане такова нещо, защото аз се явих когато ме извикаха навреме, предоставих достъп до моите лични вещи, телефон, информация, всичко и аз даже не знаех какво се случва. Всичко, което знам, всичко, което забелязах е, че полицията е оставила доказателствата като следи, променила е протокола на задържането във време, на задържането, сменила е подписа на документи, които потвърждават. Става въпрос за декларацията за задържането, мисля че така казва, заповед за задържане. Подписът прилича 2 на мой, но не е мой лично, защото аз не се подписвам. На 25.01.2026 г. отидох сам, никъде няма да се скрия, още повече искам да подам иск по отношение на полицията за престъпните им действия, аз смятам, че това е престъпление. Виждам и следя наистина обективната истина, а каква може да е обективната истина във времето, ако полицията… от нищо не се страхувам, аз никъде не смятам да се укривам.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно.

На първо място не са налице никакви нови обстоятелства, които да налагат изменение на първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На следващо място и към настоящия момент продължават да са налице всички законови предпоставки които са действали първоначално вземане на мярка за неотклонение.

Безспорно предявеното обвинение е за тежко умишлено престъпление, предумишлено убийство, извършено с особена жестокост. От събраните по делото доказателства се установява, че към настоящия момент е налице обоснованото предположение, че същият е автор на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. В тази посока следва да се разглеждат и всички събрани по делото доказателства, огледи на местопроизшествие, претърсване и изземване, разпити на свидетели, изготвени по делото експертизи, веществени доказателства и всички други събрани по делото. В подкрепа на всички тези се явяват и доказателствата, които са събрани след първоначалното вземане на мярката за неотклонение, включително и тези, събрани по ЕЗР.

Налице е и другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно реална опасност от укриване или извършване на престъпление, която при първоначалното вземане на мярката за неотклонение е била налице презумпцията на чл. 63, ал. 2 НПК. Тя се подкрепя и от събраните за личността на обвиняемия изводи, в това число и гласни доказателства, от които се установява, че същият е агресивна личност, като сочи, че е налице реална опасност да извърши и други престъпления. Опасността от укриване е доколкото обвиняемият е чужд гражданин, няма адрес за пребиваване в страната, което при налагане на по-лека мярка за неотклонение може да осуети наказателното преследване, вкл. да напусне и пределите на Р.

България.

По отношение на доводите, изтъкнати от обвиняемия, същите са били на вниманието на първоинстанционния и на апелативния съд при предходно разглеждане на молби за изменение на мярката за неотклонение, поради което считам, че първоинстанционният съд е обследвал същите, дал е своят отговор и не са налице нови факти, които следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. По отношение на твърденията за евентуално извършено документно престъпление, няма проблем наблюдаващият прокурор по своя преценка да отдели материалите в отделно производство или да провери същите в настоящото производство, но тези негови твърдения нямат никакво отношение в настоящото производство във връзка с молбата му за изменение на мярката за неотклонение. Предвид изложеното, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите определението 3 на първоинстанционния съд.

ЖАЛБ. К. К.: Ако ме държите на подхвърлени доказателства и смятате, че е законно основание, ако полицията сложила моето ДНК и е сменила експертизата, изпращала е този материал за експертиза, как може по друг начин да се смята … не знам, не съм справедливо задържан, заради подхвърлен доказателствен материал. Не мога да разбера как може да се води разследването, ако уликите са подхвърлени, може да са от всеки. Аз забелязах, че няма следа, после полицията я е поставила и има доказателства по снимка, отворете сега и ще видим. Аз не познавам материалите по делото, аз съм внимателен и знам какво може и не може. В апартамента петнадесет-двадесет полицейски служители в моя апартамент не могат да осигурят безопасността и да сложат улики, какво могат да правят на друго място. Аз направих грешка, че забелязах, не аз направих грешка, а полицията направи грешка, че сложи уликите имено на това място в апартамента. В първите часове на моето задържане е поставила улики и следи в апартамента, трябва ли да променя документите, защото аз имам два часа да дойда, а в документите излиза, че в 9 часа аз съм бил, в 11 часа съм излизал, а аз никъде не съм излизал.

Съдът, след тайно съвещание, с оглед изслушаните в днешното съдебно заседание становища, след подробно проучване на материалите по делото до настоящия момент, обхващащи седем тома от досъдебното производство, с оглед необходимостта да бъде проверено съдържанието на определението от първоинстанционния съд и законосъобразността на мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. К. К., намери за установено следното:

В съдебния акт, постановен в съдебно заседание, проведено за разглеждане на актуалността на мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. К., ОС – Варна е бил изключително подробен и е посочил своите изводи в подкрепа на обоснованото предположение, както и опасността от укриване по отношение на обвиняемия, която според състава ОС - Варна съществува и към настоящия момент от разследването на ДП.

В днешното съдебно заседание не се представят допълнителни доказателства или аргументи, извън рамките на тези, които вече изслушахме и са посочени частично в частната жалба.

За състава на съда е видно, че обвиняемият е бил фактически задържан в полицията на 25.01.2026 г., с постановление от 26.01.2026 г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, а именно „със особена жестокост“ и т. 9 НК. Било е взето задържане до представяне на съда и с определение от 27.01.2026 г. спрямо обвиняемия К. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която последно е проверена от състав на Апелативен съд - Варна на 21.04.2026 г.

Към настоящия момент са изминали около 6 месеца, в които обвиняемият е задържан под стража. По делото са събирани разнообразни по своята процесуална природа доказателства, както по отношение на конкретното деяние, така и по отношение на личността на обв. К. К.. На тази основа и според настоящия състав на съда, към настоящия 4 момент са налице съвкупност от доказателства, обосноваващи предположението, че обвинението за престъплението по чл. 116 НК е обвързано с действия на обвиняемия, а именно, такова обосновано предположение, което дава възможност на съда да направи извод за съпричастността на обвиняемия към деянието.

За да бъде по-конкретен настоящият съдебен състав, ще посочи източниците, върху които изгражда това предположение и които нямат общо с твърденията от обвиняемия за иззета от жилището, в което той живее, кръв, или подписи, които не са негови по някакви процесуални документи. За съвкупността, в основата на обоснованото предположение, съдът се опира на свидетелските показания на – Д. Д., М. Д., К. С., С. Й., П. П., Р. Й., К. К..

Към тази група източници на следващо място се поставят протоколите за оглед на веществени доказателства, следствен експеримент, няколко протоколи за оглед на местопроизшествия, протоколи за претърсване и изземване, данните и техния анализ за мобилните комуникации за участниците в наказателното производство. В тази съвкупност следва да се отнесат заключенията по СМЕ за пострадалия и за обв. К. К., след неговото освидетелстване, и огромната група веществени доказателства, иззети от местопроизшествието, в непосредствена близост до него, в няколко поредни огледа и претърсвания и техния експертен анализ чрез заключения на няколко ДНК експертизи, балистични експертизи, експертизи по отношение на видеозаписи, които са иззети от различни места, за които има подробна информация по делото, данните за получаване на пратки от подсъдимия и изпращачите им по справки и видеозаписи от „Еконт“, както и снетите мобилни комуникации от различни мобилни устройства и техния анализ. Всички тези източници дават една обща картина, по която всеки безпристрастен и обективен наблюдател би извел предположение, че обвиняемият е свързан с това, за което е обвинен.

Периодът, за който защитника сочи в частната жалба, че е бил 5 месеца и би могло да стане по-голям, не съставлява ново значимо обстоятелство доколкото законът дава възможност мярката за неотклонение в ДП по такова обвинение, което е повдигнато спрямо обвиняемия, да продължи 1 година и 6 месеца. Към настоящия момент са изтекли далеч помалко като период и недостатъчни да снижат опасностите, които в настоящото съдебно заседание следва да прецени.