Решение № 32 от 28.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Сливница, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П.а като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200203 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.Е.И.Б.К.“ ООД, представлявано заедно и поотделно от законните си представители – управителите И.Ф. П. и К.С.К., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504610799 за нарушение от 18.06.2021 г., издаден от А.П.И.“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал.

2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че заснемането е извършено с незаконно поставено техническо средство, доколкото е реализирано без разрешение за строеж. Наред с това се твърди, че проблемът с конкретното техническо средство е създаден от Министерски съвет, тъй като е пропуснал да включи в свое Решение № 127 от 28.02.2020 г., обн. В ДВ, бр. 19 от 06.03.2020 г., обхвата на републикански път I-8 гр. Божурище, и поради тази грешка в периода от 2020 г. до 2022 г. са установени с незаконната камера в гр. Божурище над 90000 нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. П., който поддържа подадената жалба на основанията, подробно развити в нея и в представените по делото писмени бележки, в които е допълнително аргументирано нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото последната не допуска издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай. Изтъква се още, че е нарушен и принципът на пропорционалност съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, като незаконосъобразно не е приложена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, макар и да са били налице предпоставките за това. С оглед на всичко се изложено се иска цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – А.П.И.“, редовно призована, в последно проведеното открито 1 съдебно заседание, се представлява от юрк. Димитров който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като законосъобразен и правилен. В подадения по делото отговор обосновава, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (отказът да се анулира ЕФ е връчен по ел. поща на жалбоподателя на 14.02.2024 г., а жалбата е подадена на ръка на 20.02.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 18.06.2021 г. „К.Е.И.Б.К.“ ООД, ЕИК *** било собственик на ППС товарен автомобил ВОЛВО ФМ 12 420, рег. № ***., с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3.

На същата дата в 13,40 часа, пътното превозно средство – товарен автомобил ВОЛВО ФМ 12 420, рег. № ***., с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, се движило в района на община Божурище, по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото имало валидна маршрутна карта № 21061770396841, но в нея нямало получено плащане за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, а именно за сегмент № 1000811673.

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, а също и Разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни такси справка за собственост на ППС, на юридическото лице – собственик за констатираното нарушение бил съставен процесният електронен фиш № 8504610799, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8504610799, за сегмент № 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,36 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ 2 генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението C518D140C4BE1A29E053021F160A8DC5, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал.

2, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция за юридически лица.

Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 187а, ал. 2 ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв., като ал. 3 разпорежда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и база изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тоест такива 3 с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се осъществява от А.П.И.“ чрез електронна система за събиране на пътни такси.

Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.