Решение № 922 от 28.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Б., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. Ж.ВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201799 по описа за 2026 година Производството е по чл.59д-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на адв.З. Г. АК-Х. действаща в качеството на пълномощник на Ж. С.

С. с ЕГН ********** от гр.Д. и съдебен адрес в гр.Х. против наказателното постановление НП №25-4058-000928 от 15.07.2025г., издадено от Началник сектор ОДМВР-Б., сектор „СПС“ –Б., с което на жалбоподателя С. за нарушение на чл.104А ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183 ал.4 т.6 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер от 50 (петдесет) лева (25,56 евро). На основание Наредба №Із-2539 са му отнети 8 контролни точки.

Със жалбата се моли съдът да отмени обжалваното НП, като неправилно. Оспорва се отразената в акта и в НП фактическа обстановка, като се твърди, че не е било възможно свидетелите да видят пряко дали водачът е държал мобилния си телефон. Твърди се, че актовете са издадени от некомпетентни органи, както и че не са налични всички задължителни реквизити в акта и НП, като не се посочва точното място на нарушението.

Твърди се , че АУАН не е бил връчван на жалбоподателя за да се запознае с него. Твърди се, че краткото действие на водача да установи местоположението си на телефона докато изчаква на светофарната уредба е маловажен случай. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски 1 за адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Не се явява и неговия процесуален представител. В нарочна молба е конкретизира въпросите към свидетели, които съдът зададе в пунктуално и в посочената последователност.

Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща представител. Не се претедират разноски за ЮК възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Относно процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е депозирана в 14 дневния преклузивен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 66 и лист 4 на гърба от делото). Изхожда от легитимирано лице, и е срещу годен за обжалване акт. Подадена е пред надлежен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производство пред БРС е редовно образувано.

В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и бланков № 722909 от 18.06.2025г (лист № 5 от делото) като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на същата дата, около 13,40 часа, в гр.Б., по ул.“С.“, до с. „Ч.“, в посока на движение към ул.“Т.

А.“, водач на товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „35Ц“ с рег.№******** ползвал по време на движение на превозното средство мобилен телефон, без наличие на устройство освобождаващо ръцете. Това е било забелязано от свидетелите Д. П. и Н. П. и двамата полицаи в сектор СПС-Б., в ОДМВР-Б.. В момента на констатиране на нарушението двамата свидетели се движели със служебните мотоциклети. Водачът С. държал в ръцете си мобилен телефон.

Подаден бил сигнал със стоп палка образец на МВР за спиране на автомобила управляван от водача С.. При спирането на водача били поискани документите му било разяснено за какво нарушение ще му бъде съставен акт.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Последният получил екземпляр и го подписал.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени писмени възражения.

Като е взел предвид акта и възраженията, както и докладната записка 2 административнонаказващият орган издал атакуваното НП (лист 65 и 66 от делото). В него описал същата фактическа обстановка и направил същата правна квалификация както в акта. На основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 50 (петдесет) лева (25,56 евро).

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон по аргумент на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г.(лист 8 и9 от делото), Заповед №583 от 24.04.2026г ( лист 10 от делото), удостоверение с рег.№251р-24358 от 12.05.2026г (лист 11 то делото), длъжностна характеристика на полицай –старши полицай в група 01 „Сигма“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция„–ОДМВР (лист 12-15 от делото), удостоверение с рег.№251р-24361 от 12.05.2026г (лист 16 от делото), длъжностна характеристика на длъжността началник сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ –ОДМВР (лист (7-21 от делото) и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Смисълът на забраната в чл.104А от ЗДвП е ръцете на шофьора да бъдат освободени от държането на мобилен телефон заради неговата лична и на другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка.

В настоящия казус по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят Ж.

С. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Д., и с адрес за кореспонденция в гр.Х. на 09.07.2024г, на 18.06.2025г около 13,40 часа, в гр.Б., по ул.“С.“, до с. „Ч.“, в посока на движение към ул.“Т. А.“ водач на товарен автомобил марка „Ивеко“ модел “35Ц“ с рег.№******** ползвал по време на движение на превозното средство мобилен телефон, без наличие на устройство освобождаващо ръцете, при наличие на такова устройство. Правилно и законосъобразно е определена нарушената правна норма на чл.104а от ЗДвП, като на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева равняваща се на 25,56 евро.

3

За това нарушение законодателят не е предвидил вариант същото да бъде определено като маловажен случай. Видно от справката за нарушител на лист 22-25 от делото, жалбоподателят е системен нарушител на закона за движението по пътищата и правилника за приложението му. Има издадени и влезли в сила 41 наказателни постановления, както и една присъда. За нарушението по чл.104а от ЗДвП водачът С. е бил наказван вече два пъти, като настоящият случай е трети по ред.

Съдът намира, че актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са правилни и законосъобразни. Деецът С. е осъществил от обективна и от субективна страна нарушение по чл.104а от ЗДвП. Правилно и законосъоБразно на основание ч„л.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, равняваща се на 25,56 евро.

В контекста на изложеното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление НП № 25-4058-000928 от 15.07.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Б. , сектор „Специализирани полицейски сили“ –Б., с което на Ж. С. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Д., и с адрес за кореспонденция в гр.Х. чрез адв.Г. АК-Х. за нарушение на чл.104А ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183 ал.4 т.6 предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 50 (петдесет) лева (25,56 евро). На основание Наредба №Із-2539 са му отнети 8 контролни точки

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд в гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4