Решение № 1014 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110111443 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правна квалификация чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от З З Д от Г. М. М., ЕГН ********** срещу М. на п., адрес: *, представлявано от м. на п. с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., изразяващи се в болки, страдания и чувство на беззащитност, вследствие на противоправните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при РС-В. по изп. дело № 6100/2018 г., състоящи се в запориране и принудително изпълнение върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. по сметката на брат й М. Л.

Ж. в Затвора – гр. В..

В условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявена обратна искова претенция от М. на п. срещу Д. И. М. – държавен съдебен изпълнител в СИС при РСВ., * с правно основание по чл. 54 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от ЗЗД, с искане да се осъди ответницата да заплати на ищеца по обратния иск сумата в размер на 500.00 лева, частично от общо 20 000.00 лева.

С Определение № 8397/27.02.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал ДСИ Д. М. като трето лице-помагач на страната на първоначалния ответник М. на п. и е приел за съвместно разглеждане предявения в условията на евентуалност обратен иск от М. на п. против ДСИ М..

Ищцата Г. М. основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 08.09.2018 г. ищцата изпратила на брат си М. Л. Ж., пощенски запис на стойност 30.00 лева, в Окръжен затвор-В., за да си посрещне нуждите от първа необходимост. Твърди се, че този паричен превод не стигнал до М. Ж., тъй като по отношение на него било насочено принудително изпълнение от ДСИ Д. М.. Доколкото братът на ищцата е задържан под строг режим в Окръжен затвор-В., Г. М. е искала да му помогне с малка сума пари, за да 1 може той да си закупи от лавката на Затвора във В. стоки от първа необходимост. Това й е давало успокоение и надежда, че това е единствения начин, по който тя може да допринесе, той да се почувства по-добре.

Твърди се, че с действията си ДСИ Д. М. е причинила неимуществени вреди на Г. М., изразяващи се в безсъние, интензивна тревожност, нервност и колебание в действията и самооценките, съществено влошаване на здравословното състояние до почти пълна невъзможност на ищцата да се чувства като нормален, пълноценен човек. Според ищцата, изпратената парична сума от 30.00 лева е несеквестируема и неподлежаща на принудително изпълнение, като така съдебният изпълнител е нарушил закона и носи отговорност по по реда на чл. 441 от ГПК.

Поради изложеното моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – М. на п., представлявано от м. на п., който оспорва исковите претенции като неоснователни.

Излага, че изпълнително дело № 6100/18 г. по описа на СИС при РС-В. е образувано по заявление на М. на п. чрез упълномощен юрисконсулт в ОСИН – В. на 13.06.2018 г. срещу М. Л. Ж. на основание изпълнителен лист № 384/23.05.2018 г. на Адм. съд – В. за събиране на сумата в размер на 400.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заявлението си взискателят е направил искане да бъде наложен запор на личната партида на лишения от свобода, намиращ се в Затвора - В.. След налагане на запора върху вземането от личната партида на лишения от свобода, с платежно нареждане от 13.09.2018 г., е постъпила сумата от 34.00 лв., като на 02.10.2018 г. на взискателя е преведена сумата от 30.36 лв., а сумата от 3.64 лв. - на РС-Варна, като държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК. Други изпълнителни действия по изпълнително дело № 6100/18 г. не са извършвани.

На 10.05.2023 г. било издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция, след което бил отменен наложеният запор върху личната партида на длъжника в Затвора-В..

Излага се, че Г. М. М. не е страна по изпълнително производство, по отношение на нея не е провеждано принудително изпълнение, в резултат на което да може да твърди, че са й причинени вреди. Оспорва твърденията на ищцата, че паричните суми по партидите на лишените от свобода са несеквестируеми, като е допустимо да се налага запор по личната партида в затвора на лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от постъпващите по същата суми.

Твърди се, че изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител не се намират в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищцата вреда и същата не се явява пряка и непосредствена последица от действията на ДСИ.

Прави възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По предявения обратен иск – ищецът М. на п., представлявано от м. на п., моли, в случай че бъде уважен изцяло или частично иска на ищцовата страна, да бъде осъдена Д. М. да заплати сумите, които М. на п. е осъдено и е платило в изпълнение на постановеното осъдително решение по първоначалния иск, като обратния иск се предявява в частичен размер от 500.00 лева, от общо 20 000.00 лева.

В срока за отговор по предявения обратен иск, отговор от страна на ответника – ДСИ Д. М. не е постъпил.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. П. К., чрез който пледира исковата претенция да бъде уважена. В депозираните исмени бележки доразвива своите доводи за основателност на предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. Ю. Б. поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на иска.

Ответникът по обратния иск – ДСИ Д. М., редовно призована не се явява и не се представлява в о.с.з.

2

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум обуславят извод за предявен от ищцата Г. М. против М. на п. осъдителен иск за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при РС-В., изразяващи се в налагане на запор и удръжка на налична сума по личната партида на брат й М. Л. Ж. в затвора в гр. В., която е дарена в полза на същия от ищцата, за да може да задоволи базовите си потребности.

Исковите претенции са процесуално допустими предявени от ищец, твърдящ претърпени неимуществени вреди, за които се претендира парично обезщетение. Ответникът – М. на п. е пасивно процесуално легитимиран по исковете, като отговорността му е по чл.

49 от ЗЗД, вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК за всички преки и непосредствени вреди, които държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ е причинил неправомерно при изпълнение на дейността си.

За да бъде уважен предявеният главен облигационен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата Г. М. М. е да установи следните правно релевантни факти: 1./ деяние – налагане на запор и предприемане на принудително изпълнение от страна на държавния съдебен изпълнител върху вземания по личната партида на брата на ищцата - М. Л. Ж. в затвора във В., съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения; 2./ наличие на валидно правоотношение между съдебния изпълнител и ответника М. на п. в качеството му на възложител; 3./ настъпила вреда за ищеца от упражняване на дейността на ДСИ; 4./ пряка причинна връзка между вредата и действията, както и 5./ справедлив размер на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника – М. на п., представлявано от м. на п. при установяване на горните факти е да установи направените от негова страна правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни правни последици в това число, че върху сумите по личната партида на затворните е допустимо принудително изпълнение.

Съдебните изпълнители, при осъществяване на правомощията си, действат като орган на държавна власт и извършват предписаните от закона /ГПК/ изпълнителни действия.

Изпълнението следва да е добросъвестно и законосъобразно в противен случай същите носят отговорност за всички вреди, които са причинили на страните по изпълнението от противоправните си същински изпълнителни действия и допълнителните такива.

В случая няма спор, че ищцата е сестра на длъжника по изп. дело, а именно М. Л. Ж..

Видно е от изисканото изп. дело, че същото е образувано за принудително събиране на вземане на взискателя М. на п. за сумата от 400.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по издаден в негова полза изпълнителен лист по адм. дело № 3854/2014 г. по описа на Адм. съд-В..

Видно от материалите по приложеното изп. дело, образувано на 13.06.2018 г., на 05.07.2018 г. ДСИ е разпоредил налагане на запор върху вземането на длъжника от личната му партида в затвора в гр. В.. Запорното съобщение е получено от началника на затвора Варна, на 26.07.2018 г.

На 13.09.2018 г. с платежно нареждане началникът на затвора В. е превел по сметка на РС-Варна сумата от 34.00 лева с посочено основание – "плащане по изп. дело № 20183110406100, М. Л. Ж.".

Длъжникът М. Л. Ж. е подал жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК срещу действията на съдебния изпълнител изразяващо се в налагане на запор на вземанията по личната му партида в затвора, по която е образувано в. гр. д. № 2547/2018 г. по описа на ВОС. С влязло в законна сила определение, след проведен инстанционен контрол, жалбата е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес.

Решението постановено по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно законосъобразността на действията на 3 съдебния изпълнител, още повече че в конкретния случай съдът не е стигнал до фазата на произнасяне по същество на жалбата и до конкретна преценка по този въпрос. Следователно не е налице отрицателна процесуална предпоставка за произнасяне по същество на настоящия иск.

Ищцата е депозирала на 28.02.2020 г. молба до началника на затвора в гр. В., в която сочи, че е сестра на длъжника М. Л. Ж. – лишен от свобода и че желае паричните средства, които изпраща в полза на М. Л. Ж. да бъдат използвани по предназначение, а именно за закупуване на санитарни принадлежности, фонокарти и всичко друго, което е длъжен и може да закупи само и единствено от затворническата лавка. Молба с идентично съдържание е подадена от ищцата М. на 11.03.2020 г. и по изп. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при РС-В..

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства преценени съобразно приложимите правни норми налага извод за неоснователност на твърденията на ищцата за извършени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изл. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при РС-Варна, свързани с налагане на запор върху вземането на брата на ищцата по личната му партида в затвора – гр. В..

Не е спорно между страните, а на съда е ноторно известен фактът, че длъжникът по изл. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при РС-В. и брат на ищцата - М. Л. Ж., е с наложено наказание лишаване от свобода – доживотен затвор, което изтърпява в затвора в гр. В..

Осъдените на доживотен затвор, съгласно чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС се настаняват в обособени зони с повишена сигурност и следва да бъдат изолирани от останалите лишени от свобода. Полагането на труд е възможно само в помещението, в което са настанени или в специално оборудвани работни места при наличие на подходяща работа.

Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3175dee7-9b1a-42c7-a0d4-621f726a92cc