Решение № 169 от 09.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно частно наказателно дело № 20214400600581 по описа за 2021 година по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия М.К., против определение № 257 от 02.07.2021г., постановено по ЧНД 1212/2021г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение , доколкото при определяне на общо наказание на осъдения М.К., съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК и е увеличил с 6 месеца определеното му общо наказание, в размер на 2 години и 11 месеца, с искане – приложението на чл. 24 от НК, при определяне на общо наказание на подсъдимия да бъде отменено.

В съдебното заседание, при разглеждане на настоящото дело въззивният жалбоподател заяви, че поддържа жалбата, а неговият защитник – адвокат Й.Я., от АК – гр. Плевен изложи съображения, в смисъл, че първоинстанционният съд, при определяне на общо наказание на подсъдимия по двете дела – съответно на Районен съд – гр. Враца и на Районен съд – гр.

Плевен не е преценил добре броя на престъпленията, тяхната последователност, времето на извършване, степента им на обществена опасност и неправилно е увеличил определеното общо наказание, с искане – приложението на чл. 24 от НК да бъде отменено.

1

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – гр.Плевен изложи доводи в смисъл, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното определение – правилно и законосъобразно, тъй като съдът е съобразил съдебното минало на осъдения К. и неговата престъпна деятелност, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Въззивната инстанция , като се запозна, със жалбата, с пледоариите на прокурора, становището на въззивния жалбоподател и неговия защитник, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от правоимаща страна по делото.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е приел за установено, че спрямо М.А.К., с ЕГН **********, са били постановени следните влезли в сила осъдителни съдебни актове, подлежащи на преценка, за наличието на предпоставки за групиране на наказанията:

1. С определение по НОХД № 330/ 2020 година по описа на Районен съд Враца, влязло в сила на 09.06.2020г., състав на същия съд е одобрил споразумение, с което на М.К. е било наложено наказание, в размер на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, извършено от 30.03.2018 година до 31.03.2018г.

2. С определение по НОХД № 941/ 2020 година по описа на Районен съд Плевен, влязло в сила на 21.06.2021г., състав на същия съд е одобрил споразумение, с което на М.К. е било наложено наказание, в размер на 10 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.194, ал.1, от НК, извършено на 17.04.2019г.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК на осъдения К. следва да бъде определено едно общо наказание, измежду наложените му по влезлите в сила посочени по-горе съдебни актове по НОХД № 330/ 2020 година на Районен съд - Враца и по НОХД № 941/ 2021 година на Районен съд Плевен, а именно: – 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание на осъдения изтърпяното от него наказание към 02.07.2021г., в размер на 1 година, 8 месеца и 12 дни.

Въззивната инстанция счете, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е групирал наказанията, наложени на осъдения по посочените по- горе наказателни дела, в описаната съвкупност, съблюдавайки разпоредбите на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК.

За да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, относно определеното общо наказание на осъдения, в размер на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода по посочените две дела, съответно на РС – Враца и на 2

РС – Плевен, което е увеличил с 6 месеца лишаване от свобода, обосновано районният съд, отчитайки множеството осъждания на К. – шестнадесет пъти, през периода 2005г.-2021г. за различни престъпления от общ характер, е приел, че в случая се касае за упорита престъпна дейност, че двете му осъждания, за които му е определено общо наказание по настоящото дело са за тежки умишлени престъпления, като всичките му осъждания до момента не са оказали необходимото въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, поради което, според настоящият съдебен състав, в случая се налага извод, че личността на подсъдимия се характеризира с трайни противообществени навици, изразяващи постоянно пренебрежително отношение към установения в страната правов ред.

Възприемайки изцяло изложените съображения от първоинстанционния съд, касаещи цялостната престъпна дейност на М.К., завишената обществена опасност на личността му, както и на извършените от него деяния, въззивната инстанция счете за несъстоятелни доводите на защитата на осъдения, въз основа на които в подадената жалба срещу първоинстанционното определение е направено искане за отмяна приложението на чл. 24 от НК, относно определеното му общо наказание по НОХД № 330/ 2020 година на Районен съд - Враца и по НОХД № 941/ 2021 година на Районен съд – Плевен.

Осъществявайки контролните си правомощия по чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият съдебен състав не установи нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на обжалваното определение на Районен съд – гр. Плевен, поради което счете, че същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6, вр. чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 257 от 02.07.2021г., постановено по ЧНД №1212/2021г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3