Определение № 542 от 06.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Монтана, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500425 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413 от ГПК, образувано по частна жалба на „А.“ АД против Определение Рег.№ 1131 / 17.08.2026г.,с което е допълнено Определение №

1047/30.07.2026 г. по ч.гр.д. № 1825/2026г. по описа на РС Монтана и е осъдена „А.“ АД, ЕИК: ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. с., , ул. п. № ** етаж *, п.к. ***, общ. Столична, обл. с. (столица), да заплати на Е. В. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. д., бул. г., бл./№ *, вх. *, ет.*, ап. **, общ. д., обл. Х., сумата от 130.00 евро, дължимо адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят „А.“ АД твърди, че възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв, определено на пълномощника на заявителя в заповедното производство, е прекомерно високо. Посочва, че то е определено по правилата на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и не съответства на действително положения труд и сложността на делото. Изтъква, че пълномощникът е попълнил бланково заявление за издаване на заповед за изпълнение и с това работата по делото е била изчерпана. Поддържа становище, че възнаграждението следва да се определи като за изготвяне на документи като напр. нотариална покана, молба за отказ или за приемане на наледство. Жалбоподателят развИ. доводи, че чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1/2004 г., но последната противоречи на правото на ЕС, защото е приета от съсловна организация и има характера на картелно споразумение. Прави съпоставка между възнагражденията за оказване на безплатна правна помощ, предоставена по реда на ЗПП и посочва, че те са значително пониски от тези по Наредба № 1/2004 г. и варират от 40,90 евро до 117,60 евро и по този начин е налице непропорционалност на възнаграждения за един и същи труд. Аналогични изводи развИ. и по отношение юрисконсулстските възнаграждения. Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното определение ,като присъденото възнаграждение бъде намалено до минималния размер по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ВъззИ.емата страна Е. В. К. чрез адв. Н. И. И. оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че жалбоподателят не е доказал плащане на пониско възнаграждение на собствения си процесуален представител, поради което не може да претендира намаляване на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК в редакцията му 1 след изменението с ДВ бр. 17/2026 г. Заповедният съд е преценил сложността на делото, приложил е относимите критерии и е присъдил възнаграждение в минималния размер по чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което заповедта за изпълнение в частта за разноските е правилна и законосъборазна.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок поради което е порцесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Пред МРС е образувано производство по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „А.“ АД.

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1413/23.05.2026 г. по молба на кредитора А. АД срещу Е. В. К. за дължими суми по договор за кредит по ч.гр.д. № 1825/2026г. по описа на РС Монтана С Определение № 1047/30.07.2026 г. по ч.гр.д. № 1825/2026г. по описа на РС Монтана, горепосочената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по дължимите разноски,като е присъдил на длъжника 130 евро заплатено адвокатско възнаграждение.По делото е представен Договор за правна помощ, от която се установява,че Е. В. К. е заплатила на адв.

Н. И. И. сумата 130 евро възнаграждение .

В случая МРС е използвал размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, като е присъдил минималното възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредбата.

Въззивният съд приема, че определеното възнаграждение съответства на неголемия обем работа, който адвокатът е следвало да извърши: да проучи условията на облигационната връзка между заявителя и длъжника и да подготви възражението срещу заповедта.

Използването на възнагражденията, посочени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, има смисъла на прилагане на измерител, съпоставим по всички дела от този вид и с такава правна и фактическа сложност. Водещ мотив при възлагане на възнаграждението е не Наредбата, а критериите, зададени в чл. 36 от ЗАдв. Наредба № 1/2004 г. служи само като ориентир без да има обвързващо за съда приложение (с оглед произнасянето на СЕС по дело С 438/22). Следва да се има предвид и разпоредба на чл. 78, ал. 5, изр. последно (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) от ГПК ,съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Заявителят в хода на заповедното производство претендира сумата от 168,73 € юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 410 от ГПК, респективно сумата, която ответникът-длъжник е уговорил и заплатил е видимо по-ниска. Предвид така изложените съображения въззивният съд намира, че присъденото възнаграждение съответства на действително положения труд, поради което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.“, ЕИК***, против Определение Рег.№ 1131 / 17.08.2026г .,постановено по ч.гр.д. № 1825/2026г. по описа на РС Монтана .

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3