Определение № 1583 от 07.11.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 903/2025
- Вид
- Определение № 1583
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1583 гр. Плевен, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500903 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.121 от ГПК.
С Определение №4123 от 13.08.2025г., постановено по гр.дело №2439/2025г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото пред ПлРС за на осн. чл.113 от ГПК, предявено от ответника А. Г. С..
Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от А. С., чрез адв. А. А. от САК.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че съдът не е съобразил норматана чл.113 от ГПК, тъй като ответникът има качеството на потребител. Заявява, че към момента на сключване на процесния договор и към момента на подаване на ИМ е имал настоящ адрес в гр.София. Сочи, че и адресът на ищеца е в гр.София и предвид незначителния материален интерес от 125лв. не оправдава плащането на разходи, за да реализира своята защита пред съда в гр.Плевен. Моли да се отмени определението и делото да се изпрати за разглеждане на Софийски районен съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на Н. П.
Я., в който се изразява становище, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с което е инициирано заповедното производство ответникът 1 е имал постоянен и настоящ адрес в гр. П.. Поради това е спазена и нормата на чл.113 от ГПК, като ИМ е подадена пред РС-Плевен по настоящия адрес, а при липса на такъв по постоянния и двата в гр. П., като искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Заявява, че промяната в настоящия адрес е настъпила по време на висящност на процеса и не може да промени вече стабилизираната подсъдност. Поради това моли определението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД гр.София против А. Г. С., ЕГН **********, за признаване за установено вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В писмения си отговор, на основание чл. 119, ал.4 от ГПК във вр. с чл.113 от ГПК ответникът е релевирал възражение за местна неподсъдност на спора пред ПлРС, като счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС – София, предвид представената справка за настоящия му адрес.
РС-Плевен, с цитираното определение е оставил това искане без уважение.
Тези правни изводи на РС-Плевен се споделят изцяло от настоящия въззивен състав на съда.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението – 07.11.2024г. в сила е разпоредбата на чл.411 от ГПК, регламентираща, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Видно 2 от справката по приложеното гр.д.№6461/2024г. /л.35/, че постоянният и настоящ адрес към същата дата 07.11.2024г. на ответника и частен жалбоподател А. С. са били в гр. П. и са едни и същи.
Отчитайки разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, че искът за установяване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявление за заповед за изпълнение, то следователно правилата за местна подсъдност се определят от действащите именно към тази дата норми и обстоятелствата, които са налични към нея. Към 07.11.2024г. и постоянния и настоящият адрес на ответника са били в гр. П.. Тези данни обуславят и правилност на изводите за съда за определяне на местната подсъдност на спора пред Плевенски районен съд, както съгласно чл.113 от ГПК /предвид качеството на потребител/, така и по общото правило на чл.105 от ГПК, тъй като към релевантния за закона момент и двата адреса на ответника са били в гр. П. – района на ПлРС.
Направената промяна в настоящия и постоянен адрес отразена в удостоверения на л.69 от ч.гр.д.№6461/2024г. е от 03.12.2024г., т.е. след датата на подаване на заявлението /07.11.2024г./ и не може да се отчете, като обстоятелство неправилно отчетено от съда при определяне на мастната подсъдност или променящо същата, защото е последващо предявяването на иска и следователно ирелевантно към вече заведеното производство.
Ето защо, Окръжният съд счита, че правилно възражението е уставено без уважение.
Другите развити доводи за ниския размер на иска и големите разходи за производство на страните в гр. П., след като и двете имат адреси в гр.София, са житейски и логически разбираеми от съда, но не са възведени от процесуалния закон, като основание за препращане на делото по подсъдност на друг съд, за разлика от чл.43 т.1 НПК, където съществува такава възможност.
С оглед на изложеното, Плевенски окръжен съд, счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 ГПК Определение №4123 от 13.08.2025г., постановено по гр.дело №2439/2025г. по описа на РС – гр.
Плевен, е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото пред ПлРС за на осн. чл.113 от ГПК, предявено от ответника А. Г. С..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1583 гр. Плевен, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500903 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.121 от ГПК.
С Определение №4123 от 13.08.2025г., постановено по гр.дело №2439/2025г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото пред ПлРС за на осн. чл.113 от ГПК, предявено от ответника А. Г. С..
Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от А. С., чрез адв. А. А. от САК.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че съдът не е съобразил норматана чл.113 от ГПК, тъй като ответникът има качеството на потребител. Заявява, че към момента на сключване на процесния договор и към момента на подаване на ИМ е имал настоящ адрес в гр.София. Сочи, че и адресът на ищеца е в гр.София и предвид незначителния материален интерес от 125лв. не оправдава плащането на разходи, за да реализира своята защита пред съда в гр.Плевен. Моли да се отмени определението и делото да се изпрати за разглеждане на Софийски районен съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на Н. П.
Я., в който се изразява становище, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с което е инициирано заповедното производство ответникът 1 е имал постоянен и настоящ адрес в гр. П.. Поради това е спазена и нормата на чл.113 от ГПК, като ИМ е подадена пред РС-Плевен по настоящия адрес, а при липса на такъв по постоянния и двата в гр. П., като искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Заявява, че промяната в настоящия адрес е настъпила по време на висящност на процеса и не може да промени вече стабилизираната подсъдност. Поради това моли определението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД гр.София против А. Г. С., ЕГН **********, за признаване за установено вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В писмения си отговор, на основание чл. 119, ал.4 от ГПК във вр. с чл.113 от ГПК ответникът е релевирал възражение за местна неподсъдност на спора пред ПлРС, като счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС – София, предвид представената справка за настоящия му адрес.
РС-Плевен, с цитираното определение е оставил това искане без уважение.
Тези правни изводи на РС-Плевен се споделят изцяло от настоящия въззивен състав на съда.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението – 07.11.2024г. в сила е разпоредбата на чл.411 от ГПК, регламентираща, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Видно 2 от справката по приложеното гр.д.№6461/2024г. /л.35/, че постоянният и настоящ адрес към същата дата 07.11.2024г. на ответника и частен жалбоподател А. С. са били в гр. П. и са едни и същи.
Отчитайки разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, че искът за установяване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявление за заповед за изпълнение, то следователно правилата за местна подсъдност се определят от действащите именно към тази дата норми и обстоятелствата, които са налични към нея. Към 07.11.2024г. и постоянния и настоящият адрес на ответника са били в гр. П.. Тези данни обуславят и правилност на изводите за съда за определяне на местната подсъдност на спора пред Плевенски районен съд, както съгласно чл.113 от ГПК /предвид качеството на потребител/, така и по общото правило на чл.105 от ГПК, тъй като към релевантния за закона момент и двата адреса на ответника са били в гр. П. – района на ПлРС.
Направената промяна в настоящия и постоянен адрес отразена в удостоверения на л.69 от ч.гр.д.№6461/2024г. е от 03.12.2024г., т.е. след датата на подаване на заявлението /07.11.2024г./ и не може да се отчете, като обстоятелство неправилно отчетено от съда при определяне на мастната подсъдност или променящо същата, защото е последващо предявяването на иска и следователно ирелевантно към вече заведеното производство.
Ето защо, Окръжният съд счита, че правилно възражението е уставено без уважение.
Другите развити доводи за ниския размер на иска и големите разходи за производство на страните в гр. П., след като и двете имат адреси в гр.София, са житейски и логически разбираеми от съда, но не са възведени от процесуалния закон, като основание за препращане на делото по подсъдност на друг съд, за разлика от чл.43 т.1 НПК, където съществува такава възможност.
С оглед на изложеното, Плевенски окръжен съд, счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.