Решение № 491 от 05.02.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 491

Пазарджик, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА канд № 20257150701428 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. С. В., [ЕГН] срещу Решение № 367/16.10.2025г., постановено по АНД № 1168/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено НП № 25-1006-001407 от 22.07.2025 г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик досежно наложено на Р. С. В. наказание, лишаване от правоуправление за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Релевира доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна страна. Поддържа, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка и на база предположения от страна на актосъставителя. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски.

Ответникът – началник група СПП при ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лева.

Административен съд – Пазарджик намира касационната жалба за допустима като подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок, от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Пазарджик е била т. 2 от издадено НП № 25-1006-001407 от 22.07.2025 г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на В. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - са наложени глоба в размер на 60 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за това, че на 06.06.2025 г. при маневра осъществена МПС Опел, рег. № [рег. номер], в гр. Пазарджик на ул. “Райко Алексиев“ със задна дясна част на автомобила си блъснал в задна лява врата паркирания лек автомобил Рено Клио с peг. № [рег. номер], собственост на ОББ Интерлийз ЕАД. Установено било, че водачът (настоящ касатор) продължил движението си без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съставен бил АУАН фактическата обстановка, в който е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер от 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. На лицето било наложено и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, в така посочената част, НП не е бил предмет на съдебен контрол пред РС. В частта по отношение на другата глоба от 60 лв. РС е приел за приложима нормата на чл. чл. 79б, ал. 1 ЗАНН, с оглед което е намерил жалбата в тази част за недопустима и е прекратил производството.

За да приеме жалбата за неоснователна и да потвърди НП, в останалата част по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, съдът е приел за безспорно доказано осъщественото нарушение както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Предмет на касационен контрол е решението в частта, с която е потвърдено Наказателното постановление. В останалата част първостепенния съдебен акт не е атакуван с оглед което настоящият състав не дължи произнасяне.

Въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения са неоснователни. Районният съд е обсъдил релевантните са спора факти поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразил е в пълнота както писмените и веществените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от последните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и на основание чл. 221, ал. 2 in fine АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря.

Между страните се формира спор по обстоятелствата за липса на субективен елемент у нарушителя.

Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП поставя ясно императивно задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това задължение не е самоцелно, а е предвидено, за да обезпечи своевременно установяване на нанесени материални щети, издирване и уведомяване на лицето, чиято собственост е увредена и при липса на съгласие между участниците в ПТП – сезиране на органите на МВР.

Поставеното задължение следва да се изпълни непосредствено при настъпване на ПТП, а не в течение на времето по преценка и съобразно ангажираността на нарушителя – водач и след приканването му от органи на реда. Изключение от това правило е предвидено в чл. 123, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗДвП, когато напускането на мястото на произшествието се налага при необходимост от превоз до лечебното заведение на пострадали лица. Настоящият случай не е такъв. Твърдението, че водачът нарушител не е разбрал стореното, предвид наличието на включени в колата климатик и радио, не може да обори установеното и доказано с приетото веществено доказателство – видео от ПТП, видно от което пострадалият автомобил се разлюлява вследствие от удара, което само по себе си говори за интензитета му. След като В. е напуснал мястото на ПТП без да изпълни своевременно поставеното му задължение, без съмнение е реализирал състава на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно нарушение, за което правилно и законосъобразно са му наложени предвидените в закона административни наказания по вид и размер, които не подлежат на редукция.

По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е приложил редакцията на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., при която водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца. В процесния случай наложеното наказание е в минимален размер.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, с оглед което е дължимо оставяне му в сила.

При този изход на спора в полза на касатора разноски не се следват, а с оглед отправената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, е дължимо присъждането му, но размерът следва да бъде редуциран до 41 евро (80,19 лева) съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното, Административен съд – Пазарджик, тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 367/16.10.2025г., постановено по АНД № 1168/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Р. С. В., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР Пазарджик сума в размер на 41 (четиридесет и едно) евро (80,19 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: