Решение № 536 от 12.06.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 12.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 4273 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: 1/ чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за сумата от 800,00 лв., представляваща главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 67,76 лв. договорна лихва за периода от 09.07.2016 г. до 07.10.2016 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата от 100,00 лв., представляваща административна такса за събиране на вземането и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл.

10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата от 316,24 лв., представляваща такса гаранция.

Ищецът

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.С.Г. за следните суми: сумата от 800,00 лв., представляваща главница до погасяване на кредита по договор за кредит с № 389596/09.06.2016 г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД; 67,76 лв. договорна лихва за периода от 09.07.2016 г. до 07.10.2016 г.; 100 лв. - такси; 316,24 лв. – гаранция по кредитната сделка; 35,90 лв. мораторна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до погасяването на вземането, както и разноски по делото в размер на 26,40 лв. държавна такса и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С влязло в законна сила Определение № 2475/22.10.2018 г. производството по делото е прекратено в частта на предявения иск за лихва за забава за сумата от 35,90 лв. и за периода от 08.10.2016 г. до 17.05.2018 г., като издадената заповед за изпълнение е обезсилена в тази ѝ част.

Ищецът твърди, че на 09.06.2016 г. между „Фератум България“ ЕООД /кредитодател/ и ответника Г.С.Г. /кредитополучател/ бил сключен договор за кредит № 389596, по силата на който на Г. бил отпуснат кредит в размер на 800 лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 67,76 лв. за срок от 120 дни, с дата на последна вноска – 07.10.2016 г. Сочи се, че договорът бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб сайт/ във формата на електронен документ. На същата дата – 09.06.2016 г. между ответника Г.С.Г., в качеството му на кредитополучател, и „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на гарант, бил сключен договор за гаранция № 389596, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя солидарно с него.

Кредитополучателят се съгласил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на сумата от 316,24 лв. Ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата по договора за кредит в уговорения срок, поради което кредиторът „Фератум България“ ЕООД е поискал изпълнение от солидарно задълженото лице „Фератум Банк“ ЕООД. Гарантът погасил дължимата сума към кредитора в пълен размер, като встъпил в правата на кредитора спрямо ответника.

Поради просрочие за връщането на кредита с повече от 20 дни, на Г. била начислена и административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв., чието основание произтичало от приложимите към договора за кредит общи условия.

Ищецът твърди, че на 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и приложение „Г“ от същата дата между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /цесионер/ и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/. По силата на сключения договор процесното вземане към ответника било прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че по договора за кредит ответникът не е извършвал плащания. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, въз основа на която ищецът се легитимира материалноправно в настоящото производство. Сочи освен това, че кредитът не му е обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа, че в тежест на ищеца е да установи, че е налице вземане спрямо ответника, за което по делото не са представени доказателства. Моли предявените срещу него установителни искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на потребителски кредит № 389596/09.06.2016 г., сключен между „Фератум България” ЕООД, като кредитор, и Г.С.Г., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 800,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 4 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 216,94 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 09.07.2016 г. Приета по делото е и Тарифа към общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти.

Приет по делото е и неподписан от ответника договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и Г.С.Г. с общи условия към него. По силата на договора „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на гарант, предоставя гаранция като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Уговорено е заплащането на такса от страна на ответника, в качеството му на клиент, в общ размер от 316,24 лв.

Таксата следвало да се изплати на 4 броя вноски. Падежната дата на първото плащане била уговорена на 09.07.2016 г., а на последната вноска – 07.10.2016 г.

Приети по делото са и договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани кредити от 01.12.2017 г. и приложение „Г“ към него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредитодателят „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Г.С.Г..

Съгласно разпоредбата на т. 3.2 от договора и допълнително подписаното от „Фератум Банк“ ЕООД потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следва да се счита упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Представено от ищеца е и уведомително писмо, адресирано до ответника, с което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. По делото няма данни същото да е връчено на адресата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване: 1/ че между „Фератум България” ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; 2/ че между „Фератум Банк” ЕООД и ответника е сключен договор за гаранция от 09.06.2016 г., като „Фератум Банк“ ЕООД е погасило изцяло задължението на ответника към кредитора „Фератум България“ ЕООД и е встъпило в правата на кредитора спрямо длъжника; 3/ че между страните по договора за кредит, респективно – по договора за гаранция, е уговорено заплащането на договорна лихва, административна такса за събиране на вземането и такса гаранция, както и техните размери за процесните периоди; настъпилата цесия между „Фератум Банк” ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за процесните вземания, за която ответникът е уведомен съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, изходящо от него до длъжника за настъпилото прехвърляне на вземания. Както се посочи по-горе, цесионерът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия /т. 3.2 от договора за прехвърляне на вземания/. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респ. цесионера в случай на упълномощаване за извършване на това действие, което е приложено към исковата молба на цесионера и е достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител.

Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това. Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия състав.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на везмането. Видно от сключения договор за потребителски кредит, както и от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, последната погасителна вноска на кредита е била уговорена на 07.10.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 31.05.2018 г., поради което следва да се приеме, че се касае за вземане, чиято изискуемост е настъпила преди сезирането на съда, поради което не е било необходимо уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. Същата е настъпила с изтичането на уговорения в договора срок за изпълнение.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.