Решение № 68 от 03.04.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 707/2024
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.4, т.1 и т.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.4, т.1 и т.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20244410100707 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С. Д. П. от ***** срещу „Кредирект“ ЕООД, гр.София установителни искове, съединени при условията на евентуалност, както следва: установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.21 ЗПК, във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №1011718/01.02.2024г.; при условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на първия установителен иск - установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл.24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, установена в чл.18 от същия договор за потребителски кредит.
Ищцата твърди, че на 01.02.2024 г. сключила с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1011718, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 2400 лева за срок от 18 месеца.
С ъ гл а с н о чл.3, ал.2, т.6 от д о г о в о р а за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент - 50 %. Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 62.95 % , без в него да се включват разходите за 1 събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. В договора било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 3615.94 лева. В чл.6 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок от 2 дни да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчител на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на множество изисквания подробно посочени в чл.6, ал.1, т.2 от договора. В чл.18, ал.1 било посочено, че ако заемателят не предостави посоченото в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключване на договора, дължи неустойка на кредитора в размер на 4596.35 лева, която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 4596.35 лева, разпределена на 18 месечни вноски /4 вноски по 357.00 лева и 14 вноски по 227.29 лева/, всяка от която била добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска била в размер на 457.00 лева, а общо дължимата сума достигнала почти 4 пъти договорения кредит от 2400 лв. и станала на 8212.29 лева.
Навежда довод, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и неустойки, тъй като договора за потребителски кредит е нищожен.
Излага следните основания за нищожност на договора:
Посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но ГПР не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер, с което са нарушени изискванията на чл.5 и на чл.11, т.10 ЗПК.
Към договорения лихвен процент в договора се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, визирана в чл.18 от договора като неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява, поради което се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното 2 съглашение.
Предвид, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставено ползване на заетата сума и е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Сочи, че съгласно съдебната практика при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В процесния случай договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото, на основание на това, че не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в чл.18 от договора неустойка. Реално прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което клаузите, въз основа на които кредиторът се обогатява неоснователно се явяват нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, счита, че следва да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало.
В Договор за потребителски кредит №1011718/01.02.2024г. не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент.
Сочи, че ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под „условията за прилагане“ на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз, както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.9, които ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под „условия за прилагане“ трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг 3 свободно избран от страните начин.
Твърди, че в процесния договор е налице неяснота върху каква стойност се изчисляват 50 %, което е необходимо, за да може потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.
Информацията е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Сочи, че чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращи потребителската защита, издигат като основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4, т.1 и т.4 ЗЗП/. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложна организирана финансова материя. Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ и липсва яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита /отпусната в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите - чл.19, ал.1 ЗПК. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи /такси, комисионни и пр./ свързани с кредита. Счита, че по изложените съображения, определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. В случай, че се добави неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, ГПР ще надвиши повече от пет пъти 4 законната лихва, с което се допуска нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна. Навежда довод, че от тук следва нищожност и на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Клаузата на чл.18, ал.1 от Договор за потребителски кредит №1011718/01.02.2024г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 4596.35 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.24 от ЗПК. С договора се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая претендираната неустойка е в размер почти 175 % над договорения кредит. Видно от представения към договора погасителен план главницата е 2400 лв., дължимата сума като сбор от главница и лихва е в размер на 3615.94 лв., само дължимата неустойка е в размер на 4596,35 лв., а дължимата сума като сбор от главница, лихва и неустойка е в размер на 8226.00 лв. Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер почти двоен на главницата счита, че представлява нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Прекомерно високият размер на неустойката не може да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител или гарант. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит. Счита, че разгледана в този аспект, клаузата на чл.18 от Договора, според който се дължи неустойка в размер на 4596.35 лева при неосигуряване в 2-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че 5 неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Същата се явява нищожна съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК. Предвидената с процесния договор неустойка не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение. По същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричният й еквивалент е значителен - 4596,35 лева, почти двойно оскъпяване спрямо договорената главница - 2400.00 лева.
Счита, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК.
Разпечатката съдържа 22 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3170bf48-216f-468c-8d4f-1f467dd78019