Решение № 61 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500345 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на С. В. С., чрез процесуалния му представител адв. И. З. против решение № 1128/03.11.2024 г. на ОС – Варна, постановено по в. гр. д. № 435/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против разпределение от 31.10.2023 г. по изп. д. № 20178950401238 на ЧСИ Ст., рег. № 895, същото е отменено по подадена от взискателя Ж. С. С., действаща със съгласието на законния си представител И. П., жалба и е извършено ново разпределение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил относими по делото доказателства, установяващи възраженията му срещу изготвеното от ЧСИ разпределение касателно дължимостта и размера на дълга на взискателката Ж. С., поради което и определените й с извършеното от съда разпределение суми са неправилни и недължими.

Оспорва и признатото на тази взискателка адвокатско възнаграждение, включено от съда в разпределението. Сочи се също така, че съдът не е разгледал направени от него възражения за допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения вр. предявяване на обжалваното разпределение.

Излагат се и доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е съдът да постанови съдебен акт съобразно заявените оплаквания срещу обжалваното от него 1 разпределение на ЧСИ.

Срещу жалбата в срок са постъпили писмени отговори от всички взискатели - първоначалния взискател и присъединени, от които само взискателката Ж. С. оспорва жалбата като неоснователна. Останалите взискатели изразяват становище за нейната основателност.

Наред с жалбата по чл. 463 ГПК е постъпила и частна жалба от Н. И. С., М. С. С. и Б. С. С., последните двама действащи чрез законния си представител Н. С., с която се обжалва постановеното по в. гр. д. № 435/2024 г. по реда на чл.248 ГПК определение № 227/15.01.2025 г. и с което съдът е оставил без уважение молбата им за изменение на горепосоченото решение № 1128/03.11.2024 г. в частта му за разноските.

По изложени доводи за недължимост на възложените в тяхна тежест разноски се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл. 248 ГПК.

С подаден в срока по чл. 276 ГПК писмен отговор от насрещната страна – Ж. С., частната жалба се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе по така подадените жалби, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Производството по в. гр. д. № 435/2024 г. по описа на ОС – Варна е образувано по жалби срещу извършено по изп. д. № 1238/2017 г. на ЧСИ Л.

Ст., рег. № 895, разпределение от 31.10.2023 г., подадени от длъжника С. В. С., първоначалния взискател Ж. С. С., действаща със съгласието на законния си представител И. П. и от присъединените взискатели Н. И. С., М. С. С. и Б. С.

С., последните двама действащи чрез законния си представител Н. С..

С постановеното по така подадените жалби решение ОС – Варна е оставил без уважение жалбата на длъжника и присъединените взискатели, приел е, че основателна е единствено жалбата на Ж. С., в резултат на което е отменил обжалваното разпределение и е извършил ново съобразно посочения в диспозитива начин.

Настоящият съд е сезиран с жалба само от С. С., който обжалва отхвърлянето на жалбата му по чл. 463 ГПК и извършеното ново разпределение, поради което и съгласно разрешенията на ТР № 2/2021 г. на ОСГТК релевантни за преценката на законосъобразността на разпределението от 31.10.2023 г. са наведените от него възражения срещу същото, както и оплакванията на взискателката Ж. С., чиято жалба е била уважена.

Доводите за неправилност на процесното разпределение, съдържащи се в жалбата на С. са за неправилно разпределяне на суми в полза на взискателката Ж. С., поради това, че съдебният изпълнител не е зачел извършваните от него плащания по задължението му за издръжка чрез Социална служба в Германия и влезли в сила решения по гр. д. № 18700/2019 г. на РС – Варна и гр. д. № 17497/2019 г. на същия съд; неясно как и за какъв период е определил размера на задължението му към този взискател; липсва яснота относно начина на определяне на приложения от ЧСИ коефициент, 2 съобразно който са определени припадащите се на всеки от взискателите суми; твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 136 ЗЗД; оспорва определените разноски в полза на Ж. С. и в полза на ЧСИ.

Ж. С., действаща със съгласието на своята майка И. А., е оспорила процесното разпределение с оплаквания, че със същото не са разпределени суми за направени от нея разноски – заплатено по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева, което вземане сочи, че се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Видно от материалите по изпълнителното дело и събраните писмени доказателства през ОС – Варна е, че принудителното изпълнение е образувано по молба на Ж. С., чрез законния й представител, въз основа на ИЛ, издаден по ч. гр. д. 893/2017 г. въз основа на постановено решение на съд в Германия, съгласно който С. С. е осъден да й заплаща издръжка в размер на 289 евро месечно, платима на първо число на всеки месец за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г., в размер на 297 евро, платима на първо число на месеца за периода 01.01.2017 г. – 01.03.2019 г. и в размер на 100% от минималната издръжка по чл. 1612а, ал. 1 от ГК на Германия за трета възрастова група минус половината помощ за отглеждане на едно дете за периода след 01.03.2019 г., сумата от 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015 г. – 29.02.2016 г., както и 492.54 евро разноски по делото.

На основание чл. 456 ГПК присъединени взискатели са М. В. М., Н. И.

С. и децата й М. С. С. и Б. С. С.. Вземанията на последните трима са за дължими от С. С. месечни издръжки.

След реализирана на 13.05.2022 г. публична продан на собствен на длъжника недвижим имот – ПИ № 001011, находящ се в землището на с. Р. В., община В. д., за купувач на имота е била обявена взискателката М. М. за предложената от нея цена – 19 615.68 лева. С оглед на това и ЧСИ е съставил обжалваното разпределение от 31.10.2023г., като сумата от 19 615.68 лева е разпределена по следния начин:

1. За Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А.

П. – 3 300.14 лева, от които 75.39 лева заплатени разноски на основание чл.

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и 3 224.75 лева за погасяване на дълга по ИЛ на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.

2. За Н. И. С. - 5 434.44 лева – частично погасяване на дълга към нея, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.

3. За М. С. С., чрез законния представител - 4 528.71 лева – частично погасяване на вземането му, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.

4. За Б. С. С., чрез законен представител - 3 622.96 лева – частично погасяване на дълга, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.

5. За ЧСИ – 2 729.43 лева с ДДС, представляваща такси по ТТРЗЧСИ, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

От вземането на М. В. М. не се приспадат суми.

3

Наведените в хода на производството пред ОС – Варна от длъжника С. възражения по редовността на предявяване на разпределението са ирелевантни към законосъобразността на същото и не засягат редовността на подадената от Ж. С. жалба срещу него, предвид представеното надлежно пълномощно на л.160 от делото на ОС.

Съдът приема, че всички взискатели са включени в разпределението. Не се констатират взискатели по право, които да е следвало да участват.

Не се установяват нарушения в реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД – правилно в ред първи /чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са разпределени суми за разноски на първоначалния взискател, както и дължими разноски в полза на ЧСИ, в т. ч. и таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ/, а остатъкът е разпределен между взискателите с вземания за издръжка /Ж. С., Н. С., М. С. и Б. С./, които са ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД спрямо вземането на взискателката М..

Съдът споделя направения от ОС извод, че неправилно ЧСИ не е включил като подлежащо на удовлетворяване вземането на първоначалния взискател Ж.а С. за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с реализирания изпълнителен способ. По изпълнителното дело е налична фактура и доказателства за извършен Б. превод в полза на процесуалния й представител в размер на 540 лева с ДДС. Доколкото в основанието за плащането е посочено, че това възнаграждение е за представителство вр. принудително изпълнение за два имота, единия от които е продадения по процесното разпределение, то следващите се разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат удовлетворени с настоящото разпределение са в размер на половината, т. е. сумата от 270 лева.

Останалите разноски в полза на Ж. С. /сумата от 75.39 лева/ са реално заплатени от нея по изпълнителното дело и същите са такива по реализирания способ.

В обжалваното разпределение подробно е посочено какво включват възложените в тежест на длъжника разноски, дължими в полза на съдебния изпълнител. Същите са в общ размер на 905.70 лева, като извършването им е потвърдено от приетото пред ОС заключение на ССЕ. С оглед на това оспорването им от страна на длъжника е неоснователно.

Определянето на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е обусловено от изводите относно размерите на подлежащите на удовлетворяване вземания по изпълнителните основания.

Съгласно посоченото в разпределението ЧСИ е приел, че към 31.10.2023 г. /датата на разпределението/ задълженията на длъжника към взискателите с привилегията по т. 5 на чл. 136 ЗЗД /задълженията за издръжка/ са: 12 854 лева към Ж. С., 21 534.85 лева на Н. С., 17 945.74 лева на М. С. и 14 356.59 лева на Б. С.. По така определените размери на вземанията на последните трима взискатели не са наведени възражения. Възраженията в жалбата на длъжника С. С. са относно изчисленията на ЧСИ по размера на задължението му за издръжка към Ж.а С., твърдейки че в полза на този взискател вземането 4 изцяло е платено.

От доказателствения материал се установяват следните релевантни по този спорен въпрос обстоятелства и изводи:

Съгласно писмо на Социална служба Сендлинг – Вестпарк, Германия, считано от 01.03.2017г. е било одобрено авансово плащане на издръжката към Ж. С., съгласно Закона за авансово плащане на издръжка. Размерът на тези плащания се определя като от нормативно установената в Германия минимална издръжка се извадят помощите за отглеждане на дете в пълен размер /л.130 от изп. д./, което, съпоставено с определените размери на издръжката по ИЛ, сочи на извод, че не покрива изцяло месечните задължения на длъжника, респ. твърдението, че тези авансови плащания съответстват на пълния размер на дължимата от него издръжка, е неоснователно.

Представени са доказателства, че длъжникът регулярно е извършвал плащания към социалната служба, както и доказателства, в т. ч. и признания от страна на взискателката, чрез процесуалния й представител, за извършените към нея авансови плащания от социалния орган в Германия.

Следователно вземането й за издръжка е било удовлетворено до размерите на извършените авансови плащания от службата.

Безспорно релевантни за определяне на размера на задължението на длъжника към 31.10.2023 г. са и постановените решения по предявени от него искове с правно основание чл. 439 ГПК. Така с решение № 1901/16.12.2021 г. по в. гр. д. № 991/2021 г. на ОС – Варна, влязло в сила на 20.03.2023 г., недопуснато до касация с определение по гр. д. № 1779/2022 г. на ВКС, е прието за установено, че вземанията за сумата от 492.54 евро – разноските по ИЛ, 746 евро - издръжката за периода 01.11.2025 г. – 29.02.2016 г., както и дължимите издръжки за периода от 01.03.2016 г. до 25.08.2018 г. в размер на 14 825.39 лева и за периода от 25.08.2018 г. до м.10.2018 г., вкл., в размер на 8 132.32 лева, са погасени чрез извършени плащания. А с решение от 21.02.2022 г. по гр. д. № 18700/2019 г. на РС – Варна, потвърдено от ОС - Варна е прието, че С. не дължи сумата 572 евро с левова равностойност от 1 118.74 лева, представляваща търсена месечна издръжка за периода от 01.03.2019 г. до 01.05.2019 г. В мотивите на решението изрично е прието, че задължението за този период е изцяло погасено, с оглед на което следва да се приеме, че за този период издръжката е била е платена в присъдения по ИЛ размер.