Решение № 1265 от 15.12.2016, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№

Град Добрич, 15.12.2016 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА секретар Г.Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3790 по описа за 2015г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Търговско дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ„ ЕАД, ЕИК *********, град С., ул. „***“ № ***, е предявило против П.М.Л. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 04.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3170 по описа на ДРС за 2015г., а именно:

- сумата от 7 122,24 лева, представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град С. , община К.п., ЖК „***“ бл. ***, вх. ***, ап. ***, аб.**** за периода месец април 2012г. – месец април 2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.05.2015г. до окончателното изплащане;

- сумата от 1253,67 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 7 122,24 лева за периода 31.05.2012г. – 22.04.2015г.

Претендират се разноски.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който е доставена енергията. П.М.Л., в качеството и на собственик на апартамент № 25, находящ се в град С., община К. п., жк „***", бл. **, вх. ***, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в град София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕР на основание чл.

106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в град София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ- 001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ - одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1; раздел VII от ОУ от 2005г., чл. 32, ал. 1; раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002г. / е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

С приетите Общи условия с Решение

№ ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. са регламентирани освен правата и съответните задълженията на битовите клиенти - съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача. Предвид цитираната разпоредба, „Топлофикация София” ЕАД за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци, касаещи процесния период/ в присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб - страница на „Топлофикация

София” ЕАД на посочен адрес. Ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 135892, е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м. 04.2012г. до м. 04.2014г. „Топлофикация София” ЕАД е изпратила покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответницата не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, на 29.10.2008г., сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал.

1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които ищецът прилага като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

На 19.05.2015г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.

№ 3029603 срещу П.М.Л. за сумата 8375,91 лева, от които 7122,24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 04.2012 г. - м. 04.2014г., и 1253,67 лева - законна лихва за забава от 31.05.2012г. до 22.04.2015г., както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на 30.09.2015г., на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Ответницата оспорва исковете по основание. Противопоставя възражението, че между нея и ищцовото предприятие не съществуват облигационни отношения, задължаващи я да заплаща нещо, за което нито е била уведомена по надлежния ред, нито е имала възможност да оспори или да приеме. Вярно е, че по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в страда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиента на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В тази връзка уважаването на предявения иск по отношение на главницата предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: между страните през процесния период да е съществувало валидно облигационно отношение с предмет - доставка на топлинна енергия, ищцовото дружество да е изпълнило поетите задължения по това правоотношение и ответникът да не е заплатил предоставените му услуги от ищцовото дружество през процесния период. Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД не е представил доказателства, че през процесния отчетен период от м.04.2012г. до м.04.2014г. страните са били обвързани от валидно облигационно отношение с предмет - доставка на топлинна енергия. От приложените доказателства не може да се приеме, че през този период между страните е налице договор, сключен при общи условия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиента на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищцовото предприятие обаче не е представило доказателства за публикуване на одобрените общи условия в един местен и в един централен всекидневник. Правната характеристика на „общеизвестен факт" по смисъла на чл.155 от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните ежедневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в „Държавен вестник“/, не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса. Тъй като до момента това не е сторено, само на това основание претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Ответницата оспорва исковете и по размер. Изтъква, че не са налице доказателства за това, че дължи исковата сума за главница за посочения в исковата молба период. Видно от приложеното към отговора на исковата молба извлечение от официалната страница на дружеството, ответницата има неплатени задължения за период преди и следващ този, посочен в исковата молба. Няма данни за процесния период тя да дължи някакви суми на ищеца, поради което твърдяното в тази връзка в исковата молба не отговаря на действителното правно положение. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва представеното към исковата молба извлечение от сметки за начислена топлинна енергия като документ с невярно съдържание относно вписаните в него данни за доставено количество топлинна енергия за процесния период, респ. - за посочените в тях дължими суми. Отразените и твърдяни за доставени количества топлинна енергия за този период са неверии, а като резултат не са верни и изчислените на тази база парични суми. Тоест - паричното задължение, което ищцовото предприятие твърди, че се дължи от ответницата, не отговаря на действителното правно положение. Извлечението по сметка представлява частно-правен документ, изготвен от ищцовото дружество, поради което не може да се третира като годно доказателство, тъй като съдържа изгодни за ищцовата страна обстоятелства, с оглед правилото, че „писаното не доказва нищо в полза на този, който го е писал". Освен това е неподписан от абоната документ и не може да се ползва срещу последния и предвид правната му характеристика на частен документ, не може самостоятелно да обоснова твърдените от ищеца права.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/316f1ed4-697c-4494-9642-7980f670074e