Решение № 4964 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100506299 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение рег.№6849 от 16.04.2025г., постановено по гр.дело №67119/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, са отхвърлени предявените от К. Г. Ц., с ЕГН **********, против "********" АД, с ЕИК 206155179, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед №ЧР-111 от 09.09.2024г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – "Началник, складово стопанство - Гориво-смазочни материали", както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 17996.1 0 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода от 09.09.2024г. до 09.03.2025г.. С решението е осъден К. Г. Ц., с ЕГН **********, да заплати на "********" АД, с ЕИК 206155179, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 250.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - К. Г. Ц., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Г., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение рег.№6849 от 16.04.2025г., постановено по гр.дело №67119/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно 1 наказание "уволнение", наложено със заповед №ЧР-111 от 09.09.2024г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "Началник, складово стопанство - Горивосмазочни материали /ГСМ/", както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 17996.10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода от 09.09.2024г. до 09.03.2025г., както и са възложени в тежест на ищеца да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 250.00 лв.. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на ищеца, както и всички събрани доказателства, поради което неправилно е приел, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства са изводите на първостепенния съд, че ответникът- работодател е доказал, че описаните в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина са извършени от ищеца, наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е обосновано с оглед тежестта на извършените нарушения, както и че работодателят е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Излага се, че неправилно първостепенният съд е кредитирал само показанията на свидетеля - Г.К.Д., служител на ответното дружество, който е заинтересован от изхода на спора, като същевременно превратно е тълкувал показанията на свидетеля - М.П.С., служител на ответното дружество, като е приел, че от тях се установява по категоричен начин факт, че ищецът е дал разпореждане за зареждане на авиационно гориво в туби, с което е нарушил трудовата дисциплина, в който смисъл са твърдения на работодателя, изложени в оспорената заповед. На следващо място се излага още, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установено, че наличното количество гориво с оглед осигуряване на нормалното функциониране на складовото стопанство за периода 26.06.2024г. – 01.07.2024г. не е било достатъчно, като обоснованият извод на съда е въз основа на свидетелските показания на свидетеля - Г.К.Д.. Твърди се, че от показанията на този свидетел не се установяват фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта за уволнение. Сочи се още, че първостепенният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и не е оценил тяхната доказателствена стойност, както и не са обсъдени доводите на ищеца, че в складовото стопанство на предприятието е било налично достатъчно количество гориво, с което се е обезпечавало осъществяване дейността му за процесния период. В тази връзка се излага, че при наличие на достатъчно гориво в резервоарите на складовото стопанство на ответното дружество не е било необходимо да се използва горивото от Държавния резерв, както неправомерно са сторили други служителите на ответника. Навеждат се още аргументи, че извършените впоследствие незаконосъобразни действия и дадени нареждания по отварянето на резервоар №4 и ползването на горивото от Държавния резерв от други служители на ответника (при условие, че е имало достатъчно гориво в другите резервоари) не може да бъде вменено във вина на ищеца, както ответникът е сторил с атакуваната заповед за уволнение. Релевирани са още съображения, че първостепенният съд не е взел предвид обстоятелството, че по силата на договор за съхранение на военновременни запаси №ДЦ-7/10.02.2009г., сключен между Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и "Летище София" ЕАД, последното е поело задължение да съхранява материали, собственост на Държавна 2 агенция "Държавен резерви военновременни запаси", както и че ищецът има сключен трудов договор с "Летище София" ЕАД, по силата на който е заемал длъжността "Контрольор, Съхранение стоково-материални ценности- държавни резерви и военновременни запаси" и основно негово трудово задължение се отнася до съхранението на държавни резерви и военновременни запаси и по-конкретно на авиационното гориво JET А - 1 в Резервоар №4, част от Складовото стопанство на Дирекция "Транспорт и ГСМ", което е собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". В тази връзка се поддържа, че при констатиране от страна на ищеца, че е налице неправомерно ползване на гориво от държавния резерв, т.е. без наличие на съответните разрешения – каквито действия е установил, че са били извършени от служител на ответника И.О., изпълнявал длъжността Ръководител сектор 2 "Зареждане на въздухоплавателни средства" през нощта на 27 срещу 28 юни 2024г., по силата на сключения трудов договор е бил длъжен да уведоми ръководството на "Летище София" ЕАД, което е и сторил. В тази връзка участието му в комисията на 01.07.2024г., която е извършвала проверка за използваните материали от държавния резерв е като служител на "Летище София" ЕАД, в изпълнение на трудовите му задължения към последния. При тези съображения се поддържа, че при доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че ищецът е извършил описаните в оспорената заповед нарушения, за които му е наложено найтежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". На следващо място се поддържа още, че първостепенният съд не е обсъдил наведения довод относно наличието на противоречие между изложените факти и обстоятелства в заповедта за уволнение и посочената правна норма - като правно основание за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е посочил чл.190, ал.1, т.7 от КТ, но в заповедта са изложени твърдения, че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, което според КТ представлява нарушение по чл.190, ал.1. т.4 от КТ. Твърди се още, че при издаването на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" работодателят не е взел предвид и не е обсъдил посочените в чл.189, ал.1 от КТ, обстоятелства, което е било него задължение. По тези съображения се поддържа, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и крайният извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните по делото доказателства и противоречи на материалния закон. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение рег.№6849 от 16.04.2025г., постановено по гр.дело №67119/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "********" АД, с ЕИК 206155179, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от легитимирано лице, като работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", изискани са били писмени обяснения от ищеца, но същият не се е възползвал от тази предоставена възможност, който факт се установява от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин 3 извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в оспорената заповед за уволнение, поради което правилно работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Излага се, че правилно първоинстанционният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че обжалваната заповед за уволнение е мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи се още, че правилно решаващият състав на СРС е приел, че наложеното със заповедта наказание "уволнение" е съобразено и с критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от К. Г. Ц., с ЕГН **********, срещу "********" АД, с ЕИК 206155179, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед №ЧР-111 от 09.09.2024г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – "Началник, складово стопанство - Горивосмазочни материали", и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 17996.10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода от 09.09.2024г. до 09.03.2025г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

На първо място следва да се посочи, че ответното дружество - "********" АД е бил работодател на ищеца, като това обстоятелство се установява от Заповед №3413/24.06.2021г., според която по силата на Концесионен договор от 22.07.2020г. и съгласно чл.123а КТ всички служители на "Летище София" ЕАД, ЕИК 121023551, стават служители на ответното дружество, считано от 20.04.2021г..