Определение № 2752 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2752 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104430 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. А., против решение № 3901 от 28.06.2024 г. по гр. дело № 344/2023 г. по описа на СГС, поправено с решение по чл. 247 ГПК, с което е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 344, ал. 1 ГПК за допускане на съдебна делба на недвижи имот.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Аргументира касационните основания с необсъждане на всички доводи и събрани доказателства, което е довело до нарушаване на закона и необоснованост на извода относно възражението й за придобивна давност с прилагане на чл. 82 ЗС поради настъпило правоприемство. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на допълнителните основания, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, при формулиране на следните правни въпроси:

1. В производството по реда на чл. 258 и сл. ГПК съдът обвързан ли е наведените от страните претенции и по конкретно от предявената претенция по чл. 82 ЗС;

2. Може ли съдът при присъединено владение по чл. 82 ЗС в хипотеза, когато ползващият се от придобивна давност е добросъвестен владелец и упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот от 2001 г. до момента;

3. При наведени възражения за установяване на фактическа власт върху недвижимия имот и присъединено владение на наследодателя по чл. 82 ЗС следва ли да се допусне до разпит 1 повече от един свидетел с оглед принципа „Един свидетел не е свидетел“ и включването в предмета на доказване на фактическата власт върху недвижимия имот и предаването на права от праводателя;

4. Недопускането на доказателства относно предявената претенция представлява ли нарушение на законоустановените и гарантирани принципи в гражданскопроцесуалния закон;

5. Извършването на фактически действия спрямо недвижимия имот, които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки, съседски и други лични отношения, представляват ли упражняване на фактическа власт като елемент от владението.

Поддържа несъответствие на дадените във въззивното решение разрешения по тези въпроси с ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 483 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 558/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 184 от 03.08.2011 г. по гр. дело № 1051/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. дело № 2246/2008 г. на ВКС, I г.о., и решение № 178 от 09.04.2014 г. по гр. дело № 7749/2013 г. на ВКС, I г.о.

Ответниците по касационната жалба – ответника К. И. Л. и третото лице помагач Б. Й. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор, в който излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в жалбата касационни основания.

Ответникът К. И. Л. претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството е по делба във фазата по допускане.

За да потвърди първоинстанционното решение за допускане до съдебна делба на съсобствен по наследяване недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в [населено място], [жк], блок *, вх. *, ет. *, и с идентификатор ***** по КККР, заедно с прилежащите към него избено помещение и идеални части от общите части на сградата, при дялове от по 1/2 идеална част за всеки от съделителите К. Л. и Л. А., въззивният съд е приел за установено, че наследодателят Г. Н. А. е починал на 04.12.2016 г. и е оставил за наследници по закон съпруга Л. А. и по право на заместване низходящите (синове) на починалата преди наследодателя сестра Д. Н. Л. – К. И. Л., и Н. И. Л. (първите двама съделители в производство). Установено е от въззивния съд, че наследникът Н. И. Л. е починал на 28.12.2017 г., като е оставил за свои законни наследници К. И. Л. – брат, и В. И. Л. еднокръвен брат. Последният се е отказал от наследството на своя брат Н. И. Л. с вписано на 30.04.2017 г. заявление в особена книга на районния съд.

Посочено е за установено, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11 от 2

19.05.2021 г. съделителят К. Л. е дарил на Б. Г. 10 % от собствената си 1/2 идеална част от процесния апартамент, а с нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № * от 21.05.2021 г. в полза на Д. П. е учредил пожизнено вещно право на ползване върху собствените му 90 % от 1/2 идеална част от същия имот и е продал на съсобственика му Б. Г. останалите 90 % от тази 1/2 идеална част от имота.

При така приетите за установени факти, въззивният съд е изложил съображения, че в делбеното производство е осигурено участие на всички лица, които се легитимират като съсобственици на процесния имот - задължителни другари по иска за делба, и на приобретателя на прехвърлената в течение на производството спорна част от собствеността на имота от съделителя К. Л.. Собствеността на процесния имот е приета за лична собственост по чл. 22, ал. 1 СК на наследодателя Г. А., тъй като е придобита от него въз основа на договор за покупко-продажба от 20.08.1985 г. преди сключване на брака му на 28.09.2013 г. със съделителя Л. А., с която се е намирал във фактическо съжителство от 2001 г. (според заявеното в показанията на разпитания пред първоинстанционния съд св. С. Н.).

Посочено е, че със смъртта на наследодателя Г. А., починал на 14.12.2016 г., и откриване на наследството преди навършване на десет години от сключване на брака, съделителят Л. А., като негова преживяла съпруга, на основание чл. 9, ал. 2 ЗН е получила половината от собствеността на имота и го е наследила заедно с низходящия наследник на неговата сестра Д. Л. – съделителя К. Л., поради извършения от В. Л. отказ от наследство. Така е изведен извод, че съсобствеността върху имота произтича от наследяване и участници в нея при равни квоти са съделителите Л. А. - преживяла съпруга, и К. Л. - племенник на починалия наследодател.

Прието е за неоснователно възражението на съделителя Л. А. (сега касатор) за придобиване на процесния имот в нейна изключителна собственост въз основа на осъществявано от 2001 г. давностно владение. Изложени са мотиви, че осъществяваното от съделителя фактическо съжителство с наследодателя Г. А. в процесното жилище, за което свидетелства разпитаният в делбеното производство свидетел, не установява упражняване на фактическа власт от нея върху делбения имот с намерение за своене в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Такова владение на делбения имот е прието, че не се установява и за след смъртта на наследодателя на 14.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба за делба - 27.01.2020 г., а и при възникването на съсобствеността по наследяване презумпцията по чл.69 ЗС е оборена.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора основания за допускането му до касационно обжалване не се обосновават.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси относно характера на осъществяваните от съделителя Л. А. фактически действия върху делбения имот през време на фактическото й съпружеско съжителство с наследодателя и възможността за присъединяване на осъществяваното от последния владение към нейното са включени в предмета на спора чрез наведените защитни възражения по иска за делба, поради което те осъществяват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За тях обаче не са налице поддържаните от касатора допълнителни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Липсва противоречие на дадените от въззивния съд разрешения с трайно установената практика на ВКС (ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 136 от 16.06.2014 г. по гр. дело № 436/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. дело № 1840/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 977/2016 г. на ВКС, II г.о., и други) относно характера на фактическите действия върху имота при осъществяваното им от страната със съгласието на неговия собственик през време на съпружеското им съжителство, които именно въззивният съд е приел като изключващи твърденията на съделителя Л. А. за упражняване на фактическа власт и намерение за своене на делбения имот, на което тя се е позовала изрично чрез възражение в делбеното производство и което е разгледано от решаващия съд като своевременно наведено правоизключващо съсобствеността възражение - тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 и 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според приетото в посочената практика лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за неговото ползване, в резултат на съвместно съпружеско (брачно или извънбрачно) съжителство, упражнява само т. нар. „търпими действия“ върху имота, а не е негов владелец. Затова установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му въз основа на давностно владение, независимо колко време е продължило владението. В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, само ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си. Съобразявайки именно наличието на осъществявани от съделителя Л. А. позволени от собственика и наследодател Г. А. действия върху делбения имот, осъществявани и по време на брака им, през който и по арг. от чл. 84 ЗС във вр. с чл.

115, б. „в“ ЗЗД давност не тече, въззивният съд е приел за неосъществен регламентирания в чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав на придобивната давност, като така даденото от него разрешение изцяло хармонизира на приетото в установената съдебна практика.

Не е налице противоречие и с посочената от касатора практика по приложението на чл. 82 4

ЗС. В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено притежание на процесния имот в изключителна собственост от наследодателя Г. А. поради придобиването му преди брака със съделителя Л. А., респ. за осъществявано от него владение върху същия имот до смъртта му именно като правомощие и част от съдържанието на правото му на собственост, а не като фактическо състояние по чл. 68, ал. 1 ЗС, при което е приложим чл. 82 ЗС за присъединяване на владението. Приемството при притежанието на правото на собственост, каквото е прието в обжалваното решение по наследяване от Г. А., е обосновало извод за възникналата съсобственост и допускането на делбата на имота, респ. е изключило приложимостта на чл. 82 ЗС, макар и да не е изрично посочено в мотивите на обжалваното решение (последното и поради противоречиво наведените от съделителя Л. А. доводи за обосноваване на възражението й за придобиване на собствеността на имота въз основа на давностно владение).