Акт от 14.10.2022, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260080

Гр.Елхово, 14.10.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Доротея ЯНКОВА при секретаря Т.В , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 348 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез процесуални пълномощници адвокат В.Ц. и адвокат В.Б.,*** в исковата си молба и направеното по нея уточнение, против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София излага, че в периода 01.06.2018г. до 31.12.2019г. е полагала труд на длъжност „младши инспектор“ - старши полицай в ГКПП - гр.Малко Търново при

Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново при РДГП - Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Твърди се, че в изпълнение на длъжността е полагала труд на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагала нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като отработеното време се е изчислявало сумарно.

През периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2019 г. е полагала и извънреден труд, който не й е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател, поради което претендира сума в размер на 1000.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че ответникът й дължи и сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период, начислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на подаване на исковата молба, поради което претендира същият да и заплати и сумата 100.00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на подаване на исковата молба.

Претендира се и присъждане на направени съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищцата часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на ищцата предявените искове се поддържат, като се излагат подробни доводи за тяхната основателност. Досежно размерът им, в хода на производството, в открито съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 от ГПК по искане на процесуалният представител на ищцата е допуснато изменение на предявените искови претенции както следва: по отношение на главния иск, предявен с исковата молба за сумата 1000 лева представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, да се счита предявен за сумата 967.75 лева,. ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, а по отношение на акцесорния иск за лихви с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – предявен за сумата от 100.00 лева, да се счита предявен за сумата от 105.19 лева.

В писмени бележки, представени по делото ответникът чрез процесуалният си представител– юрисконсулт Т., оспорва предявените искове по основание и размер и желае отхвърлянето им. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период– 01.06.2018г. до 31.12.2019г. ищецът И.Л.Т. е била със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемала длъжността мл.инспектор /ст.полицай в ГКПП - гр.Малко Търново при РД „Гранична полиция" на МВР в гр.Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр.

София. Предвид на това ищецата и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищцата е полагала труд на 12- часови смени, т.е. и през нощта /от 22.00 часа до 06.00 часа/, а отработеното време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 01.06.2018 година до 31.12.2019 година ищцата е полагала труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 850 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението.

От посочената в табл.6 крайна сума 884 се извади положения през м. май 2018 година нощен труд, който не е предмет на исковата претенция/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищцата нощен труд от общо 850 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 971,55 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението. От посочената в табл.7 крайна сума 1010.41 се извадиха сумата 38,86 - приравнения нощен труд в дневен за м. май 2018 година, който не е предмет на исковата претенция/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 121.55 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищцата.

След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2019г. възлиза на сумата от 967.75 лева, изчислена съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР. Тъй като исковата претенция не включва м. май 2018 година, от общата сума от 967,75 лв. съдът извади извънредния труд за м. май 2018 година, разликата 938,62 лв. представлява допълнителното възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд за процесния период от 01.06.2018г. до 31.12.2019г.

Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до 12.06.2020 година /датата на която делото е постъпило в РС – Елхово / възлиза на общата сума от 105.19 лева, съгласно заключението на експерта. Видно от материалите по делото исковата молба е депозирана пред РС – Малко Търново на 05.02.2020 година, и е изпратена по подсъдност на РС

– Елхово на 12.06.2020 година, т.е. датата на постъпване на исковата молба в съда е 05.02.2020 година и законната лихва е следвало да бъде изчислена от вещото лице до тази дата, а не до

12.06.2020 година. Поради неправилно изчисляване на законната лихва до 12.06.2020 година съдът не приема заключението на вещото лице в частта относно размера на законната лихва и изчисли същата с калкулатор за законна лихва на НАП публикуван на уебсайта на НАП. Законната лихва за периода от 31.07.2018г. до 05.02.2020г. изчислена от съда върху дължимите суми за главница за процесния период от

01.06.2018г. до 31.12.2019г., съобразно момента на настъпване на забава на главното вземане по тримесечни отчетни периоди възлиза на сумата на 66,30лв.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата и заявеното и допуснато от съда изменение на същата, съдът квалифицира предявените от ищцата в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016г./ за заплащане на сумата от 967.75 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 105.19 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 05.02.2020г.

Предявените искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.