Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 230 от 11.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 465/2022
Вид
Протокол № 230
Подписан
11.11.2022
В сила
11.11.2022
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Стоян Атанасов Германов

Цитирани разпоредби

  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 230 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова и прокурора И. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500465 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:12 часа се явиха:

Жалбоподател Б. И. П., редовно призован не изпраща представител.

Жалбоподател П. РБ, редовно призовани, представлява се от прокурор И. П..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Постъпило е становище вх. № 8763/10.11.2022 г. от въззиваемия П., с което взима становище по хода на производството и същината на спора.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Постъпила е въззивна жалба вх. № 21143/10.08.2022 г. от П. РБ против решение № 1109/27.04.2022 г. , постановено по г. д. № 3302/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която П. е осъдена да заплати на Б. И. П. ЕГН ********** от с. Ж., Община М., област П., сумата от 1 800.00 лева, 1 представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с постановление от 13.06.2017 г. на прокурор при РП - Пловдив по ДП № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г., а впоследствие и от задържането му за времето от 15.06.2017 г. до 22.06.2017 г. по мярка за неотклонение, взета по искане на РП - Пловдив с определение постановено от РС - Пловдив по чнд № 3763 по описа на РС Пловдив, XI н. с. за 2017 г., отменено поради липса на основание с определение, постановено от ОС - Пловдив на 22.06.2017 г. по внчд № 1184/2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение, в съответната част и да отхвърли иска или да намали размера на обезщетението. С нея не са направени доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор вх. № 23836/16.09.2022 г. от Б. И. П. ЕГН **********. С него не са направени доказателствени искания.

Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 21191/10.08.2022 г. от Б. И. П.

ЕГН ********** против решение № 1109/27.04.2022 г. , постановено по г. д.

№ 3302/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. за осъждане на П. да заплати сумата над присъдения размер от 1 800.00 лева до пълния предявен размер от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с постановление от 13.06.2017 г. на прокурор при РП - Пловдив по ДП № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г., а впоследствие и от задържането му за времето от 15.06.2017 г. до 22.06.2017 г. по мярка за неотклонение, взета по искане на РП - Пловдив с определение постановено от РС - Пловдив по чнд № 3763 по описа на РС Пловдив, XI н. с. за 2017 г., отменено поради липса на основание с определение, постановено от ОС - Пловдив на 22.06.2017 г. по внчд № 1184/2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното й изплащане. С нея не са направени доказателствени искания.

По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.

Прокурорът: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.

Поддържам жалбата на П..

2

Нямам доказателствени искания.

Във вече докладваното становище на въззивника заявява, че поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на другата страна, няма да сочи доказателства. Представен е списък на разноските.

Прокурорът: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на О П Пловдив. Действително незаконосъобразно е определено обезщетението от 1800 лева. Очевидно ОС не е съобразил особеностите на общественоикономическата обстановка в страната, което е важен фактор при определяне на обезщетението. Видно от Постановление на МС 375/28.12.2015 г., размерът на МРЗ е 420 лева към момента на задържане на лицето. Тоест, определеното обезщетение отговаря на над четири МРЗ за страната. Тоест за месец сумата е от около 5 400 лева, ако се отчете дори само този критерий.

Така че очевидно обезщетението е завишено и не отговаря на изискванията за обезвреда, а напротив – налице е неоснователно обогатяване за същото лице..

Съдът когато е преценявал обстоятелствата по делото е счел, че нормата на чл. 64, ал. 2 от НПК е обявена за противоконституционна такова съдът да не отчита. Съдът е отчел това обстоятелство, но вероятно се е съобразил от Апис и там така е структурирано това изменение, че човек може да се заблуди, че е отменена цялата норма.

Налице е и друго обстоятелство, което считам, че е необходимо да обсъдите при вземане на решението си, че е завишен размера обстоятелството, че това задържане е отчетено при постановяване на присъдата и във всички случаи то ще бъде отчетено както по това нак. производство, ако лицето бъде оправдано, във всяко друго наказателно производство съобразно правилата на НК. Отделен е въпросът, че мярката е 3 била законосъобразна. Окръжният съд само с едно изречение е приел мярката за незаконосъобразна, а целта на мярката за неотклонение е лицето да не се укрие и да не извърши престъпление. Мотиви да извърши престъпление са били налице и доводите на съда, че нямало как П. с второ обвинение да поиска мярка за неотклонение противоречи на конституционните правомощия на П.. В тази връзка считам, че няма пречка да се позовете и да отчетете това обстоятелство в полза на П. и да намалите този размер на обезщетение.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 12.12.2022 г.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието се закри в 11,20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4