Решение № 191 от 14.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17023/2024
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 14.01.2025
- Състав
- КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110217023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Д., чрез адв. А. М. от САК против наказателно постановление (НП) № 24-4332-005986/21.03.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с материалната и процесуалната законосъобразност на акта. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка се посочва, че липсва съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане. Твърди се и липса на преки и косвени фактически данни, които да обосноват еднозначен извод, че жалбоподателят съзнателно е предприел маневра, с която да изгуби управлението над превозното средство. По отношение на материалната незаконосъобразност на НП, се навежда твърдение, че за съставомерността на деянието по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП е необходимо да се установи, че поднасянето на автомобила е причинено от умишлени и целенасочени действия на водача, а не поради непредпазливост. Твърди се още, че действията на жалбоподателя не са били умишлени, а са били предизвикани от мократа пътна настилка.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се, заедно с процесуалния си представител – адв. М.. В хода на съдебните прения, 1 същият заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. Представлява се от юрк. Пашунов. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление с аргумент, че същото е законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:
На 13.03.2024 г., около 01.59 часа, в гр. София, М. Д. Д., управлявал предоставения му за ползване от Д. Б. Д., лек автомобил М.а "*****", модел "*******", с рег. № ********, по бул. "Панчо Владигеров" с посока на движение от бул. "Царица Йоана" към ул. "Добринова скала" като при кръстовището с ул. "Проф. А. Станишев", при маневра „завИ.е наляво“ водачът умишлено форсирал двигателя и рязко повишил оборотите му, в резултат на което задната част на лекия автомобил поднасяла, като неколкократно изменяла посоката си на движение - наляво и надясно, като създал непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашил живота и здравето на пешеходците.
Действията на водача били възприети непосредствено от свидетеля Н. Г.
Х. и колегата му С.Д.С. – полицейски служители в 09 РУ-СДВР. Свидетелят Х., възприел лично извършеното нарушение и съставил АУАН, сер. GA № 1251458 от 13.03.2024 г. на нарушителя. Водачът се запознал с така изготвения АУАН и го подписал без възражения. Такива не постъпили и в преклузивния срок по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт, началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" - СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 244332-005986/21.03.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Н а 04.11.2024 г. на жалбоподателя бил връчен препис от наказателното постановление. На 18.11.2024 г. била депозирана жалба срещу така издаденото постановление.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н. Х., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Х., който е актосъставител. Съдът им даде вяра като последователни, житейски логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В заявеното пред съда свидетеля потвърди, че е бил на местопроизшествието и лично е възприел 2 извършеното нарушение. От показанията му се установява, че на място е присъствал и друг негов колега, койт о е възприели действията на жалбоподателя. Полицейският служител пресъздава пред съда възприятията си по един логичен и последователен начин, достатъчно подробно и ясно.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.11.2024 г., а жалбата е депозирана на 18.11.2024 г., от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица, съгласно приложените заповеди за компетентност.
На следващо място, в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл.
34 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за 3 достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Правилно са посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушенията следва, че в случая има пълно припокрИ.е помежду им.
Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни признаци.
Правната квалификация отговаря на описанието на деянието. Нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая жалбоподателят не е използвал пътя по неговото предназначение за превоз, тъй като управлявайки автомобила, умишлено г о е изваждал от контрол и неговата задна част е поднасяла наляво и надясно няколко пъти, като е извършвал резки рисковани маневри, като подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, с което е превъртал колелата на автомобила, в резултат на което го е извеждал от контрол. Пътят, на който е извършено деянието не е бил предназначен за подобни действия, а е бил отворен за обществено ползване - за превоз на хора и товари. С обективираното поведение, жалб. Д. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, за което е била ангажирана неговата административна отговорност.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че извършва горепосочените действия по път, който не е бил предназначен за това, а е бил отворен за обществено ползване, чието предназначение е било за превоз на хора и товари. Жалбоподателят е извършил действията си целенасочено .
Административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба, в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, доколкото двете кумулативни наказания са определени в абсолютен размер от законодателя, поради което за съда не съществува правна възможност да измени наказателното постановление в санкционната му част.
Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше приложение, нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичната степен на обществена опасност, която обичайно 4 разкриват други нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност се повишава и от обстоятелството, че с поведението си, жалбоподателят Д. е създал опасност за останалите участници в движението. Съдът намира, че подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в неговата цялост като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството, право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 , ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАННq Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-005986/ 21.03.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14 - дневен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Разпечатката съдържа 45 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/316abebe-efbd-4139-9f19-a88cdb601297