Решение № 2663 от 06.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505885 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5885/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г. Д. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20017048 от 25.02.2022 г постановено по гр.д.№20801/20 г на СРС , 39 състав , в частта , с която въззивниците са осъдени на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 9341,97 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и допълнително споразумение от 14.12.2018 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 105,41 лева санкционираща лихва за периода 01.09.2019 г – 20.05.2020 г ; и 32,83 лева законна лихва за периода 21.05.2020 г – 28.05.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е изискал споразумение между ответниците и Б.та от началото на 2021 г . Според представените банкови извлечения са били платени 10 % от задълженията в началото на 2021 г , а след това е следвало да се заплащат /разсрочени/ месечни вноски по 400 лева . В този смисъл е заявление на А. Р. до Б.та от 17.02.2021 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е сключено споразумение между страните по делото и СРС не е допуснал процесуални 1 нарушения . В тежест на ответниците е да докажат , че има такова споразумение , но те не са представили доказателства . Искането /заявление/ на А. Р. до Б.та ,както и извършените плащания , не са равнозначни на подписано споразумение . Със ССЕ задълженията на ответниците са доказани по размер .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.03.2022 г и е обжалвано в срок на 28.03.2022 г / по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд дава служебно правната квалификация на иска .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че между страните са подписани договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и допълнително споразумение от 14.12.2018 г. Е. Р. и Г. С. са поръчители по кредита според договор за поръчителство от 19.08.2013 г .

С покана-уведомление от 29.07.2019 г задължеинята по кредита са обявени за предсрочно изискуеми , като според констативен протокол на ЧСИ Стоян Якимов уведомлението е връчено на ответника Р. по чл.47 ГПК на 07.10.2019 г .

Със заявление от 17.02.2021 г Р. е поискал сключване на извънсъдебно споразумение като плаща по 400 лева на 15.то число от месеца .

Според изслушаната пред СРС ССЕ ответникът Р. има забавени вноски считано от 29.05.2020 г , които до 20.01.2022 г са нараснали на 29 броя вноски . След датата на предсрочната изискуемост има плащания от ответника Р. на 5548,50 лева .

Според СРС страните са уговорили променлив писмен процент с първоначален размер от 14,95 % , но с допълнителното споразумение от 14.12.2018 г лихвата е била намалена на 11,95 % и повече не е променяна . Следователно липсват нарушения на ЗПК и ЗЗП по отношение на начисляването на лихви .

Според СРС предсрочната изискуемост е настъпила на 07.10.2019 г , поради което само до тази дата се дължи възнаградителна лихва . Санкциониращата лихва по т.18.1. от ОУ е в размер на 10 % годишна лихва върху незаплатената главница от вноската , като същата е в размер на 105,41 лева . Дължи се и законна лихва в размер на 32,83 лева .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като мотивите на СРС се споделят 2 напълно и от настоящия съд .

Не са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по отношение на искането по чл.190 ГПК на ответниците А. Р. и Е. Р. да бъде задължен ищеца да представи „споразумение от началото на 2021 г „ . Както законосъобразно е констатирал СРС в о.с.з на 31.01.2022 г , ответниците А. Р. и Е. Р. не са представили доказателства , че такова споразумение действително е било подписано . Индиция , че споразумение не е било подписано е фактът , че А. Р. и Е. Р. не разполагат с екземпляр на споразумението , нито могат да посочат на коя точна дата е подписано . Ищецът отрича съществуването на споразумението , като е представил другите документи по кредита , с които разполага .

Само от безспорния факт , че са извършени плащания от ответника Р. по процесния кредит не може да се счете за доказано , че е подписано и ищецът разполага със „споразумение от началото на 2021 г „ , , но не желае да го представи . Както е посочено в решение №119 от 04.03.2020 г по т.д. № 2734/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС за да може съдът да задължи насрещната страна да представи документа , необходимо е страната, която иска да се ползва от него не само да обясни значението му за спора, но и да го индивидуализира, както и да наведе оправдани съображения, които при необходимост да са подкрепени и със съответни доказателства, че такъв документ е бил създаден и той се намира у насрещната страна.

В случая ответниците имат задължения към ищеца , а ищецът е в правото си да приеме плащания , без това да означава , че приема с конклудентни действия предложението на Р. за ново разсрочване на дълга , съответно , че се отказва от настъпилата предсрочна изискуемост .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна – по 50 лева юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20017048 от 25.02.2022 г постановено по гр.д.№20801/20 г на СРС , 39 състав , в частта , с която А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г.

Д. С. ЕГН ********** от гр.София са осъдени на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 9341,97 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и допълнително споразумение от 14.12.2018 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 105,41 лева санкционираща лихва за периода 01.09.2019 г – 20.05.2020 г ; и 32,83 лева законна лихва за периода 21.05.2020 г – 28.05.2020 г; както и в частта , в която всеки от А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г.

Д. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД по 1/3 /една трета/ от сумата от 1410,35 лева разноски пред СРС .

3

ОСЪЖДА всеки от А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г. Д. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от връчване на страните , само в частта по иска за главница от 9341,97 лева . В останалата част /по другите искове/ решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4