Решение № 328 от 30.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. гр. Хасково, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101993 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“ против Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено съществуването на вземания по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 16568152 от ***, сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България (чиито правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***., ведно с Приложение № 1а, за следните суми: сумата от 4710,95 лева – главница, сумата 2923,18 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г.; сумата 1584,49 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 21.03.2021г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване н а заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г. между „БНП Пар иба Пърсънъл Файненс 1

С.Л., клон България", ЕИК 204915054, като кредитор /кредитодател/, чийто правоприемник е "ЮРОБАНК БЪЛГAPИЯ" АД, ЕИК 000694749/ и ответника Т. Г. Х., като кредотополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** /Договора за кредит/ въз основа, на който възникнало облигационно правоотношение.

По силата на Договора за кредит кредиторът предоставил на ответника, като кредотополучател паричен заем в размер на 5000,00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26,38 % и ГПР - 32,11%.

Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кред итополучателят дължал „такса ангажимент“, срещу което кредиторът б и л сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл.2 от Договора, таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал съответната сума от общия размер на кредита.

По повод сключена застраховка „Застраховка за плащанията", която твърди, че не била задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана от ответника - кредотополучател, страните по договора уговорили, че за удобство на задълженото лице, застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на засграхователя. С подписване на Договора за кредит, кредитополучателят дал своето изрично съгласие за начина, по койт о б и л и разпределени сумите от отпуснатия потребителски кредит.

Съгласно чл. 3 от Договора за кре дит, предоставянето на посочената в член 2 от него сума по описания начин, съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създавало задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска" и брой - в поле „Брой погасителни вноски". Посочени били допусканията, взети предвид при изчисляване па ГПР, относими към конкретния кредитен продукт началната дата за изчисляване на ГПР била датата подписване на договора, като се приемало, че годината има 365 дн и, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити било посочено допълнително как е изчислен ГПР. Уточнено било, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет.

2

На ***г. кредиторът превел по посочена от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4825,00 лева (получена като от общия размер на отпуснатия креди т - 5000,00 лева е извадена сумата за дължимата „такса ангажимент" в размер на 175,00 лева), с което кредиторът изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на уговорения кредит.

Съгласно условията на договора, кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок б и л и посочени в погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от Договора за кредит. /60 месечни вноски в размер на 180,37 лева всяка).

Твърди се, че ответникът заплатил общо 11 погасителни вноски - всяка в размер на 180,37 лева на следните дати: ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., след което преустановил плащанията.

Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска настъпил на *** г. и считано от следващия де н – ***г. длъжникът изпаднал в забава.

Сочи, че в този случай съгласно чл. 86 ЗЗД се дълж и обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на законната лихва. С оглед на това ищецът претендира лихва за забава, но само за част от периода, в който кредитът е в просрочие, а именно от *** г. до ***г.

Въпреки изпадането на длъжника в забава на ***г., не била обявена предсрочна изскуемост. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на *** г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата,която била дължима ведно със законната лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД , считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва. Дължа л а се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

На *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България" , в качеството на цедент и ищецът „Фронтекс Интернернешънъл" ЕАД, в качеството на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а от *** г. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит ставал ищецът.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цеде нтът упълномощил цесионера - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми ответника, за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Изпратена била чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Същата била върната в цялост, като „непотърсена". Сочи, 3 че съгласно чл. 9 от Договора, всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, предоставен от кредитополучателя, който удостоверява чрез подписването на договора изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от кредитора по начина и чрез средствата, описани в чл. 9.

Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищцовото дружество предявило претенцията си по съдебен ред като е подало заявление по чл. 410 ГПК въз основа, на което е образувано ч. гр. д. № 849/2024г. но описа на P C – Хасково и била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на длъжника, а в указания в чл. 414 ГПК срок постъпило възражение.

Посоченото обуславял о интереса на ищцовото дружество д а предяви иск за сумите, обективирани в издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д.

Д. 849/2024г. по описа на РС Хасково.

С оглед горното, моли съдът да постановено решение, с което да бъде признато, че ответникът му дължи част от сумите, за които е издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково и по-конкретно да бъде признато, че ответникът му дължи сумата от 4710,95 лева – главница, сумата 2923,18 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г. и сумата 1584,49 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 21.03.2021г. до ***г. – вземания по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България

(чиито правоприемник е „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“

ЕАД), прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***., ведно с Приложение № 1а, за които вземания е издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съдХасково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски, направено в настоящото исково производство и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Прави възражение за нищожност на процесния потребителски договор на основание чл. 26 ЗЗД. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.

4

10а, ал. 2 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10,11, ал.2, чл. 33 ЗПК, чл. 143, т.19 33П.

Сочи, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

На първо място, излага съображения, че р азпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на сключ в а н е на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не помалък от 12, а в случая текста на процесния Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г. бил изготвен с шрифт по-малък от 12 и това било видно с просто око.

На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК. вр. чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора било посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 26.38 %.

Липсвала обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора,т.е. не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.

Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, но това изискване е относимо към разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. която счита, че е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не било изпълнено.В Договора бил посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не бил 5 отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия/начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В последните изречения на чл. 5 от договора са посочени условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения процент, уговорен в раздел ..Параметри и условия". В този смисъл било налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 9 ЗПК, която е императивна.