Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260226 от 13.04.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10595/2019
Вид
Решение № 260226
Подписан
13.04.2022
В сила
26.05.2022
Състав
ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

.../13.4.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10595 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени осъдителни искови претенции от Т.П.Т. с ЕГН ********** с пр.осн.чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД срещу „Ибо Транс 2016 г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** с цена на 100 /сто/ лева – частичен иск от общо дължима сума в размер на 2813.09 лева, от която 721.84 лева дължимо трудово възнаграждение за периода 20.04.2017 г. – 31.12.2017 г., 1431.03 лева трудово възнаграждение за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 655.22 лева трудово възнаграждение за периода 01.01.2019 г. – 01.04.2019 г., 5.00 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията от които ищецът черпи права са, че страните по предявения пред РС

Варна иск са страни по трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на работодателя № 07/01.04.2019 г. по взаимно съгласие на страните. В същата е посочено, че на работника се дължи обезщетение за един работен ден. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на подаване на исковата молба, работодателят е останал задължен за посочените в молбата задълженияя и в посочения размер.

Ищецът моли за уважаване на прадявените искове и за заплащане на разноски за производството.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника с който оспорва предявените искове по основание и по размер.

Твърди, че дружеството е заплащало осигурителните вноски на ищеца за периода м.март 2018 г. – м.декември 2018 г. вкл. върху осигурителен доход 211.25 лева, а за м.август 2018 г. върху 165.33 лева и за м.септември 2018 г. върху 199.51 лева. Оспорва твърденията в молбата, че през 2017 г. ищецът е работил на длъжност „ръководител транспорт“, като твърди, че дружеството не е извършвало транспортна дейност през този период, а е започнало да извършва такава през м.март 2018 г. Ако се приеме, че ищецът се е договорил на почасова работа през 2018 г. и през 2019 г., същият не се е явявал на работа, не е извършвал работа, не се е водил в присъствените форми, не е преминавал инструктажи, не се е подписвал на документи, не е съставял такива от които да се установява, че е изпълнявал такава длъжност. По искане на ищеца при напуускане са му издадени от счетоводителя служебни бележки за 2018 г. и за 2019 г. за получените от него доходи от трудово правоотношение в които са отразени направените от работодателя вноски за обществено осигуряване и за здравно осигуряване.

Моли за отхвърляне на исковете и за заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представен е трудов договор № 01/19.04.2017 г. със страни по него „И.т.2.“ ЕООД – работодател и Т.п.Т. – изпълнител /лист 55 от делото/. Съгласно същия договор първата страна възлага, а втората приема да изпълнява възложената работа на длъжност „ръководител транспорт“ в „И.т.2.“ ЕООД срещу основно месечно възнаграждение в размер на 211.25 лева, с периодичност на заплащането до 30-то число на месеца, следващ отработения месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател /за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия/. В трудовия договор има положени подписи на договарящите страни. Вписано е, че работникът е постъпил на работа на 20.04.2017 г. Трудовият договор е регистриран в ТД на НАП-Варна, офис Шумен.

Със заповед № 07/01.04.2019 г. на управителя на дружеството – работодател е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Т.Т. с ответното дружество „И.т.2.“ ЕООД по взаимно съгласие, на осн.чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.04.2019 г. В заповедта е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 1 ден.

Представени са справка за осигурителен стаж и доходи при пенсиониране и справка за данни по ДЗПО на ищеца.

По искане на ищеца въз основа на издаденото му съдебно удостоверение са постъпили доказателства от ИА „Автомобилна администрация“, гр.София от които се установява, че на „И.т.“ ЕООД, ЕИК ****** е издаден лиценз на Общността за международен автобусен превоз на пътници № 10514 от 17.05.2017 г. Лицето Т.П.Т. е вписано като ръководител на транспортната дейност на превозвача на основание заявление № 30-01-00-681/20.04.2017 г. за издаване на лиценз на общността и заверени копия към лиценза на Общността. Лицето е отписано от регистъра на лиценза на основание заявление № 30-20-10-84/03.04.2019 г. към което е приложена заповед № 07/01.04.2019 г. за прекратяване на трудов договор.

От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца по месеци и години за процесния период е 4871.50 лева, като в таблица 1, колона 2 на раздел II - констативно-съобразителна част същият е посочен по месеци и периоди. Размер на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. за 1 ден е 6.81 лева. Размерът на законната лихва, изчислена за период от 30-то число на месеца, следващ отработения предходен период върху всяко месечно възнаграждение до 04.07.2019 г. е общо 549.97 лева. По представени за целите на експертизата документи - длъжностна характеристика за длъжност „ръководител транспорт“ на „И.Т.2.“ ЕООД и отчетна форма за явяването/неявяването на работа, за периода м. март/2018 - м. март/2019 г. вкл. е видно, че за периода м.март/2018 - м.март/2019 г. вкл. Т.П.Т. се е явявал на работа общо 258 дни. Във ведомости за заплати на работника са начислени суми за извършена от него работа за фирмата на ответника през периода м. март/2018 - 01.04.2019 г.

За доказване твърденията и оспорванията на ответното дружество за действителността на трудов договор № 1/19.04.2017 год., по искане на страните е допусната съдебно-почеркова експертиза, със задача вещото лице да изследва подписите в оспорените документи по твърдения в отговора на исковата молба, че същите не са изпълнение от ищеца Т.Т..

Съдът цени заключението като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. От същото се установи, че всички подписи, които са положени в графа „подпис“ срещу името на Т.П. във ведомостите за заплати за месеци март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2018 год. и за месеци януари, февруари и март 2019 год. на „И.т.2.“ ЕООД и подписите, положени за „работник, служител“ в Трудов Договор №1/19.04.2017 год. не са изпълнени от Т.П.Т.. Изследваните оригинали на частни документи са приложени на листи 112-124 от делото. Вещото лице е достигнало до този измод, след проведено изследване на документите със сравнителни образци пред него от ищеца, както и образци от положени подписи от лицето пред служител на ОД на

МВР при издаване на лична карта и задграничен паспорт.

На осн.чл.229, т.5 ГПК производството е било спряно и материалите са изпратени на РП-Шумен. С постановление на районен прокурор същите са изпратени по подсъдност на РП-Варна. Образувано е досъдебно производство № 696 по опис за 2020 г. на ОД МВР-Варна, което е приключило със заключително постановление с мнение за предаване на съд ни лицето Ф. М. Н., който е управител на ответното дружество „И.т.2.“ ЕООД за извършено престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК.

С влязло в сила решение № 536/07.09.2021 г. на РС по АНД № 3268 по опис на РС Варна за 2021 г., съдът „ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ Ф. М. Н. - роден на ***г***, турчин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН ********** ЗА

ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 24.01.2020г., в гр. Варна, чрез посредственото извършителство на процесуалния си представител, пред Районен съд - гр. Варна, по гр. дело № 10595/2019 г., 14 състав, съзнателно е ползвал неистински частни документи: разчетно-платежни ведомости за заплати на „И.Т.2." ЕООД за месеците от март 2018г. до март 2019г. включително, на които е придаден вид, че подписите са изпълнени от Т.П.Т. като от Н. за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

На осн.чл.112, ал.4 НПК вещественото доказателство по делото - трудов договор № 01/19.04.2017г. между „И.Т.2." ЕООД и Т.П.Т. след влизане на решението в сила да остане към материалите по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обв. Н. да заплати сумата от 141.05 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна“.

След влизане в сила на решението е възобновено производството по настоящото гражданско дело.

От събраните гласни доказателства се установява, че свид.Бейтула Хюсеинов е работил във фирмата на Ф. Н. като автобусен шофьор за времето от месец септември до края на 2018 г. Единия автобус управлявал управителя, а другия свидетеля Хюсеинов. Заявява категорично, че никога не е виждал и не познава Т.Т., който да е работил като „ръководител транспорт“. Само управителя Ф. Н. и механика Ибрахим М. са подписвали пътните листи. През времето когато е работил във фирмата двамата с г-н Н. са изкарвали автобусите от гаража в с.Гусла и се виждали всяка сутрин. Освен тримата там не са работили други хора. Автобусите са само два, имало един механик и един управител. Не е виждал Т.Т. и не е чувал никога за такова лице. Преди години свидетелят е работел в „ДАП“ и там е имало назначени лица на длъжности „началник транспорт“, „началник на смените“, „началник на самосвали“, „началник на бордови“, но във фирмата освен Фикрито не е виждал други началници.

Свидетелката К. К. разказва, че работи с ответника и води счетоводството на фирмата. Има счетоводна кантора и извършва счетоводно обслужване на фирма „И.т.2.“ ЕООД. През март месец на 2018 год. при нея отишла нейна позната Галя Максимова като й казала, че има човек, който се нуждае от фирма за счетоводно обслужване и попитала К. дали е съгласна да поеме работата. Тъй като свидетелката била заета с годишно приключване отговорила, че първо трябва да се запознае със състоянието на фирмата и документите. Спомня си, че управителят й занесъл фактури. Във фирмата вече имало регистриран един трудов договор на лицето Т.Т., но не били представени ведомости.

Фирмата била регистрирана по ДДС.

Спомня си, че за месец февруари не била подадена справката по ДДС и се наложило да уведоми г-н Ф. Н., че ще бъде съставен акт за нарушение. Фирмата вече имала сключен договор за транспортни работници и лиценз за тази дейност. Към този момент имало само един трудов договор, който й бил представен. Представени били и фактури, а ведомости не са й представяни. Не е виждала лицето Т.Т.. При работа с фирмите, практиката е управителите да предават документи като молба за отпуск, болничен лист и всичко, което трябва да отразят като промени го отразяват във ведомостите и ги дават на управителите. Ведомостите се връщали подписани от другите работници, но Т. нямал подпис. Попитала Галя, която била упълномощена от г-н Ф. Н. какво се случва и тя винаги отговаряла: „Аз съм упълномощено лице и мога да подписвам всичко!“. Идвала в офиса на свидетелката да подписва ведомости. Пред свидетелката не са се предавали пари. За периода от месец март 2018 год. до 2019 год. тя не е виждала лицето Т.Т. и същото лице не е посещавало офиса на свидетелката.