Определение № 1 от 06.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 12376/26.11.2025 г. от К. Ч. А. против определение № 1109/24.11.2025 г., постановено по гр.д. № 969/2025 г. по описа на Окръжен съд – Х. Постъпила е частна жалба вх. № 12898/08.12.2025 г. от К.

Ч. А. против същото определение с идентично съдържание и искане, поради което съдът приема, че е подадена една частна жалба, а във втората са доразвити правните доводи, водещи до незаконосъобразност на определението. Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно поради липса на надлежна индивидуална преценка по чл. 83, ал. 2 от ГПК и липса на анализ на представените доказателства за нейното материално и здравословно състояние, пенсионен статус и ниски доходи, медицински документи и задължения към общината, както и поради противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 56 от Конституцията, а налагането на непосилна държавна такса в размер на 5 558,96 лв. е непропорционална пречка за достъпа й до правосъдие, поради което моли да бъде отменено определението на Окръжен съд – Х в частта му относно отказа за освобождаване от държавна такса, да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК и тя да бъде освободена от 1 заплащането й, както и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 969/2025 г. по описа на Окръжен съд – Х е образувано по предявения от К. Ч. А. против „Юробанк България“ АД и „Ниани-2006“ ЕООД – Х отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК, че вземанията на „Юробанк България“ АД от „Ниани-2006“ ЕООД в общ размер на 138 974,20 лв., за събирането на които е образувано изп.д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ С П, по което К. А. е присъединен взискател, не съществуват.

В исковата молба е направено искане по чл. 83 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото, тъй като не разполага със средства за тяхното заплащане.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на К. Ч.

А. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото, исковата молба на К. Ч. А. е оставена без движение, като на ищцата е указано в едноседмичен срок от влизане в сила на определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса, да внесе по сметка на Окръжен съд - Х държавна такса в размер на 5 558,96 лв., а при неизпълнение на това задължение исковата молба ще бъде върната.

Предвид изложените в частната жалба съображения и отправения към съда петитум, следва да се приеме, че А. обжалва определението само в частта, в която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно, макар в него да не е извършена подробна и конкретна преценка на предпоставките за освобождаване на ищцата от държавна такса, което може да 2 направи и въззивният съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК държавна такса и разноски в производството по делото не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

От представената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че К. А. е на 72 години, притежава в съсобственост първи етаж от къща от 60 кв.м. и дворното място, в което тя е построена, от 530 кв.м., както и лек автомобил „Мицубиши паджеро“ от 2004 г., не получава заплата, наеми, рента, дивиденти от дялово участие в търговски дружества, единствените й доходи са от пенсия в размер на 550 лв., а на 03.11.2025 г. й е открит умерено диференциран инвазивен карцином на гърда, за което ще бъде проведена консервативна терапия, до който момент пациентът се е съгласил да приема Аримидекс, поет с протокол от РЗОК /вж. резултат от хистопатологично изследване и амбулаторен лист от 05.11.2025 г./.

От Акт за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК № АУЗД7611000172-1/12.02.2025 г. е видно, че А. притежава ½ ид.ч. от земя и сгради в гр. Х, ул. В Л № * – земя от 554 кв.м., жилище с РЗП от 140 кв.м. с година на построяване 1975 г., жилище от 100 кв.м. с година на построяване 2003 г., търговски обект от 40 кв.м. с година на построяване 2003 г., търговски обект от 114,40 кв.м. с година на построяване 2012 г. и търговски обект на три нива с обща РЗП от 529,40 кв.м. с година на построяване 2012 г.,за които е подала декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както и притежава лек автомобил „Мицубиши паджеро“, година на производство 2006 г., за които не е заплащала съответните данъци и такси за 2023 г. и 2024 г. в общ размер на 4 855,44 лв.

Доколкото от една страна този акт е официален документ, издаден от компетентен орган, а от друга страна, той е представен от самата молителка и тя не оспорва фактическите обстоятелства в него, настоящият състав приема, че ищцата притежава посочените в акта недвижими имоти, независимо че тя не ги е посочила в декларацията си за материално и гражданско състояние, което я прави с непълни и неверни данни.

3

След направена служебна справка в Търговския регистър е видно, че К.

А. е едноличен собственик на капитала на „Арамис-2006“ ЕООД – Х, което се потвърждава и от справка в ЕИСС по в.т.д. № 562/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, посочено от ищцата в исковата молба, по която е образувано настоящото гражданско дело.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че предмет на горепосоченото търговско дело е въззивна проверка на решение на окръжния съд по иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на „Юробанк България“ АД на договор за покупко-продажба от 04.07.2016 г., обективиран в н.а. № ************ год. по описа на нотариус Х.

К.а, с който „Ниани-2006“ ООД - Х е продало на „Арамис 2016“ ЕООД - Х, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К. Н. А., сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Х със застроена площ от 394 кв.м., с административен адрес: гр. Х, бул. В Л № *, с предназначение на сградата: хотел на четири етажа, за сумата 400 000 лв.

Следователно към момента представляваното от молителката дружество все още е собственик на хотел на четири етажа, в който осъществява или може да осъществява търговска дейност и да реализира значителна печалба, на базата на която А. като управител и едноличен собственик на капитала да получава възнаграждение и част от тази печалба.

На база на всички събрани по делото доказателства може да се направи извод, че макар да е в пенсионна възраст, ищцата продължава да извършва търговска дейност чрез притежаваното от нея еднолично дружество с ограничена отговорност, което е закупило недвижим имот с предназначение хотел на четири етажа, самата тя е собственик на ½ ид.ч. от дворно място в гр.

Х и построените в него две жилищни и три търговски обекта с голяма площ, от които би могла да получава значителни доходи, а неполучаването на такива поради недостатъчна активност или бездействие от страна на лицето не може да се тълкува в негова полза.

В същото време установеното на А. онкологично заболяване към момента изисква лечение, което се поема от РЗОК, поради което не се налага тя да прави разходи за него на голяма стойност.

Що се отнася до задълженията, които ищцата има към Община Х, макар и в значителен размер, същите не могат да послужат като основание за 4 освобождаването й от държавна такса, доколкото тя не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и неизпълнение на задълженията си в срок.

Предвид гореизложените мотиви и при съобразяване с т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че притежаваното от ищцата имущество и доходи от търговска дейност, съпоставени с размера на дължимата държавна такса /макар и в немалък размер от 5 558,96 лв., понастоящем 2 842,25 евро/, води до извод, че не е установено, че имущественото състояние на молителката не й позволява да заплати държавната такса по делото, обосноваващи необходимост от освобождаването й от внасяне на такава, поради което молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса е следвало да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1109/24.11.2025 г., постановено по гр.д. № 969/2025 г. по описа на Окръжен съд – Х, в частта, в която е оставено без уважение искането на К. Ч. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото.

В останалата част определението е влязло в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 12376/26.11.2025 г. от К. Ч. А. против определение № 1109/24.11.2025 г., постановено по гр.д. № 969/2025 г. по описа на Окръжен съд – Х. Постъпила е частна жалба вх. № 12898/08.12.2025 г. от К.

Ч. А. против същото определение с идентично съдържание и искане, поради което съдът приема, че е подадена една частна жалба, а във втората са доразвити правните доводи, водещи до незаконосъобразност на определението. Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно поради липса на надлежна индивидуална преценка по чл. 83, ал. 2 от ГПК и липса на анализ на представените доказателства за нейното материално и здравословно състояние, пенсионен статус и ниски доходи, медицински документи и задължения към общината, както и поради противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 56 от Конституцията, а налагането на непосилна държавна такса в размер на 5 558,96 лв. е непропорционална пречка за достъпа й до правосъдие, поради което моли да бъде отменено определението на Окръжен съд – Х в частта му относно отказа за освобождаване от държавна такса, да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК и тя да бъде освободена от 1 заплащането й, както и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.