Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 151 от 06.04.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 171/2026
Вид
Определение № 151
Подписан
06.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Пламен Димитров Стефанов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Определение № 151/06.04.2026г. по ЧНД № 171/26г. по описа на Окръжен съд-Сливен.

Производството е образувано по молба на осъдената Х. К. М., с която иска съдът да допусне условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното и с влязло в сила на 15.08.2025г. споразумение от същата дата по НОХД № 496/2025 г. по описа на РС-Казанлък, съгласно което на осн. чл.23 ал.1 от НК и е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ до размера на най-тежкото, а именно за срок от 8/осем/ месеца при общ режим за извършено на 25.02.2022г. престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28 ал.1 от НК, и извършвано в периода от 05.03.2022г до 16.

10.2022г престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В молбата си осъдената твърди, че излежава присъдата си от 14.07.2025 г. и е изтърпяла повече от половината от наложеното и наказание, като към настоящия момент към е придобила право на условно предсрочно освобождаване. Счита, че при престоя си в затвора е осъзнала вината си, осмислила е порочността на деянието си и е подготвена на свобода да спазва законите в обществото. Моли да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора Сливен; първоначален план за изпълнение на присъдата; копия от оценка на осъден правонарушител; затворническото досие на осъдената.

В съдебно заседание осъдената поддържа депозираната молба и моли за уважаването й. Изразява несъгласие с изнесените в становището на началника на Затвора съображения, касаещи поведението и в затвора и отношението на другите лишени от свобода към нея. Желае да бъде уважена молбата и за да се грижи за тригодишната си дъщеря.

Процесуалният представител на началника на Затвора поддържа представеното писмено становище. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване в частта за поправянето на осъденото лице. Лишената от свобода била осъдена за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК - шофиране след употреба на наркотични вещества и в изпитателния срок на тази присъда при условията на специален рецидив е извършила второ такова деяние, както и при условията на продължавано престъпление две деяния по чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК-придобиване и държане на високорискови наркотични вещества. В условията на затвора се стремяла да спазва правилата, но нямала авторитет между лишените от свобода, проявявала агресия. Награждавана била веднъж по конкретен повод и нямала наложени наказания. По отношение полагането на труд, се е справяла добре. Във връзка с това и е бил заменен режима. За постигане целите на наказанието поправителният процес трябвало да продължи. Моли съда да остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Х. К. М..

Представителят на ОП - Сливен счита, че в конкретния случай не са налице условията за условно предсрочно освобождаване, доколкото осъдената 1 е извършила няколко престъпление свързани с употреба и държане на наркотични вещества.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Осъдената Х. К. М., ЕГН ********** е на 32 години, българска гражданка, със средно образование, разведена. Осъждана както следва:

С влязло в сила на 11.03.2021г. споразумение по НОХД №233/2021г. на Районен съд гр. Казанлък, по което е призната за виновна в извършването на 22.02.2021г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, при условията на чл.55 ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С влязло в сила на 14.07.2025 г. споразумение по НОХД № 496/2025 г. по описа на Районен съд гр. Казанлък е призната за виновна в извършването на 25.02.2022г. престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28 ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложено наказание 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 490 лева. Със същото споразумение е призната за виновна в извършването в периода от 05.03.2022г до 16. 10.2022г. на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложено наказание 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът е кумулирал така наложените наказания на подсъдимата и и е наложил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Осъдената М. постъпва на 28.07.2025г. за първи път в затвора - Сливен за изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с протоколно определение №874/14.07.2025г. по НОХД № 496/2022г. на РСКазанлък, с което по делото и е била изменена мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“.

От 14.07.2025г., на която дата е била задържана под стража до 17.11.2025г. е изтърпяла наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца, наложена по НОХД №233/2021г. на Районен съд гр. Казанлък, по което е призната за виновна в извършването на 22.02.2021г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

От 17.11.2025г. изтърпява определено на осн. чл.23 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца по НОХД № 496/2022г. на РСКазанлък, по което е призната за виновна в извършването на 25.02.2022г. престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28 ал.1 от НК, и извършването в периода от 05.03.2022г до 16. 10.2022г престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

На 27.08.2025г. е разпределена от комисия по чл. 35, ал. 1 от ППЗИЗНС за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип 2

"Рамануша".

Формална правна възможност за замяна на режима в следващия по-лек, осъдената М. е придобила през на 22.022026г. и на проведено на 10.03.2026г. редовно заседание на работната група, било формирано положително становище и със заповед №4/11.03.2026г. на началника на затвора режима и е бил променен в „лек“.

Формална правна възможност за условно предсрочно освобождаване Х. К. М. е придобила на 15.03.2026г.

Към 06.04.2026г осъдената М. е изтърпяла всичко 5 месеца и 26 дни, от които фактически – 4 месеца и 20 дни; арест 4дена и от работа 1 месец и 2 ден. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 2 месеца и 4 дни.

В този смисъл, видно е, че е налична първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно да е изтърпяла фактически повече от 1/2 от наложеното и наказание. Съдът обаче намира, че не са налице основания да се приеме, че същата е дала данни за своето поправяне, при което не е налична втората предпоставка по чл. 70 от НК, предвид което подадената молба е неоснователна.

Затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица, поради което няма как съдът де не се съобрази със становището по молбата на осъдената, което задължително според разпоредбата на чл. 437, ал. 2 от НПК се дава от Началника на затвора. В конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената М. не следва да бъде уважена. Наблюдението над поведението на осъдената не представя убедителни доказателства за завършен поправителен процес. Видно от изготвения доклад по повод на подадената молба е, че при първоначални констатирани средни стойности от риска от рецидив 68 точки, към настоящия момент са редуцирани до 54 точки, но рискът остава в рамките на среден и реално съществува вероятност от извършване на нови противоправни деяния.

Отчетеното снижение в оценката на правонарушител е незначително и не сочи за настъпила промяна в личността на осъдената. Отбелязано е в доклада, че са отчетени дефицити в следните зони: „ Начин на живот и обкръжение“, като продължава да поддържа връзки с различни мъже, част от които криминално проявени и не използва рационално наличните възможности за контакт с родителите и дъщеря си; „Мисловни умения и поведение“, като не успява да определи проблемни области в живота си, имащи отношения към противоправните деяния, не разбира необходимостта от предприемане на стъпки и поетапно решаване на проблеми, счита себе си за невинна и жертва на обстоятелствата. Отбелязано е, че поведението и в затвора показва дефицит на умения за самоконтрол и емпатия, прогнозиране на последици от деструктивно поведение, избор на правилни стратегии за справяне с възникнали проблеми в резултат на което не се ползва с авторитет от 3 останалите жени от затворническото общежитие. Посочено е, че рискът за обществото се запазва среден, както и е посочено, че сравнителната оценка за изминалия период на изпълнение на присъдата сочи намаление в размери, които изначално са с ниски стойности и запазване на високите стойности в раздели съдържащи проблемни фактори с отношение към противоправното поведение.

Въпреки корекционната дейност не се установява промяна и по отношение на риска от вреди за обществото, който остава среден и се дефинира с оглед характера и тежестта на извършеното правонарушение.

Отбелязано е, че също така целите на наложеното наказание следва да се изпълняват и същите не са постигнати.

Съдът като взе предвид тези обстоятелства, намира че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са налични всички предпоставки по чл. 70 от НК. Поведението на осъдената Х.

К. М. в затвора до момента не индикира доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна страна, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода, който към 06.04.2026г. е два месеца и четири дни.

Поради изложеното, молбата на осъдената М. за нейното условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "Лишаване от свобода", е неоснователна и като такава, съдът я остави без уважение.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Сливен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело № 20262200200171 по описа за 2026 година

На основание чл. 440 ал.1 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Х. К. М., ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с влязло в сила на 15.08.2025г. споразумение от същата дата по НОХД № 496/2025 г. по описа на РСКазанлък, наказание "Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с размер на остатъка към 06.04.2026г. ДВА МЕСЕЦА И ЧЕТИРИ ДНИ.

Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7дневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Началника на Затвора – гр. Сливен и на Окръжна прокуратура – гр. Сливен.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 1