Определение № 2604 от 21.11.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2604 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103344 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. Д., с която се иска съдът да прогласи за нищожна проведената на *** г. публична продан чрез търг с тайно наддаване по изп. дело № *** по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014 г., да прогласи за нищожно постановление за възлагане изх. № ***-***-*** от *** г., издадено по изп. дело № *** по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014 г., след което да приеме за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, представляващ нова с площ от 27.757 дка в местността „***“ в землището на с. ***, Община Велико Търново и да осъди С. М. Ц. да предаде на ищеца владението върху така описания имот.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на А. И. Д., който приживе е упражнявал търговска дейност като ЕТ „А. Д. - Г.“ и който е бил едноличен собственик на капитала на „Г. - 2“ ЕООД. Заявява, че с решение от *** г. по т.д. № 145/2013 г. на Окръжен съд – Силистра е обявена неплатежоспособността на ЕТ „А. Д. - Г.“ и са наложени запори и възбрани на цялото му имущество, придобито преди *** г. Сочи, че след постановяване на въпросното решение публичен изпълнител към ТД на HAП - Велико Търново е образувал изп. дело № *** по описа за 2014 г. срещу „Г. - 2“ ЕООД, като счита, че образуването на това дело, налагането на обезпечителна мярка, провеждането на публична продан и издаването на постановление за възлагане на недвижим имoт в с. ***, който е част от масата на несъстоятелността, са извършени в нарушение на чл. 637, ал. 6 и чл. 638, ал. 6, 1 изр. 3 от ТЗ, доколкото въпросното имущество е част от масата на несъстоятелността и е следвало да бъде осребрено именно в производството по несъстоятелността. Твърди, че дори да се приеме, че процесният имот не е част от масата на несъстоятелността, е налице нарушение на чл. 222, ал. 1, т. 3 ДОПК, тъй като не е установено дали някой от наследниците на А. И. Д. е приел наследството му.

След като извърши проверка по реда на чл. 130 ГПК, съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими, като съображенията за това са следните:

В случая ищецът аргументира правния си интерес от предявяване на исковете за нищожност на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот с твърдението, че е единствен наследник на А. И. Д., който приживе е бил едноличен собственик на капитала на „Г. - 2“ ЕООД, като при евентуално положително за него решение би се стигнало до възстановяване на незаконосъобразно отнето имущество /процесния недвижим имот/ в патримониума на дружеството. И доколкото се цели връщане в патримониума именно на посоченото дружество на определено имущество, за да има интерес от предявените искове, ищецът следва да е лице, което представлява това дружество. Съгласно чл. 147, ал. 1 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В случая след справка в Търговския регистър съдът установява, че „Г. - 2“ ЕООД е дружество в ликвидация, което се представлява от ликвидатора А. Х. А.. И тъй като съдът е трето лице по смисъла на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, с оглед невписването на ищеца като представляващ „Г. - 2“ ЕООД, следва да приеме, че същият няма такова качество, респ. интерес от предявяване на искове в защита интересите на това дружество.

На следващо място, дори да се разгледа хипотезата, при която след евентуално връщане на някакво имущество в патримониума на „Г. - 2“ ЕООД се стигне до увеличаване на ликвидационния цял на ищеца и след удовлетворяване на кредиторите на дружеството евентуално остане някакво имущество, което да впоследствие да остане за ищеца /в какъвто смисъл ищецът най-общо аргументира правния си интерес/, то се касае за твърде опосреден интерес, тъй като осъществяването на тази хипотеза включва 2 твърде много условности. Интересът за предявяване на даден иск обаче, трябва да е пряк и непосредствен, какъвто интерес според съда в случая не е налице, тъй като прогласяването за нищожни на атакуваните публична продан и постановление за възлагане няма да доведе до имуществена полза за ищеца /или до предотвратяване настъпването на щета за него/, тъй като въпросните действия по никакъв начин не засягат правната му сфера.

С оглед липсата на интерес от предявените искове за прогласяване нищожността на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, за ищеца липсва правен интерес и от обусловения ревандикационен иск.

Горното налага исковата молба да бъде върната като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова та молба, подадена от М. И.

Д., ЕГН **********, с която се иска съдът да прогласи за нищожна проведената на *** г. публична продан чрез търг с тайно наддаване по изп. дело № *** по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014 г., да прогласи за нищожно постановление за възлагане изх.

№ ***-***-*** от *** г., издадено по изп. дело № *** по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014 г., след което да приеме за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, представляващ нова с площ от 27.757 дка в местността „***“ в землището на с. ***, Община Велико Търново и да осъди С. М. Ц. да предаде владението върху така описания имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3344/2025 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4