Присъда № 13 от 16.06.2026, Окръжен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 13/16.06.2026 г. по НОХД № 36 по описа на Окръжен съд град М. за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод на постъпил в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура град М. против подсъдимия М. Д.

М. - роден на ХХХг. в град Б., живущ в град Б., кв. „Р.“, ул. „П.“ № 6, с начално образование, работи сезонно, женен, неосъждан, с ЕГН ********** с обвинение в това, че на 06.01.2025г., в гр. М., в съучастие като съизвършител с подсъдимия О. М. А. от град Б., при условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти - дебитни карти, без съгласието на техните титуляри, както следва:

На 06.01.2025 година, в гр.М., бензиностанция „хх на ул. „Д.“ № 13, за времето от 11.26 часа до 11.28 часа от ATM, обслужван от хх използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от хх и извършил две транзакции, общо в размер на 700.00 лева, без съгласието на титуляря - О. Р.;

На 06.01.2025 година, в гр.М., бензиностанция „хх, на ул.“Д.“ № 13, от 11.31 часа до 11.34 часа от ATM, обслужван от хх използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка хх, като извършил четири транзакции и усвоил общо 1600.00 лева, без съгласието на титуляря Н. Д.;

На 06.01.2025 година, в гр.М., на бул.„Т.“ № 86, за времето от 11.50 часа до 11.52 часа от ATM, обслужван от банка хх използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка хх, като извършил три транзакции и усвоил общо 1 200.00 лева, без съгласието на титуляря Н. Д. – престъпление по чл.

249, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и О. М. А. - роден на ХХХ г. в гр.Б., живущ в град Б., кв. „Р.“, ул. „М.“ № 36, с начално образование, работи сезонно, женен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че на 06.01.2025 година, в гр. М., в съучастие като съизвършител с подсъдимия М. Д. М. от град Б., при условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти - дебитни карти, без съгласието на техните титуляри, както следва:

На 06.01.2025г, в гр.М., бензиностанция „хх на ул. „Д.“ № 13, за времето от 11.26 часа до 11.28 часа от ATM, обслужван от хх използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от хх и извършил две транзакции, общо в размер на 700.00 лева, без съгласието на титуляря - О. Р.;

На 06.01.2025 година, в гр.М., бензиностанция „хх, на ул.“Д.“ № 13, от 11.31 часа до 11.34 часа от ATM, обслужван от хх използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка хх, като извършил четири транзакции и усвоил общо 1 600.00 лева, без съгласието на титуляря Н. Д.;

На 06.01.2025г, в гр.М., на бул.„Т." № 86, за времето от 11.50 часа до 11.52 часа от ATM, обслужван от банка хх използвал платежен инструмент дебитна карта, издадена от банка хх, като извършил три транзакции и усвоил 1 общо 1 200.00 лева, без съгласието на титуляря Н. Д. - престъпление по чл.

249, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК, като делото е разгледано задочно по отношение на подсъдимите, на основание чл.

269, ал. 3, т. 1 от НПК, с участието на упълномощения им защитник – адв. А.

Х. – АК М..

Представителят на Окръжна прокуратура град М. поддържа повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимите. Аргументира доказаността по двете обвинения както от обективна, така и от субективна страна. При определяне на наказанието, моли съда да наложи на всеки един от подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ под средния размер към минимума, като бъде кумулативно наложено и наказанието „глоба“. Излага доводи за липса на пречки за приложение на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимите – адв. А. Х., се присъединява към становището на държавното обвинение, че именно подзащитните му са извършили деянието. Моли съда да наложи наказание в предвидения в закона минимум – 2 години „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. По отношение на алтернативно предвиденото наказание „глоба“, предоставя на съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и експертно заключение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, наМ.а за установено следното:

Подсъдимият М. Д. М. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Б., кв. Р., ул.

„П.“ № 6, женен, с начално образование. Към датата на извършване на деянието е неосъждан.

Подсъдимият О. М. А. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Б., кв. Р., ул.

„М.“ № 36, с начално образование, женен. Към датата на извършване на деянието е осъждан. Двамата подсъдими са роднини по сватовство.

Свидетелите Н. Д. и О. Р. живеят на семейни начала в гр. Б.. На 06.01.2025 г. двамата пазарували в магазин „хх“, находящ се на в гр. Б., ул. хх № 65В. Около 12:42 часа излезли от магазина, седнали на тротоара пред паркинга, за да изчакат такси. Покупките си оставили също на тротоара, заедно с мъжката чантичка на Р., в която бил оставил банковите карти и документи на двамата. След като таксито пристигнало, взели покупките си и се прибрали в дома си. Забелязали, че носят само торбите с покупките си, но не и чантичката. Върнали се в магазина, за да потърсят чантичката, като след това отишли в полицията, за да подадат сигнал. Банковите карти, които били в чантичката, били издадени от немска банка – хх, тъй като работили в чужбина. Имало и карти, издадени от хх АД, но в тях нямало налични средства. Парични средства имало единствено в немските банкови карти.

Картите били поставени в калъфчета заедно с написани ПИН кодове.

В това време подсъдимите били заедно със свидетелката Д. К., с която 2

М. съжителства в гр. Б.. Пред магазин „хх“ намерили банковите карти на пострадалите, като пин-кодовете били написани в калъфчетата.

Посредством лек автомобил хх“, с рег. № хх, подсъдимите и К. се придвижили до гр. М., като спрели на бензиностанция „хх наМ.аща се в гр.

М., ул. „Д.“ № 13. Подсъдимите влезли вътре, където от АТМ устройство последователно теглили парични суми, всеки с по една карта. Успели да изтеглят парични суми от 700 лева – от картата на Р. и от 1600 лева – от картата на Д.. След това се качили в автомобила и се придвижили до друго АТМ устройство, обслужвано от хх АД, находящо се в гр. М., бул. „Т.“ № 86, където посредством три транзакции изтеглили общо сумата от 1200 лева от картата на св. Д..

От заключението на назначената и изготвена видеотехническа експертиза на записите от охранителни камери на бензиностанция „хх е видно, че е заснето движението на лек автомобил хх“, черен на цвят, с рег. № хх Вещото лице дава заключение, че на изследваните снимкови кадри, е възможно лицето, условно обозначено като Л1 да е М. Д. М., а лицето, условно обозначено като Л2 да е О. М. А.. Съдът изцяло възприема експертното заключение като обективно, компетентно и безпристрастно.

Вещото лице е специалист в съответната област. Същото по същество не са и оспорени в хода на производството.

В хода на ДП, М. и А. са привлечени като обвиняеми лица за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.

1 от НК. При проведените разпити, и двамата се признават за виновни.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, както и от приетите писмени доказателства.

По делото са разпитани в качеството си на свидетели: Николина М. Д., О. К. Р. и Д. Н. К.. Съдът изцяло дава вяра на показанията и на пострадалите свидетели Р. и Д.. И двамата свидетелстват за действията си преди забравяне на мъжката чантичка и за непосредствено предприетите стъпки след установяването на липсата

. Не се установяват противоречия, като способстват за изясняване на фактическата обстановка в цялост. Показанията на свидетелката Д. К. съдът обсъди, като взе предвид факта, че същата се явява заинтересовано лице от изхода на делото, тъй като живее с подсъдимия О. А. на семейни начала. Съдът кредитира изцяло дадените от нея показания, тъй като са последователни, логични и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Съдебният състав приема, че от събраната по делото доказателствената съвкупност се изясняват по категоричен начин обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, касателно извършването на инкриминираната деятелност и участието в същата на подсъдимите, като анализът на доказателствената маса не позволява на съда да направи извод за наличие на доказателствени факти, 3 опровергаващи тези обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка в хода на производството настоящият съд изведе следните правни изводи:

Съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите са съизвършители на инкриминираното деяние, а именно престъпление по чл. чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което следва да бъде ангажирана наказателната им отговорност.

От обективна страна:

Подсъдимите, и двамата като съизвършители, използват платежни инструменти без съгласието на титулярите, като чрез фактически действия въвеждането на ПИН кодовете на различни АТМ устройства, като теглят парични суми неколкократно. И двамата въздействат непосредствено върху обекта на посегателство и участват в осъществяването на самото изпълнително деяние.

Предвид установените три броя транзакции в непродължителен период от време /от 11:26 до 11:52 часа на 06.01.2025 г./, при еднородност на вината, деянието следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление.

От субективна страна:

Подсъдимите са осъществили престъплението с форма на вина пряк умисъл, като са съзнавал общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. И двамата са имали ясна представа, че въздействат върху чужди движими вещи – платежни инструменти без съгласието на титулярите, като с действията си целели получаване на облага за себе си – изтеглените парични суми.

При определяне размера на наказанието, настоящият състав взе предвид:

Инкриминираното деяние по настоящето дело накърнява обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на платежната система.

По отношение на подсъдимите М. Д. М., настоящит съд счита, че не са налице основанията по чл. 55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът наМ.а чистото съдебно минало /М. не е осъждан, а А. е реабилитиран/и признаването на вината в хода на ДП.

За престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК в особената част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, наМ.а, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание в предвидения в правната норма минимален размер – чл.54 от НК, а именно наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“,

ОС М. счете, че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото 4 наказание „глоба“, като при определянето му взе предвид невъзстановяването на причинената щета, както и събраните доказателства по делото /чрез свидетелски показания/, че подсъдимите работят в чужбина в сферата на земеделието и реализират доходи, макар и не от трудова дейност в Р. България.

При това положение, настоящият съдебен състав прие, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е необходимо наказанието глоба да е в максималния размер, като определи размера на същата на 3500.00 лева /1789.52 евро/, платима в полза от Държавата.

Настоящият състав наМ.а, че по отношение на подсъдимия М. няма законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, наказанието е под три години лишаване от свобода, както и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително изтърпяването му ефективно. Ето защо се отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.