Решение № 71 от 30.12.2021, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Лом, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20211620200412 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, *, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК гр. Монтана Наказателно постановление № М-22-22 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл.

232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда да го отмени.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Л.А. от МАК, която моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган не се явява. Представлява се от гл. експерт Цветомила Харалампиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като представя и писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № М-22-22 от 30.08.2021 г., на осн. чл.

232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за това, че като главен архитект на община Лом на 27.05.2021 г. е издал Разрешение за строеж № 21 за

„Инсталация за производство на електрическа енергия с максимална мощност до 30 kW“ в УПИ VIII-70, кв. 2а по плана на с. Станево, общ. Лом, при неприложена улична и дворищна регулации към УПИ I-65 и УПИ II-69, кв. 2а по плана на с. Станево, общ. Лом.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

В.В. е длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си качество на 27.05.2021 г. същият издал разрешение за строеж № 21 за „Инсталация за производство на електрическа енергия с максимална мощност до 30 kW“ в УПИ VIII-70, кв. 2а по плана на с. Станево, общ. Лом“.

На 14.06.2020 г. служители на РДНСК – Монтана извършили служебна проверка по чл. 156 ЗУТ. Констатирали, че разрешението за строеж е издадено от арх. В. в нарушение на пар. 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ – при неприложена улична и дворищна регулации към УПИ I-65 и УПИ II-69.

Съставен бил констативен протокол за извършената проверка, а на 17.06.2021 г. със Зaповед № ДК-11-М-3 разрешението за строеж и съгласуваните инвестиционни проекти са отменени като незаконосъобразни. На 20.07.2021 г. инж. А.Д. – главен инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св.

Р.П., съставил АУАН № М-22 на В., за нарушение на пар. 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В законоустановения срок от В.В. е постъпило възражение против така съставения АУАН, с аргументи, че не е извършил нарушение на ЗУТ. АНО оставил възражението без уважение и издал атакуваното НП № М-22-22 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл. 232, ал.

1, т. 2 ЗУТ е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 2 лева.

Както АУАН, така и издаденото НП притежават всички необходими реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съществени процесуални нарушения при съставянето на тези актове не са допуснати.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.

Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ: „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“.

Пар. 8, ал. 5, предл. първо от ПР на ЗУТ определя, че „Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до реализиране на една от възможностите по ал. 2“. Имотът, за който жалбоподателят В. е издал разрешение за строеж, е УПИ по смисъла на пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ. Затова и за него важи забраната, въведена с ал. 5 на същия параграф. Видно от събраните по делото доказателства обаче, не е реализирана нито една от възможностите, предвидени в ал. 2 на пар. 8 – нито са приложени дворищнорегулационни планове, нито е поискано изменение на такива, нито е поискано вътрешните регулационни линии на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Затова и разрешеното строителство в конкретния УПИ със заварена неприложена дворищна регулация, се явява недопустимо. Както правилно се отбелязва от процесуалния представител на АНО - целта на посочената забрана е гарантиране точното приложение на чл. 31 и сл. ЗУТ, касаещи разположението на сградите в УПИ с оглед спазването на законоустановените отстояния. От В. е допуснато нарушение на описаните в АУАН и НП разпоредби – издадено е разрешение за строеж, което е в противоречие със забрана, установена в ЗУТ. В скицата, върху която е издадена визата за проектиране на главния архитект на община Лом, е отбелязано, че „няма данни за прилагане на регулацията“. Това действително не означава безспорно, че същата не е приложена. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че е приложена дворищна регулация на процесния УПИ VIII-70 към УПИ I-65 и УПИ II-69, кв. 2а по плана на с. Станево. По никакъв начин не са оборени констатациите на актосъставителя, а впоследствие и на АНО, не е внесено съмнение в административното обвинение. Описанието на нарушението е точно и не оставя съмнение за това 3 в какво точно се изразява – издадено е разрешение за строеж за определен имот, без да са приложени улична и дворищна регулации. Действително, излишно е било отбелязването „улична“, но този порок не е съществен и не води до отмяна на наказателното постановление. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който видно и от подаденото възражение срещу АУАН, и от жалбата срещу НП, ясно е разбрал за какво точно е санкциониран. Както беше посочено, дворищна регулация липсва, но въпреки това е издадено съответното разрешение за строеж. Затова и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.

Чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за длъжностно лице, което „съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове“. В. е длъжностно лице и в това си качество е издал разрешение за строеж в нарушение на пар. 8, ал. 5, предл. първо във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 232, ал. 1 ЗУТ.

Административното наказание „глоба“ е наложено в минималния размер, предвиден в същата разпоредба и не може да се приеме за несправедлива санкция.

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-22-22 от

30.08.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, /, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ВЛ. М. ВЛ., ЕГН **********, да плати на РДНСК гр. Монтана разноските за процесуално представителство 4 в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РДНСК гр. Монтана за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5