Решение № 104 от 07.12.2021, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Асеновград, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200603 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000822/ 14.06.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, с което на Е.Н.Д. с ЕГН: ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е.Д. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Н. оспорва наказателното постановление, относно неговата законосъобразност, отрича факта на нарушението като се навеждат аргументи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна РУ-гр. Асеновград, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 08.05.2021г. е било констатирано, че на същата дата около 00.30 часа в гр. Асеновград на ул. „Александър Стамболийски“ № 25 жалбоподателката Д. е управлявала лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СВ0881АТ, като при извършената проверка от контролните органи е отказала да бъде изпробвана за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARВА- 0090, чрез измерването му в издишания въздух. Жалбоподателката неколкократно опитала да даде качествена проба, като вкарвала въздух в апарата, но техническото средство не отчело показания, което мотивирало актосъставителя да приеме, че е налице умишлен отказ за даване на проба от страна на водача Е.Д.. За констатираното нарушения на водача Е.Д. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в нейно присъствие и и бил връчен екземпляр от акта. Бил издаден и надлежен Талон за изследване, който бил връчен на водача в 00,30 ч., като бил определен срок за явяване в медицинско заведение от 45 минути. Жалбоподателката Д. се възползвала от правото си да даде кръв за определяне на наличието на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване и химическа експертиза. Същата се явила в указаното здравно заведение в 01.07 ч., т.е на 37 минута от срока, което обстоятелство е отразено в Протокола за медицинско изследване. Поради факта,че от притеснения не могла да намери личната си карта и да удостовери самоличността си, била вписана в журнала за вземане на кръв и урина десет минути по –късно, когато намерила личната си карта. Затова и в журнала бил вписан час на явяване 01.17 часа, т.е. две минути след изтичане на указания срок. Съответно кръв за химическо изследване била взета след още 9 минути, тъй като по усмотрение на медицинското лице трябвало да се изчака идването на служител на полицията, като през цялото време обаче от 01.07 часа жалбоподателката била в медицинското заведение в готовност да даде кръв за изследване.

Като извърши пълна проверка за законосъобразност на атакуваното НП и съответно на процедурата по издаването му, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, касаещи както 2 задължителното съдържание на НП, така и в процедурата за установяване на употребата на алкохол от жалбоподателя Е.Д. и съответно за надлежно удостоверяване на отказа на същата да и бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол от същата. На следващо място не установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, както и вината на жалбоподателката.

С НП жалбоподателката е санкционирана за нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, чието изпълнително деяние и в двете му форми се състои в отказ да и бъде извършена проверка с техническо средство, както и в отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и . С оглед събраните доказателства съдът намира,че не са правилни и двете констатации в НП и в крайна сметка съставът на нарушението не е реализиран както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на първата форма на изпълнителното деяние, касаеща отказа за извършване на проверка с техническото средство в контекста на установените факти на базата на събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката неколкократно е направила опит да даде качествена проба като е вкарвала въздух в дрегера, но в крайна сметка средството не е отчело успешна проба. При това положение констатацията в НП, че същата е отказала да даде проба с техническо средство не отговаря на обективната истина, тъй като фактически жалбоподателката не е отказала, а напротив желаела е да даде проба с техническо средство и дори е направила няколко макар и неуспешни опита.

Като причина за невъзможността и да даде проба същата сочи тежко прекарана ковид инфекция довела до увреждане на белите дробове и хронични затруднения с дишането, за което е представила и писмени доказателства. Независимо дали е достоверно това твърдение в крайна сметка даването макар и на неуспешна проба с техническо средство не може еднозначно да се квалифицира юридически, като отказ на лицето да бъде изпробвано, тъй като в случая е възможна и хипотезата по чл. 3а т.3 от Наредба № 1 от 01.07.2017 г. т.е. физическото състояние на лицето да не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

На второ място, за да е реализирано нарушението следва водача, 3 кумулативно и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо и лабораторно изследване.В случая отново от анализа на събраните доказателства е видно, че водача Е.Д. се е явила в ЦСМП- Филиал Асеновград в 01.07 ч. на 08.05.2021г.,като това се потвърждава безспорно както от показанията на свидетелката д-р АЛ. ЮС. – Мешева, така и от отразеното в талона за изследване. Безспорно това явяване на жалбоподателката в медицинското заведение е било в рамките на указания срок, който е бил до 01.15 ч на същата дата. Фактът, че същата не е успяла веднага да намери документа си за самоличност не игнорира факта, че се е явила лично в медицинското заведение и е представила Талона за изследване със заявлението, че желае да даде кръвна проба, с което е изпълнила задължението си във връзка с предприетата проверка за алкохол. Нещо повече, дори да приемем, че същата се е явила в 01.17 ч., който час е бил вписан в Медицинския журнал, поради описаните по-горе обстоятелства, то дори и в този случай забавянето е незначително и надвишаването на срока само с две минути е явно маловажно неизпълнение на задължението, още повече,че както се каза в случая липсва виновно поведение и лицето е било в медицинския център в много по-ранен час. В крайна сметка същата е дала кръвна проба, като от химическото изследване не се е доказало наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателката. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателката Д. не е извършила вмененото и нарушение. Не са приложени прецизно специалните правила, по които протича процедурата по установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС. Както вече се каза тези правила са подробни разписани в специалната за целта Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/.Процедурата е строго формална и нарушаването и компрометира валидността на установяването.

Съгласно чл. 15 т.6 от Наредбата при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство, с което е установена употребата на алкохол. От доказателствата безспорно е установено, че жалбоподателката в рамките на указания срок се е явила в указаното медицинско заведение МБАЛ- гр. Асеновград и на определеното за това място, а именно в ЦСМП – Филиал Асеновград, където явяването и е отразено в Медицинския журнал. От своя страна, приемайки че е налице хипотеза на неявяване на водача в медицинско заведение за даване 4 на кръвна проба, което не съответства на обективната истина АНО е издал неправилно и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 350 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 350 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0239-000822/14.06.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград Петър Костаднов Бабугеров, с което на Е.Н.Д. с ЕГН: ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява 5

МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на жалбоподателката Е.Н.Д. с ЕГН: ********** сумата от 300 лв. представляващи направени от същата разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 6