Акт от 29.08.2019, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323 гр. Габрово, 29.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия

Атанасов гр. д. № 2323 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:

*********, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т. ***.

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания, за които РС Габрово е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12786941 ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 26.08.2016 г. С.В.Т. е активирал предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта № CARD-13201618, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2017 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 959,03 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е размер на 959.03 лв., представляващо използваната главница в размер на 731.35, както и договорна лихва от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г. върху използваната сума в размер на 227.68 лв. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 37.12 лв. за периода от 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение до 11.05.2018 г. (дата на завеждане на дело).

За събирането на посочените суми ищецът е предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд -гр. Габрово. По частно гражданско дело № 1052/2018г., е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница- 731.35 лв., възнаградителна лихва - 227.68 лв., законна лихва за забава – 37,12 лв., общо: 996.15 лв.

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Поради посочените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 731,35 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; сумата 227.68 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017 до 10.11.2017; сумата 37.12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 до 11.05.2018, или общо дължима сума 996.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. При условие на евенуалност се прави искане за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми на ищеца. Претендират се и направените в съдебното и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат Д.П.. В представения писмен отговор се заема следното становище: Предявени са три иска с основание с основание чл. 240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 415 и чл.422 от ГПК, които са допустими, но са неоснователни и недоказани. От обстоятелствата изложени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства не се установява твърдението, че С.В.Т. е получил кредитна карта от ищеца и че същият се е разпоредил със средства, получени от него под формата на кредит.

Договорът за заем е реален договор с основание по чл. 240 от ЗЗД и същия възниква единствено при предаване, съответно получаване на заемната сума. Посоченото не се установява в настоящия случай.

Предвид на това, че не са налице обстоятелствата за наличие на получени и невърнат заем, тоест налице е неоснователност и необоснованост на претенцията за главницата, то акцесорният иск за обезщетение по реда на чл. 86 от ЗЗД също е неоснователен.

По отношение на исканата възнаградителна лихва в размер на 277.68 лева: С посочения размер е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца.

Този размер, съответно уговорка, противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Налице е явна нееквивалентност на претенцията. В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договорът, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е недействителен.

Поради изложеното се прави искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2868/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1052/2018 г. по описа на РС – Габрово. Същата е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит.

Предявеният иск за установяване на вземане за главница в размер на 731,35 лв., произтичащо от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 &nbsp ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати горепосочената сума на ищеца е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК.

Предявеният иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 227,68 лв. по договор за потребителски кредит е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 &nbsp ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати горепосочената сума на ищеца е с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 37,12 лв. по горепосочения договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати горепосочената сума на ищеца е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.

Представено е заверено копие на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12786941 от 02.02.2016 г.

По силата на т. 12 от същия ищецът-кредитор може да предостави за ползване на ответника – кредитополучател кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит.

Съгласно т. 19 от договора, кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, кредитополучателят трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси означава, че същите са приети.

Съгласно т. 21 от договора, с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя се доставя и документ – приложение, което съставлява неразделна част от договора и което съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.

Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.

Договорът носи подписите на двете страни и не е оспорен от ответната страна.

Представено е и приложение към горепосочения договор за издаване на кредитна карта CARD-13201618 от 02.02.2016 г., съгласно което ищецът – кредитор отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при следната годишна лихва и такси за ползването му: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите – 44,90 %, месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в отчетния период/, такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв., обезщетение за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/.

Съгласно приложението, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60 лв.