Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 802 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 650/2025
Вид
Определение № 802
Подписан
20.11.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 и 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Варна, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500650 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Н. Д. против определение № 3950/25.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК с вх.№ 20771/16.07.2025 г. като пълномощник на ищеца О. О.

А. за изменение на решение №765 от 08.07.2025 г. по гр.д. № .№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение до размера по Наредба №1/2004 г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на молбата и присъждане на сторените в настоящото производство разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, ведно с ДДС.

Настоявал е, че съдът не съобразил фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и проведените множество процесуални действия и не изчислил възнаграждението съобразно предвидените в Наредба 1/2004 г. на ВАС правила - за всеки от исковете и съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата с ДДС, както и не взел предвид, че това не би нарушило принципа на справедливостта като легитимна цел на процеса и предвид, че Наредбата по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не попада в обхвата на забраната по чл.101, параграф ДФЕС.

Община Варна е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и 1 по съображения за неоснователността й, е молила за оставянето й без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение №765 от 08.07.2025 г. по гр.д. № .№ 2620/2024 г. окръжният съд е уважил изцяло предявените от О. О. А. срещу община Варна искове по чл. 49 и 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. частично от 150 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5711 лв. и на 2700 лв. (общо 8 411 лв.), причинени от деликт и осъдил общината да ги плати, както и осъдил общината да плати в полза на адвокат Н. Н. Д., осъществил безплатна правна защита на ищеца по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в общ размер от 6 000 лв., съответно на фактическата и правна сложност на делото.

С молбата си по чл. 248 ГПК, адвокат Д. е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 11 749,32 лв. с ДДС, представляващ предвидения в Наредба 1/2004 г. на ВАС за възнаграждения за адвокатска работа размер за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела.

Община Варна е подала писмен отговор по молбата, с който е настоявала за отхвърлянето й.

По размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА:

По въпроса за размера на адвокатските възнаграждения, в решение № 271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1107/2024 г., IV г.о. е казано, че следва да се съобрази и решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (след изм. ДВ бр.14/2025 г. - за възнаграждения за адвокатска работа) размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна 2 сложност на делото, количеството извършена работа и съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. Настоящият състав на съда съобразява също, че правилата на наредбата уреждат по ясен, разбираем, предвидим и общодостъпен начин изчисляването на адвокатското възнаграждение за конкретните адвокатски услуги, като за процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела, което е от значение в случая, за една инстанция, те са вида на спора, броя на исковете, материалния интерес, броя на заседанията и др. конкретно посочени и са ясен ориентир и за обичайното възнаграждение в посочените хипотези и при съобразяване на обема на свършената работа. В случая, изчислено съгласно посочения ориентир, възнаграждението за адвокатската работа по делото, съгл. чл. 7, ал.2 от Наредбата, по двата иска с цена съответно от 100 000 лв. и от 8 411 лв. и с включен ДДС се равнява съответно на 10 380 лв. и 1 369,32 лв. или общо - 11 749,32 лв. с ДДС.

Предвид вида на спора (по два иска по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от деликт) и извършените по него процесуални действия, делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност като то е приключило в две заседания, в които са събрани писмените доказателства и две експертизи и са разпитани свидетели. По делото са упълномощени от ищеца трима адвокати, като конкретно извършената от адвокат Н. Н. Д. по делото не е в пълен обем. Тя се състои в подготовката на исковата молба с доказателствата и изготвянето и подаването й съвместно с адвокат Радков.

Адвокат Д. не се е явявал в съдебни заседания и не е участвал при събирането на експертизите и разпита на свидетелите. В първото по делото съдебно заседание, ищецът е бил представляван от упълномощения от него преди заседанието адвокат Надя Христова, а във второто заседание, в което е разпитан един свидетел, ищецът не е бил представляван. Предвид това, сумата от 6 000 лв. (около половината от изчисленото по Наредба 1/2004 г.) за възнаграждение за безплатно оказана от адвокат Д. правна помощ на ищеца по чл. 38, ал.2 ЗА е справедлив и обоснован размер, съобразен с конкретния обем на свършената работа и сложността на делото за адвоката, като този размер е определен конкретно за случая и не е обвързан с предвиден минимален такъв по Наредба №1/09.01.2004г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като те не са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 3

25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).

Предвид изложеното, оплакванията в частната жалба са неоснователни, а като постановяващо идентичен на горния резултат, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3950/25.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молба вх.№ 20771/16.07.2025 г. от адвокат Н. Н. Д. като пълномощник на ищеца О. О. А. за изменение на решение №765 от 08.07.2025 г. по гр.д. № .№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение до размера по Наредба №1/2004 г., на осн. чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Варна, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500650 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Н. Д. против определение № 3950/25.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК с вх.№ 20771/16.07.2025 г. като пълномощник на ищеца О. О.

А. за изменение на решение №765 от 08.07.2025 г. по гр.д. № .№ 2620/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение до размера по Наредба №1/2004 г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на молбата и присъждане на сторените в настоящото производство разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, ведно с ДДС.

Настоявал е, че съдът не съобразил фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и проведените множество процесуални действия и не изчислил възнаграждението съобразно предвидените в Наредба 1/2004 г. на ВАС правила - за всеки от исковете и съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата с ДДС, както и не взел предвид, че това не би нарушило принципа на справедливостта като легитимна цел на процеса и предвид, че Наредбата по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не попада в обхвата на забраната по чл.101, параграф ДФЕС.

Община Варна е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и 1 по съображения за неоснователността й, е молила за оставянето й без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение №765 от 08.07.2025 г. по гр.д. № .№ 2620/2024 г. окръжният съд е уважил изцяло предявените от О. О. А. срещу община Варна искове по чл. 49 и 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. частично от 150 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5711 лв. и на 2700 лв. (общо 8 411 лв.), причинени от деликт и осъдил общината да ги плати, както и осъдил общината да плати в полза на адвокат Н. Н. Д., осъществил безплатна правна защита на ищеца по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в общ размер от 6 000 лв., съответно на фактическата и правна сложност на делото.

С молбата си по чл. 248 ГПК, адвокат Д. е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 11 749,32 лв. с ДДС, представляващ предвидения в Наредба 1/2004 г. на ВАС за възнаграждения за адвокатска работа размер за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела.

Община Варна е подала писмен отговор по молбата, с който е настоявала за отхвърлянето й.

По размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА:

По въпроса за размера на адвокатските възнаграждения, в решение № 271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1107/2024 г., IV г.о. е казано, че следва да се съобрази и решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (след изм. ДВ бр.14/2025 г. - за възнаграждения за адвокатска работа) размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна 2 сложност на делото, количеството извършена работа и съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. Настоящият състав на съда съобразява също, че правилата на наредбата уреждат по ясен, разбираем, предвидим и общодостъпен начин изчисляването на адвокатското възнаграждение за конкретните адвокатски услуги, като за процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела, което е от значение в случая, за една инстанция, те са вида на спора, броя на исковете, материалния интерес, броя на заседанията и др. конкретно посочени и са ясен ориентир и за обичайното възнаграждение в посочените хипотези и при съобразяване на обема на свършената работа. В случая, изчислено съгласно посочения ориентир, възнаграждението за адвокатската работа по делото, съгл. чл. 7, ал.2 от Наредбата, по двата иска с цена съответно от 100 000 лв. и от 8 411 лв. и с включен ДДС се равнява съответно на 10 380 лв. и 1 369,32 лв. или общо - 11 749,32 лв. с ДДС.